Изповедта на Платини пред SportLive: Подписваш с Лудогорец или повече няма да играеш
8103 0
Мишел Платини е сред най-значимите чужденци в историята на ЦСКА, а и като цяло в българския футбол. Бразилецът пристига в страната за сделка с Черноморец Бургас, а на по-късен етап играе за 31-кратните шампиони, Лудогорец и Славия.
42-годишният стрелец е шампион на България с Лудогорец, носител на Купата със „зелените“ и ЦСКА, а Суперкупата печели само с „армейците“. До националния трофей на Румъния пък се докосва с екипа на Динамо Букурещ.
Бразилецът напусна България преди десетилетие, но реши да разкаже пред SportLive и Actualno редица истории от българските терени. Платини използва момента и да внесе яснота за няколко мита, които оставаха като петна върху иначе престижното му представяне по родните терени.
Още: Героят на ЦСКА шокира: Оставих това дерби в историята, а можеше дори да не играя (ВИДЕО)
Здравейте, г-н Платини! Минаха две години, откакто се отказахте от футбола. В последните си интервюта за български медии споделихте, че бихте останали в спорта като помощник-треньор или като футболен агент. Поехте ли по този път?
- Учих и завърших спортен мениджмънт. Бих се занимавал с клубен мениджмънт, но скоро ще запиша и курс за треньор, така че очаквам да остана ангажиран с футбола.
Преди десетилетие напуснахте България, за да се върнете в Бразилия. Следите ли още какво се случва по българските терени?
- Следя само важните мачове на ЦСКА.
Не се задържахте дълго в Лудогорец, но сте добре наясно колко сериозна организация има този клуб. Изненадан ли сте, че Лудогорец нареди 14 поредни титли?
- Това изобщо не ме изненадва. Лудогорец разполага с хора, които управляват клуба много добре. Петричев и президентът знаеха как да разпределят финансовите ресурси за инфраструктура и добри играчи, давайки им солидна основа, с която да работят.

По този начин никой не се притеснява дали ще си получи заплата в края на месеца. Във футбола това е от огромно значение. Наличието на е крайъгълният камък за всичко, което правят. Те заслужават поздравления за управлението си.
Имате ли обяснение защо по вашето време Лудогорец беше прохождащ клуб на елитно ниво, а вече беше организиран далеч по-добре от останалите? Парите ли са основния фактор за това?
- Разбира се, но както казах, ако клубът няма хора, които да управляват този ресурс интелигентно, той не е от голяма полза. Пристигнах в клуба, когато нещата бяха по-различни от тези в момента, но винаги клубът беше организиран.
ЦСКА и Лудогорец имат най-модерното съперничество в българския футбол. Вие обаче сте участник в една от най-фрапантните ситуации, след като от ЦСКА ви натискат да отидете в Лудогорец. Как се стига до този колоритен момент?
- Мисля, че е време да разкажа какво се случи… Един ден ми се обадиха и казаха, че клубът фалира и няма изход. Обясниха ми, че ми дължат много пари по това време и ще е трудно да ми ги върнат, но Лудогорец се интересува от мен…
Не исках да си ходя, защото се чувствах вкъщи. Обичах феновете и клуба, въпреки закъснелите заплати в ЦСКА. Забавените плащания ме притесняваха, защото винаги се случваха, но бях там 5 години и никога не са ме карали да си тръгна.
Казаха ми да отида да говоря с президента на Лудогорец. Тогава отидох с известния агент Джери Перейра, защото преди това сам решавах бъдещето си. Президентът на клуба ми обясни, че ще правят сделка за мен при положение, че „Титан“ дължи около 300 000 на боса на Лудогорец, с когото имат общ бизнес извън футбола.
Обясниха ми, че има два варианта – ако приема офертата дългът ще бъде изплатен, а ако не приема, вероятно няма да получа нищо от това, което ЦСКА ми дължи и повече няма да мога да играя.
В тази ситуация нямах какво да правя и трябваше да приема сделката с Лудогорец. На всичкото отгоре печелих по-малко в Разград, отколкото в ЦСКА. В крайна сметка се отказаха от част от парите, които ми дължеше клубът. Това е истината…
Освен, че сте се превърнахте във враг за най-крайните фенове – ЦСКА ви дължеше и пари. Какво задължение натрупа клубът към вас?
- Допуснах грешка, защото не казах истината тогава и изглеждаше сякаш си тръгвам по мое желание. Някои фенове бяха бесни и ми изпращаха заплашителни съобщения още преди да съм казал каквото и да е, така че реших, че е най-добре да изчакам известно време и тогава да говоря.
В крайна сметка времето мина, аз нищо не казах и останах злодеят в историята. Що се отнася до парите - дължаха ми значителна сума и се отказах от повече от половината пари.
Жест към феновете ли беше отказът да си получите парите обратно?
- Иска ми се да беше заради феновете, но тогавашното ръководство ме принуди да се откажа от тези пари. Тръгнах си много разстроен тогава…
Не е тайна, че към теб е имало интерес от ЦСКА и от Левски. Как един чужденец избира измежду тези легендарни клубове?
- По това време Красимир Балъков беше мой треньор в Бургас. Един ден ми се обади и каза: „Слушай, ЦСКА и Левски се свързаха с мен, за да говорим за теб, защото са склонни да те купят. Това ще бъде добра продажба за клуба и добре и за теб. Какво ще кажеш? И още нещо: трябва да решиш до два дни и да подпишеш с някой от тях, защото трансферният прозорец затваря“.
Никога нямах агент и трябваше сам да преговарям. Казах добре, а той ми отговори: „Съветвам те да отидеш в ЦСКА - мисля, че там ще се справиш добре“.

Прибрах се и разгледах клуба по-подробно и беше лесно да реша, след като видях историята на клуба и феновете.
Един от твоите наследници, срещу които си играл – Серджио Буш, беше сменил ЦСКА с Левски във времето. Ти представял ли си си подобен ход?
- Не бих направил такава промяна… Понякога съм малко луд, но не до такава степен (смее се). Дори да бях в друг клуб и да получа оферта от Левски - не бих отишъл там, с цялото ми уважение към Левски. Аз съм „червен“!
Знаеш ли, че от края на миналата година бившият ти треньор Любослав Пенев се бори с тежко заболяване?
- Да, следя ситуацията и се надявам скоро да се възстанови! Искам да го видя още дълги години да работи във футбола…
Всички сме наясно колко строг, но и успешен е той. Спомняш ли си история, която добре описва що за легенда е Пенев?
- Той е добър човек, много справедлив и взискателен. Веднъж някои играчи, няма да споменавам имена (смее се), излязоха през нощта след клубно събиране и направиха голяма бъркотия. Аз също трябваше да съм там, но не се чувствах добре и дори не излязох.
Той разбра кой е направил бъркотията и си мълчеше. Загубихме мача в Ловеч и на връщане към базата в Панчарево каза, че никой не трябва да си тръгва, защото ще има среща, когато стигнем.
Някои хора започнаха да си шушукат в автобуса, но аз не разбрах нищо. Когато стигнахме, той събра всички и им даде възможност да кажат кой е излязъл през нощта и е направил бъркотия, но всички отрекоха...
Тогава той забрани на близо 10 играчи да тренират. Почти нямаше с кого да тренираме следващата седмица.
След това тези играчи имаха среща с лидерите на фен клуба и стана като битка от UFC…! (смее се)
Наскоро любимецът на цяла България бай Добри също беше приет за кратко в болница, но за щастие всичко е наред с него. Защо във футбола все по-рядко се срещат такива чисти хора като него?
- - Виках му „Бай Добрииии“. Той е впечатляващ човек с чисто сърце. Не мисля, че има фен, който да обича ЦСКА повече от него. Когато ме продадоха на Динамо Букурещ заради боя с директор, до който се стигна, защото браних играч… Плакахме с бай Добри и се прегръщахме, докато си казваме колкото ще си липсваме.
Радвам се, че бай Добри се възстанови, защото много го харесвам. Надявам се клубът да има още много работници като бай Добри, защото тогава работната среда ще бъде впечатляваща.
Имам няколко изненади за теб. Първата е, че се свързах с твои приятели от българските терени. Борис Галчев ми поръча да те питам защо не успя да играеш на още по-високо ниво? Той е категоричен, че си имал „изключителни качества“.
- Страхотен Галчев, той винаги ме наричаше ‘’мангасаaaр“ (смее се). Предайте му, че ако бях по-професионален - щях да стигна малко по-далеч! Контузвах се много, главно в мускулната област, и това пречеше на напредъка ми.
Винаги, когато се справях добре, се контузвах и трябваше да започвам всичко отначало. Нямах добра последователност. Мисля, че сезонът, в който се контузвах най-малко, беше 2010/11. Дори тогава се контузвах в края на сезона.

Не си починах добре, защото бях много разтревожен, губех сън, обичах да излизам вечер. Така че всичко това ми пречеше. Ако се бях грижил по-добре за себе си, можеше да е различно. Но нямам съжаления, само благодарност.
Владислав Стоянов пък пита дали си спомняш един от първите ти мачове за Черноморец – гостуването на Хит Горица?
- Това беше вторият ми мач с Черноморец и беше в Горица. Бях в отлична физическа форма, бях се посветил в началото на сезона. В този мач вкарах гол с око (смее се). Тогава се борих с вратаря за топката, но тя се отби от окото ми и мина над него.
Тогава пътувате с частния самолет на собственика и дори сте разделени на две групи… Разкажи още някой колоритен случай от българските терени…
- Да, бяхме разделени на две групи: тези, които се смятаха за титуляри - тръгнаха първи, след това дойдоха останалите.
Искам да поясня случая, в който отидох в полицейското управление заради нещо глупаво (смее се):
Един ден паркирах колата в гаража и случайно ударих предницата в стената. Не обърнах много внимание, защото беше светло, и се качих. На следващия ден шофирах и един полицай ме видя и ми каза да спра. По това време карах клубна кола, която играчите на ЦСКА наричаха ‘‘Кадилак“, защото беше много стара (смее се).
Още: “Никой не си призна и накрая стана UFC”: Ето защо хулиганите на ЦСКА набиха играчите
Каза, че ще трябва да отида в полицейското управление, за да обясня защо карам кола без регистрационен номер. Оказа се, че е бил паднал в гаража, когато съм блъснал колата.
После излезе във вестниците, че съм арестуван и не знам какво още... но истината е, че просто чаках там Каубоя (бел. ред директорът на клуба) да пристигне с документите на превозното средство и да обясни, че е било недоразумение.
Вестниците обичат да казват, че е било нещо друго, за да привлекат внимание (смее се). Истината беше съвсем различна и дори да я бях разкрил – никой няма да обърне внимание.
Онази победа при гостуването на Левски с твоите голове и изгонените фенове ли остава най-специалният ти мач в България?
- Определено, но не само заради головете, които вкарах, но и заради цялата история на този мач - нашите фенове се биеха с полицията, феновете на Левски бяха в истерия и т.н. Когато вкарах първия гол... нашите фенове щяха да се бият с всичко, което беше пред тях в този ден! (смее се).
Всъщност дори можеше да не играя в този мач, защото тренировките ми бяха много слаби през тази седмица… Имаше приятелски мач преди дербито, където Шеридан се представи много добре, а аз много зле. Радуканов не беше решил кой от двамата ще пусне да играе в дербито.
Спомням си как Маркиньос дойде при мен и каза: ‘‘Плати, Радуканов каза, че не е решил дали да те пусне в игра. Каза ми, че иска да те пусне, но и че не си помагаш...“.
Тези думи ме мотивираха и си казах, че в тези големи мачове трябва да покажа, че съм добър и че не трябва да се съмняват в моите способности. В следващите дни се подобрих много и бях много мотивиран, а треньорът видя, че съм различен, след което спечелих мястото.
Това беше възможност да покажем на терена на какво сме способни, а резултатът беше отличен и ще остане в историята на дербито. Никога няма да забравя какво направиха нашите фенове онзи ден, беше лудост! (смее се)
Намерих една уникална снимка с Мораеш, Зику и Маркиньос в профила ти. Споделих я и събра хиляди харесвания и стотици коментари. Защо този страхотен отбор на ЦСКА така и не успя да стане шампион?
- Тази снимка е направена по време на предсезонната подготовка, която направихме в Германия. Веднага след това Маркиньос напусна, така че този квартет така и не успя да играе заедно в шампионата.
Играх част от сезона със Зику и Мораеш, но след това Зику напусна, а не след дълго и аз. Отборът се разпадна много бързо. Може би, ако бяхме играли цял сезон заедно, щяхме да спечелим шампионата.
А какви спомени ти навяват тези времена?
- Имам само хубави спомени от това време, справяхме се много добре! Жалко е, че не успяхме да спечелим с този отбор.
Следиш ли ситуацията с новия стадион на ЦСКА? Очакванията са, че скоро той ще бъде отворен и клубът най-накрая ще атакува титлата. Идва ли време да се завърнеш в България и да празнуваш трофея с феновете?
- Бих искал да съм на този стадион и да празнувам титла с ЦСКА. Печелих като играч, но бих искал да се радвам и като фен. Това би било невероятно... Този нов дом на ЦСКА със сигурност ще промени играта, ще издигне клуба на друго ниво, а с такава структура титлите със сигурност ще дойдат. Клуб като ЦСКА заслужава това!
Надявам се, че всичко със семейството ти е наред. Сред най-специалните събития в целия ти живот е раждането на сина ти Лоренцо в България. Коя история от периода ти в България не пропускаш да му разкажеш?
- Той винаги ме пита за България, планираме да го заведем там на гости. Едва наскоро разбра, че съм известен там (смее се). Нямам една конкретна история, която да разкажа. Разказвам няколко истории от времето ми като играч.
Той не остана дълго в България, заминахме за Бразилия след 3 месеца, но скоро ще се върне на гости. На жена ми също много ѝ харесва там. Тя също му разказва много неща за България.
Няма как да не те попитам дали името „Игор Тиаго“ ти говори нещо.
- Следя го, откакто играеше за Крузейро в Бразилия. Не следях много от времето му в Лудогорец, но това се промени откакто пристигна в Англия. Надявам се да участва на Световното първенство.
Представял ли си си някога, че футболист от българските терени може да стане бразилски национал?
- Никога не съм си го представял. Това означава, че българското първенство се превръща в център, където добри играчи отиват да играят и търсят страхотни възможности за кариерно развитие.
Кой ще е новият световен шампион?
- Въз основа на това, което виждам от националните отбори - фаворитите са в този ред: Испания, Франция, Аржентина, Бразилия.
SportLive.bg
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
