Секулич от ЦСКА с тежки спомени от бомбардировките на НАТО

Новият футболист на ЦСКА Борис Секулич не е имал щастлив детство в Сърбия. Затова не е изненада, че защитникът вече не мисли да се връща в родината си след края на футболната си кариера. Сърбинът със словашки паспорт е преживял бомбардировките през 1999 година заедно със семейството си и има ярки спомени от ужаса, въпреки че е бил малък.

"Винаги съм мислил, че когато приключа с футбола, ще се върна в Сърбия. В Словакия обаче е много по-мирно, отколкото в Сърбия. Имам предвид военните конфликти. Роден съм в началото на 90-те, бях малък, когато войната избухна и не помня нищо от това време. Но когато започнаха американските атаки през 1999 г., бях осемгодишно момче. На километър от къщата ни беше военното летище, което бе често бомбардирано. Спомням си, че през март 1999 г., когато започна всичко, всички деца напуснаха училище и аз останах само с един приятел да чакам майка си", разказва Секулич, който през миналия сезон е обявен за най-добрия десен бек в Словакия.

Запитан дали се е страхувал, футболистът отговори отрицателно.

"Никак. Още бях дете и дори не осъзнавах опасностите. През деня, когато си играехме с брат ми навън, щом чуехме сирените, бягахме, за да се скрием. Знаехме правилата, знаехме, че не трябва да стоим до прозорците. Когато падаха бомбите, ние лежахме в стаята на земята, до нашите родители", споделя Борис.

Новият футболист на "червените" е голям фен на един от сръбските грандове - Цървена Звезда. Като млад футболист той е мечтаел да играе за белградския гранд.

"Когато съм вкъщи, отивам на мачовете на Звезда, не само на футболните, но и на баскетболните", признава Секулич.

Докато играе в Слован, защитникът се сблъсква с проблема "зле посетени мачове". Там на повечето мачове отиват 500 фенове, като когато на мач идват около 2000 запалянковци, футболистите са шокирани. И тази ситуация го измъчва през целия му престой в Словакия. Може да се смята, че голямата фенска маса на ЦСКА е една от причините бекът да премине в българския клуб.