Денис Давидов - "руският Меси" или "смръдльото", впечатлил Реал Мадрид

ЦСКА привлече доста нови играчи през лятото. Един от любопитните сред тях беше руският офанзивен халф Денис Давидов. Той дойде на "Българска армия" с етикета "голям талант", което в добавка с младата му възраст и сериозния приличен опит в гранд като Спартак (Москва) прозвучаха обещаващо на феновете на "червените". Но историята на руснака не е толкова хубава и в кариерата му има и лоши моменти, наред с добрите такива. Sportlive.bg по традиция ви разказва най-интересното около второто лятно попълнение на българския вицешампион.

Любопитен факт е, че майката, а не бащата, въвежда Денис във футбола. На дамата ѝ се обаждат и ѝ казват, че Торпето събира деца в школата си. Роденият през 1995 година Давидов влиза при набор 1993. Но... провежда една тренировка и се разболява от варицела. След известно време от клуба се обаждат на майка му с въпроса: "Ще идва ли вашият син, или не?". Самият играч не мислел да се връща, но скоро след това отишъл на мач между набор 93 и 94 и отборът му ('93) не само че спечелил мача с 2:1, но и самият Денис, най-малкият на терена, вкарал с глава. "След това реших, че ще стана футболист", споделя руснакът по-късно.

През 2010 г. халфът преминава в един от грандовете в родината си - Спартак (Москва), където преживява най-хубавите, но и може би най-трудните моменти в кариерата си досега. "Дори когато стана ясно, че Денис ще обвърже бъдещето си с професионалния футбол, той редовно играеше в един двор в московския район Царицино. Играеше с обикновени момчета от местните еднообразни многоетажни сгради, на средностатистически площадки", спомня си след време треньорът му в Спартак 2 - Евгений Бушманов.

За първия тим дебютира на 18-годишна възраст, влизайки като резерва срещу Зенит. Когато се прибира в съблекалнята след мача, усеща за първи път вкуса на славата. "Влязох в съблекалнята, включих си телефона, а там 400 съобщения... Не прочетох всичките, разбира се. На някои отговорих, на други - не. Повечето ми пишеха едно и също: "Честита победа, дай ми твоя фланелка", спомня си футболистът.

През следващият сезон новият треньор Мурат Якин започнал да го пуска в игра по-често. Но през последвалата кампания, през февруари 2016 г., Денис е пратен под наем в Чехия. От бившия треньор на Базел обаче Давидов пази само добри впечатления. Той споделя, че швейцарецът е обръщал внимание на младите играчи в своята работа и му е помогнал да се развие като футболист. За разлика от Дмитри Аленичев.

"Якин ми показваше видеа с други футболисти, изгледали сме десетки заедно. Включително и на Лионел Меси. Аленичев е добър, но твърде мек за Спартак. Често не става ясно какво изобщо иска той, разкрива Давидов през 2016 г. - На първия лагер бях честен и му казах, че искам да напусна. Искам да играя и да се развивам като спортист. А той ми отговори: "Почакай, докато купим нов нападател". След това ясно осъзнах, че на мен няма да се разчита. Че аз съм просто за всеки случай. И ми се наложи да чакам. Затова трансферът в Чехия се забави. А когато си тръгнах, Аленичев по някаква причина започна да говори за теглото ми. Да, бях качил два излишни килограма, но бързо ги свалих! А той говореше, сякаш са били 100. Якин е различен, той е мъж с т**ки. Ако аз решавах, щях да го оставя още една година начело". 

Чешкото му приключение е в Млада Болеслав. Денис разказва, че на първата тренировка е тичал "като бесен". Искал е да се докаже. Движел се гъвкаво, вкарвал голове, давал добри пасове. В един момент спира топката и я отиграва близо до краката на съперника, а феновете започват да викат: "Позор! Позор!". Руснакът изпада в шок. "Нищо не разбирах, мислех си: "Какво, побъркахте ли се?!". Ние водим с 2:0, дадох нормален пас, за какъв позор крещите вие? Тренировката свърши, аз излязох на улицата и видях, че на един знак пише "Pozor!". Оказа се, че това значи "Внимание". Така че феновете просто са ми викали да внимавам, а не са ме критикували", връща се назад във времето той.

Спартак праща Денис няколко пъти под наем, но така и не се нагажда към Спартак. Предвид статистиката му, това не е изненадващо: за 4 години в гранда от Москва халфът вкарва едва 1 гол. Критиките, започнали отдавна преди края на престоя му в Спартак, се засилват. Подхранва ги и неудачният опит на собственика на московчани - Леонид Федун, да сложи прякор на младока. Кръщава го "Руският Меси". В Русия са убедени, че това е изиграло зла шега на Давидов, тъй като той не се е справил с напрежението, дошло и заради този прякор. Въпреки реверанските към него, Давидов показва все по-бледа игра и прякорът му започва да се използва с ирония.

"Денис се стараеше да играе технично. Да, той грешеше и губи топката понякога, но нека се запасим с търпение - той се учи от грешките си", защитава го Бушманов, бившият му треньор в Спартак-2. Той отчита още нещо важно, свързано с играча: ""Забелязах, че той показваше най-добрия си футбол, когато играеше редовно и тренираше с един отбор. Когато тези отбори бяха два за един сезон, а дори и три, възникваха проблеми", спомня си той.

Когато през 2018 година преминава в Спартак (Юрмала) от Латвия, мнозина казват, че "С Давидов е свършено". самият той приема доста спокойно критиките. Смята, че неуспехите му се дължат на недостатъчното получени шансове да се изяви. "Смятам, че моето ниво е за първия тим на Спартак (Москва). Когато получаваш по 7-10 минути игрово време, е почти нереално да покажеш на какво си способен. Особено, ако те пускат в края, когато отборът губи. Какво можеш да промениш за няколко минути?", споделя руснакът. Играчът, подобно на много други в същата ситуация, не приема добре сравненията с Меси.

"Меси е най-добрият футболист сред тези, които някога съм виждал. А аз съм просто Давидов. И никога няма да бъда Меси. Ще се стремя да стана максимално добър Давидов", споделя той в интервю през 2015 г.

Но, че в него има нещо по-специално вижда не кой да е, а един от най-големите клубове в европа и света - Реал Мадрид. През 2014 г. става ясно, че испанският гранд обмисля да привлече офанзивния халф. На "Бернабеу" обмисляли тази възможност, тъй като в скоро време изтичал договорът на Алваро Мората, а Иско Аларкон се канел да напусне клуба. В "Кралския клуб" смятали, в случай че привлекат руснака, да го изпратят в Реал Кастиля, за да натрупа игрова практика.

Като човек Денис Давидов е скромен, прави впечатление, че никога не е шокирал с външен вид. Запитан дали понякога е искал да се отличава външно, футболистът казва: "Планирам да си направя зелен гребен и да се покрия целият с татуировки. (Смях). Всъщност предпочитам да се обличам и да изглеждам така, че да ми е удобно и комфортно. А впечатление да правя на терена с играта си".

Не му е чуждо и фенското обожание. Казва, че може да си купи спокойно хляб в магазина, но след дербито с Динамо (Москва), в което бележи и прави асистенция, се сблъсква с любовта на привържениците. Тя го залива в метрото, с което халфът се прибира след големия за него мач. "Беше истинска лудница в метрото", спомня си той.

Оказва се, че Денис не е бил единственият със звезден прякор в Спартак. Руският гранд си е имал и своите "Зидан" и "Неймар", като името на френската легенда си е спечелил не кой да е, а българският национал Ивелин Попов. С името на бразилската звезда се е кичил холандецът Куинси Промес.

"Момчетата ме наричаха "Меси", а на мен ми беше смешно. В един момент почнах да се дразня. Затова разбрах: Ако им кажа да спрат, те наобратно - ще ме дразнят още повече. така че, реших в отговор също да им измисля прякори. Например, Ивелин Попов много обичаше да ми казва: "Меси, Меси!". А аз на него: "Ей, Зидан, Зидан!", разказва попълнението на ЦСКА.

Има още една интересна история, свързана с халфа на "червените". Тя отново е свързана с прякор, но далеч по-неприятен от дадения му от клубния бос. В даден момент звездата на Спартак - Куинси Промес, му лепва прякора "смръдльо". Денис казва, че всичко това е шега.

"Живеехме в една хотелска стая с Кротов. Тъкмо влязохме в хотела, нямах време да си разопаковам багажа, затова четката ми за зъби не беше в банята, а на нощното шкафче. Куинси видя в банята само една четка и попита Кротов: "А Давид, какво, не си мие зъбите?". Слави му отвърна със смях, каза "не". Но Куинси започна да ми казва: "Hey, stinky!", "Ей, смръдльо" на английски. Забавна история", споделя Давидов.

И накрая, няколко думи за това кой във футбола го е вдъхновявал в кариерата му досега. Оказва се, че това е бившият английски нападател Майкъл Оуен. Който прави име с Ливърпул и Давид го харесва, въпреки че е фен на Челси.

"Оуен беше много готин! Не само заради гола срещу Аржентина, а заради играта му като цяло. Бърз, остър, арогантен, голаджия. Мой приятел имаше негова фланелка и много му завиждах. Като бях малък родителите ми не можеха да си позволят да ми купят такава фланелка. Твърде скъпо", признава руснакът.

Запитан кога възнамерява да заиграе в Челси, Денис отговаря: "Най-добре би било на 25. Какво трябва да направя за това? Да играя футбол. Постоянно, редовно. Минимум - на ниво руската Премиер лига. Примерите на Видич и Иванович ме вдъхновяват. Сега играя на 40% от своите възможности"...