Изгубените точки са в декларациите...

През пролетта на 1998-а българският футбол стана свидетел на прецедент. Едно съперничество между столичен и провинциален клуб засенчи кървавата вражда Левски - ЦСКА. Става въпрос за войната между "сините" и Литекс.

Вулканът от омраза изригна навръх Великден на мача в Ловеч, завършил 1:1 и трасирал пътя на "оранжевите" към историческата първа титла на България. Тогава на тъча в грозна схватка се счепкаха тогавашният президент на "Левски" Томас Лафчис и треньорът на Литекс Димитър Димитров. Средни пръсти на Херо, насочени в ушите, бяха последвани от ритник на бившия вратар. След мача Лафчис обяви, че не е казал последната си дума. Последва скандалът с картотеката на Радостин Кишишев и отнемане на точки на Литекс, който все пак имаше достатъчно актив за златото.

Сега идва вторият най-светъл християнски празник - Коледа. И като на онзи Великден преди 16 години отново се развихря война между столичен и провинциален тим. Този път между ЦСКА и Лудогорец. И няма ритници по глезените, а по... устите.

В неделя треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов разпространи декларация от 145 реда, в която поантата беше "Кой сте вие, господин Домусчиев? Да не сте човекът Господ". Това бе кулминация на хартиената престрелка, в която по-рано от "Армията" обявиха, че "ЦСКА е чест, а не кренвирши".

В понеделник Лудогорец отвърна със 100 реда, които изтекоха след следното встъпление: "В навечерието на Коледа сме. И точно в този момент не смятаме да отговаряме на поредните нападки на треньора на ЦСКА Стойчо Младенов". И в крайна сметка Лудогорец отговори. Генералният извод бе, че "Стойчо е безинтересен". Но все пак явно е достатъчно интересен за споменатите 100 реда.

Същината е, че между точките и подточките на декларациите си е добре ЦСКА и Лудогорец да потърсят изгубените си точки на... терена. Защото "червените" пропиляха 7 т. аванс и сега зимуват само на 3 пред "зелените". А с изпуснатите точки от безумно слабия Ливърпул - най-малко 3, Лудогорец щеше и напролет да е в Европа. И каквото и да се говори, колкото и да се следва стилът "Моуриньо", че е по-добре треньори и шефове да отнемат напрежението от играчите и да го прехвърлят върху себе си, в крайна сметка футбол се играе с краката. Не с устите...