Яник Вилдсхут: Стоичков е огромна мотивация за ЦСКА


Яник Вилдсхут: Стоичков е огромна мотивация за ЦСКА
Снимка: Yulian Todorov / LAP.bg

443 0

Полузащитникът на ЦСКА Яник Вилдсхут даде интервю за предаването "Код Спорт". 29-годишният футболист сподели, че трансферът му на "Българска армия" се е случил много бързо, а международният опит във визитката му впечатлява - титла на Израел и мачове за три английски отбора.

- Здравейте, Яник! Нека първият въпрос е как точно се произнася името ви?

- Името ми е Яник Вилдсхут. Но за мен е окей и ако използвате различна версия. Важното е да ме споменавате. Както вие намерите за добре.

- Следващият мач е вечното дерби на България срещу Левски. Чувствате ли мача като по-специален?

- Всяко дерби е специално. Във всяка държава, във всеки град има мачове, които хората нямат търпение да видят. Когато разбрах, че идвам в ЦСКА, си поставих дербито в листа на двубои, в които искам да играя. Затова го очаквам с нетърпение.

- Левски не е силата, която беше преди години. Възможно ли е ЦСКА да подцени съперника?

- В никакъв случай. Дербито си е дерби, дори единият отбор да няма силата, която е притежавал преди. Аз не мога да говоря за миналото, защото сега ще ми е за първи път. Подобни мачове имат своя специален заряд. Феновете ще изпълнят трибуните и ще е много трудно. Както вече ви казах - много искам да играя точно в такъв мач.

- Изиграхте вече доста мачове, които се оказаха паметни за “червените” фенове. Кой от тях бихте отличил?

- За мен е домакинството срещу Виктория (Пилзен) в плейофа от Лигата на конференциите. Спечелихме с гол в последната минута и играхме доста добре. Атмосферата беше брилянтна. Също и чувството да се развие така мачът. За мен всички мачове са хубави и им се наслаждавам. Особено приятно беше да излезеш на “Стадио Олимпико” срещу Рома, въпреки че резултатът не е този, който искахме. Със сигурност винаги ще помня това изживяване. Беше ми първият мач от групите на турнира.

- ЦСКА победи трудно и трите съперника към групите в Лигата на конференциите. Къде беше най-трудно?

- За мен най-трудно ни беше срещу първия противник Лиепая. Още търсехме себе си и бяхме определено в тежък период. Дойде новият треньор, имаше други изисквания. Следващите ни съперници бяха по-силни като отбори, но Лиепая беше най-трудният и съм щастлив, че спечелихме. След това извървяхме успешно до край пътя до груповата фаза.

- Страх ли ви беше от дузпите срещу Лиепая?

- Малко. При дузпите никога не знаеш какво може да се случи. Браво на Густаво Бусато, че спаси няколко удара. Ние изпуснахме само една. Имам доверие в моите съотборници. На тренировки тренираме много дузпи и те винаги влизат. За съжаление не и в първенството. Най-важното е, че победихме в Латвия.

- Странно е, че срещу Лиепая изпълнихте много добри дузпи, а в първенството ЦСКА три пъти поред се проваля от бялата точка.

- Не знам защо. Ако знаех, щях да кажа на треньора и на колегите. Трябва да продължим напред и да се опитаме да вкараме следващата. С пропуските си направихме няколко мача доста трудни. И най-вече срещу Славия!

- Готов ли сте вие да биете?

- Ако треньорът ми гласува доверие, няма проблеми. Ще се опитам да не сбъркам.

- С какво повярвахте, че ЦСКА може да направи обрат срещу Виктория?

- Знаем, че играхме слабо в първия мач. Не ни вървеше, но чувствахме, че сме по-добрият отбор. В Пилзен имаше повече битка. Веднага след мача треньорът ни каза, че вярва, че можем да направим обрат у дома с феновете ни. Така и се случи. Целта ни беше да вкараме ранен гол. После стана трудно, защото Джорди Кайседо получи червен картон. Но когато Юрген Матей вкара в последната минута, беше едно голямо “Уоу”. Уникално чувство!

- Защо се стигна до загубата с 1:5 от Рома?

- Няма как да сравняваме Виктория и Рома - съвсем различни съперници. Италианците са много силни, а ние играхме на техния терен. Мисля, че през първото полувреме и в началото на второто играхме много добре. Нямахме късмет и получихме голове без положения. Това е и въпрос на качеството, което има Рома. В последните 10 минути вече беше ужасно трудно с човек по-малко. Мисля, че 5:1 е твърде голям резултат. Не е справедлив предвид играта. Тактически се представихме отлично. Трябва да се поучим от загубата. Вече я гледахме на видео и я анализирахме. Ще бъдем по-добре подготвени за следващия мач.

- Заслужен ли беше червеният ви картон?

- Съдията твърде леко ми даде първия жълт картон. Но нямах право да се поставя в позиция, каквато стана при втория. Грешката е моя. Ще се поуча от нея.

- Победи над Бодо Глимт и Зоря ще върнат ЦСКА в играта. Мислите ли, че тази мисия е възможна?

- Убедени сме в качествата си. Знаем, че се паднахме в много тежка група. Повечето хора въобще не познават тези два съперника. Но чухме интересни истории за тях. Трябва да играем със самочувствие, но и да имаме респект към тях. Ако играем у дома като срещу Осиек и Виктория, можем да спечелим точките.

- Как бихте прогнозирали крайното класиране в групата?

- Трудно е да се говори сега. Досега сме играли само срещу Рома. Мисля, че картината в групата ще е доста по-различна след следващите два двубоя. Целта ни е да прескочим групата, а затова трябва да сме първи или втори. Ще се борим за нея, пък да видим какво ще се получи.

- Как се стигна до трансфера ви в ЦСКА?

- Как дойдох ли? Бях у дома и със сина ми гледахме една футболна тренировка по телевизията. Обади ми се Дани Ганчев и ме попита дали имам интерес да дойда в ЦСКА. Разгледах в интернет за клуба, разбрах, че тук са играли и други нидерландци. На другата сутрин вече пътувах за София. Трансферът се разви наистина бързо.

- Знаехте ли нещо за българския футбол преди обаждането?

- Бях чувал за мои сънародници, които играха в Лудогорец. Заради моя приятел малко следях този отбор.

- Кой беше той?

- Джоди Лукоки. Сега той пак играе в Нидерландия. Всяка неделя тренирах с Върнан Анита и знаех някои истории за ЦСКА. Разказа ми, че българското първенство е силово и интересно. Има няколко добри отбори. Харесва ми нивото.

- Кои български футболисти от историята познавате?

- Старият ни треньор Любослав Пенев. И, разбира се, легендата на Барселона, който дойде на мача с Виктория - Христо Стоичков. Познавам и Димитър Бербатов. Със сигурност ще прочета повече за България, но в момента те тримата ми идват в главата.

- Как се отразяват на отбора пожеланията на Христо Стоичков от Маями?

- Понякога говорим. Когато личност като Стоичков казва нещо, трябва да го слушаме. Искам да знаем какви съобщения ни праща, какво иска да ни каже. Това е голяма мотивация за отбора. Винаги може да ни помогне. На някои съотборници им влияе по-силно, на други не толкова. Надявам се, че Стоичков ще продължи да го прави.

 - Дойдохте при Любослав Пенев, който много бързо беше сменен. Каква е разликата между него и Стойчо Младенов? При кого се чувствате по-добре?

- Трудно ми е да кажа кой от двамата е по-добър. Аз не съм работил дълго с Пенев. Важното е, че и при него, и при Младенов играя. За мен това е важното. Всички работим заедно, за да се подобри отборът. Не мога да правя кой знае какви сравнения заради краткия ми период при Пенев. Много съм щастлив сега. Като тим се представяме наистина добре. Изглеждаме здрави, остри, имаме хубави резултати. Чувстваме доверието на целия треньорски състав. Това е важно. Знам, че не е приятно за стария треньор, но такъв е футболният живот. Сега мога да говоря само за сегашното ни представяне.

- На 16 години отивате в Аякс. Как стигнахте до най-известната футболна академия в света?

- Играх в моя местен тим, когато ме поканиха на проби. Когато приключиха, ми казаха, че им трябва време да помислят. Имаше и други като мен. В края на краищата Аякс реши да ме вземе и изкарах там три години. Това е най-добрият период от младежката ми кариера. Можете да си представите какво е в най-известната академия в света.

- Какво е специалното в академията на Аякс?

- Аз съм от Амстердам и съм фен на Аякс. Беше огромна гордост да стана част от клуба. Можех да играя с прочутата фланелка. Всичко е специално там - терените, базата, екипите, мачовете. Играхме в много турнири и печелихме. За мен това беше най-добрият начин да стигна до професионалния футбол - като играч на Аякс, а не на някой друг.

- С кои най-известни футболисти бяхте заедно?

- В академията влязохме заедно с Кристиян Ериксен, когото взеха от Дания. Играхме заедно. Той много скоро проби в първия отбор. Също съотборник ми беше Йоел Велтман, който сега е в Брайтън във Висшата лига. Казах ви вече за Лукоки. Още доста момчета стигнаха до първия тим на Аякс, но едва ли ще са ви толкова известни. Номер едно е Кристиян Ериксен.

- Как приехте инцидента с него на Евро 2020?

- Сърцето ми щеше да се разкъса. В началото не разбрах, че той лежи на терена. После коментаторът каза. Беше ми много мъчно, защото с него сме делили една съблекалня. Много се радвам, че вече се подобрява. Дано успее да се върне на терена. Удоволствие е пак да мога да го гледам.

- Нямаше ли шанс да останете в Аякс?

- Предложиха ми договор, но ми казаха, че веднага ще ме преотстъпят някъде. По това време имаше около 70 футболисти в моето положение. Имаше вариант да остана във втория отбор. Но знаех, че няма да получа шанс да играя. И реших, че е по-добре да избера друг клуб, където да се развивам като футболист и човек. Исках да играя в първия тим на Аякс, но съзнавах реалностите. Това не е за всеки.

- Кариерата ви в Нидерландия мина още в Цволе, Венло, Хееренвеен и Ден Хааг. Къде се чувствахте най-добре?

- Във Венло. Там играх в елитната дивизия, справях се добре. Както се казва - поставих се на картата на нидерландския футбол. Първата ми година във Венло определено е най-добрата.

- Кой е най-паметният ви мач в нидерландското първенство?

- Труден въпрос. Мисля, че е с Венло. Бяхме в дъното на класирането и се борихме да не изпаднем. В последния кръг, в последните 10 минути вкарахме гол и се спасихме. Огромно постижение за клуба, защото в един момент не се виждаха шансове за оставане. Аз спечелих дузпа и така вкарахме гола. Затова този момент е най-паметният ми, докато играх в родината.

- През 2014 година отидохте в Мидълзбро. Защо се съгласихте да играете във втора лига, макар Чемпиъншип да е много силно първенство?

- Мидълзбро искаше да ме привлече 2-3 години по-рано. По това време не се чувствах готов. Току-що бях влязъл в първа дивизия в Нидерландия, бях млад и исках да направя първата крачка у дома. Три години по-късно Мидълзбро не спря да се интересува и реших, че е време да отида в Англия. Винаги ми е било мечта да играя там. Мидълзбро е голям клуб. Отдаде се шанс и го взех.

- Първият ви гол за Мидълзбро е срещу Ливърпул. Какво ще ни разкажете за дузпите?

- Това беше и първият ми мач. Изключително луда вечер. Вкарахме два гола в последните минути на редовното време и продълженията. Така стигнахме до дузпи. Мисля, че бях осми изпълнител в листа. Бях убеден, че няма да се стигне до мен. Но изведнъж дойде ред на петия, шестия, седмия... И аз трябваше да извървя пътя до точката на дузпата точно срещу трибуната “Коп”, срещу онези луди фенове. Всички ме освиркваха и ругаеха. Казах си: “Яник, не трябва ти да си човекът, който ще пропусне!” Исках да дам всичко от себе си и се молех да влезе. Така и стана. Отпуснах се. Но продължиха да се редят успешни изпълнения. Десети, единадесети, дванадесети... И вече бях убеден, че пак до мен ще стигне. Но един пропусна, когато оставаха още две дузпи до моя ред. Не се наложи пак да бия, отпаднахме. Така мина първият ми мач в Англия - като гост на Ливърпул, пред препълнен “Анфийлд”.

- Следващото лято отидохте в Уигън и помогнахте за влизането му в Чемпиъншип. Каква е разликата в нивата на английския футбол?

- В Англия се играе най-малко 95 минути без никаква спирка. Всеки е силен, бърз, никога нямаш лесен съперник, играеш по два пъти седмично. Футбол, футбол и само футбол. Не бях свикнал на такъв режим. В Нидерландия е по-лесно. Казват, че Чеимпъншип е една от най-трудните лиги във футбола. За който и да играеш, винаги е трудно. Дори Лига 1 има високо качество, защото клубовете са богати. Могат да привличат много силни футболисти. Голямо постижение е да станеш шампион на Лига 1 и да влезеш в Чемпиъншип. Трудно, но едно от най-хубавите ми моменти.

- Бяхте избран в идеалния отбор на сезона на Лига 1. Какво означава това признание?

- Голяма гордост. Най-вече защото те избират хората, срещу които всяка седмица играеш. Това прави признанието особено специално. Мисля, че още трима-четирима от Уигън попаднаха в идеалния отбор. Това говори колко силни сме били. Както казах - най-важното е като тим да се класираме в горната дивизия, но персоналните награди също са приятни.

- Съотборник и в Уигън, и в идеалния тим беше Уил Григ. Как този североирландец стана най-популярният футболист на Евро 2016?

- Уил Григ е много весел човек и добър футболист. Дребничък е, не е много мощен. Но винаги знае къде ще отиде топката. И вкарва голове. През този сезон много добре се разбирахме с него на терена. След мои пасове Уил вкара доста голове. Имаше един фен, който пишеше песни за всички в отбора. Неговата беше толкова игрива, пее се “Уил Григс е под пара”. И така дойде европейското първенство. Феновете на всички отбори започнаха да я пеят. Жалко, че не игра нито една минута за Северна Ирландия. Но му беше много приятно, че хората пеят за него.

- През 2017 година отидохте в Норич за 7 милиона паунда. Тежеше ли ви размерът на трансферната сума?

- В началото може би да. Труден период беше, защото само след месец уволниха треньора, който ме привлече. А той направи твърде много, за да ме вземе. Периодът ми в Норич започна наистина трудно. Но не можех да направя нищо. Въпреки това получих доста опит, защото играх за голям клуб. И сумата, която платиха за мен, беше сериозна.

- Играхте още в Кардиф и Болтън. Сега по същия начин да ви попитаме къде в Англия се чувствахте най-добре?

- Мисля, че в Уигън играх най-силно. В първия сезон спечелихме всичко, което беше възможно. Всичко ни се получаваше, влязохме в Чемпиъншип, чувствахме се щастливи. Ако се върна назад в живота си, в Уигън беше най-хубаво. А може би и в цялата ми кариера.

- И от Англия изведнъж в Израел. Как се стигна до трансфера ви в Макаби (Хайфа)?

- След пет години в Англия чувствах, че е време да опитам нещо различно. Вече бях играл в няколко отбори, а ми се играеше на място, където грее слънцето. В Нидерландия и Англия винаги вали. Имах няколко опции, но Макаби най-силно показа, че ме иска. Събрах информация за страната, за клуба. Всичко изглеждаше хубаво. И реших да приема това приключение.

- Станахте шампион на Израел. По-лесно ли се играеше там, отколкото в Англия и Нидерландия?

- Различно е. За първи път играх в топ отбор от една държава. На най-високо ниво. Очакванията бяха огромни. Макаби не бе ставал шампион от 10 години. Хубаво е да си част от тим-победител. Вече имах добри моменти, влизане в Чемпиъншип. Но сега бях в отбор, който се бори да е шампион. Дори във времената на коронавируса беше много приятно в Израел. Стадионът винаги беше пълен. Когато се връщам назад във времето, в Израел изкарах изключително хубави моменти.

- Какво е специфичното на израелския футбол?

- Прилича на българския. Лигата е трудна със силни отбори. Няма лесни съперници. Както и срещу ЦСКА, всеки иска да покаже, че може да бие Макаби. Когато се бориш за титлата, трябва да свикваш с този факт. Надявам се историята да се повтори и да стана сега шампион на България.

- Имате и 10 мача за младежкия национален отбор на Нидерландия. Кой от тях е най-силният ви?

- Уоу, имахме страхотен отбор. Играх заедно с Джорджино Вайналдум, Върджил ван Дайк, Дели Блинд, Люк де Йонг - тези хора сега са в едни от най-големите клубове в света. Аз идвах от малък отбор тогава и фактът, че бях в групата, беше страхотен. Имах шанс да представям родината си, да нося великата оранжева фланелка. Всички мачове бяха специални.

- Мечтаете ли някой ден да сте в първия тим на Нидерландия? Имал ли сте някога покана?

- Разбира се, че мечтая. Но не вярвам, че е реалистично. Аз съм полунидерландец, полусуринамец. Може би да се отвори шанс да играя за този отбор. На първо място трябва да се покажа чрез ЦСКА. Не съм се отказал да играя за национален тим. Така че нека да видим.

- Нидерландия е малка държава с велики футболни имена. Вие кого най-много цените?

- Когато говорим за футбол, от Нидерландия има само едно име - Йохан Кройф. Най- известният човек от родината ни по света. Имаме велики футболисти като Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард, Роналд Куман. Мога да продължавам дълго. Сега поколението ни е белязано от Матайс де Лихт, Мемфис Депай, Ван Дайк. Винаги сме имали много силни футболисти, а сме малка държава.

- Йохан Кройф, Ринус Микелс и Луис ван Гаал са оставили най-сериозен отпечатък във футбола като треньори. Кой е вашият фаворит и защо?

- Мисля, че Луис ван Гаал е на първо място. Имаше огромни успехи с Аякс, после беше и в Манчестър Юнайтед. Сега е пак в националния отбор. Ван Гаал е най-големият треньор на Нидерландия.

- Може ли Ван Гаал да успее с националния отбор, след като се върна от пенсия?

- Вярвам, че ще успее. Трябва да вярвам! Под ръководството на Роналд Куман наистина играехме добре. С Франк де Бур дойдоха трудни времена. Но мисля, че ако има човек, който може да ни вкара в правия път, то това е Луис ван Гаал.

- Ще издържи ли Роналд Куман в Барселона?

- Стискам му палци. Роналд е в един от най-великите клубове. Резултатите на Барселона не са добри напоследък. Нека видим колко време ще продължи тази тенденция. Вярвам, че Куман ще има дълга треньорска кариера в Барса. Заслужава го, защото е добър. Има шанс да е успешен.

- Вашият Аякс стартира с 5:1 срещу Спортинг в Лисабон в Шампионската лига. Защо нидерландските отбори вече не могат да се мерят с най-големите в Европа?

- Надявам се. Преди няколко години Аякс направи страхотен рейд и стигна до полуфинал. Сега е много трудно. Групата е тежка с Борусия (Дортмунд) и Бешикташ. Да си равностоен в Шампионската лига е нещо безкрайно трудно. Няма по-силен турнир. Трябва да си добър не във всеки мач, а във всяка секунда. Стискам палци на Аякс, че дълго време ще е в кампанията.

- Може ли отбор като Аякс с млади местни футболисти да се противопостави на грандове като Байерн, Манчестър Юнайтед, Реал, Барселона?

- Възможно е. В Нидерландия винаги произвеждаме големи футболисти. Шансовете са големи. Нека изчакаме и да видим.

- Да се върнем на престоя ви в България. Колко време се виждате в ЦСКА?

- Не знам. Имам договор за 2 години. Във футбола никога не знаеш. Аз и семейството ми се наслаждаваме на София досега. Ще съм щастлив, ако изпълня договора си. После не знам дали ще остана, дали ще си тръгна. Само бъдещето знае. На този етап съм щастлив. Засега се виждам в ЦСКА.

- С кого в отбора се разбирате най-добре?

- Разбирам се с всички. Хубаво е, че има още нидерландци като Матей, Кох и Лам. В ЦСКА сме много задлужни, въпреки че сигурно изглежда, че сме разделени на групи. Ние нидерландците, французите, латиносите, българите. Мисля, че клубът правилно е събирал характери, които си пасват. Така се прави голям отбор.

- Свикнахте ли с живота в София?

- Харесва ми времето. Нека видим какво ще стане, когато падне снегът. Чувал съм, че наистина става много студено. Засега не съм виждал нещо, което да не ми хареса в София.

- Ако един ден решите да напуснете, в кой отбор мечтаете да отидете?

- Мечтата ми е да играя в Аякс. Ще съм си у дома при приятели и семейство. Разбира се, че харесвам големите клубове като Барселона, Реал, но ако мога сам да избирам, то това ще е Аякс. Една мечта на момче от Амстердам.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Бокс


Олександър Усик - от селското училище до световната боксова слава

Украинският боксьор Олександър Усик за първи път стигна до шанс за световната титла в тежка категория след...

Реклама

Най-четени новини


виж всички