ЦСКА - сезон на грешките, колебанията и премълчаните истини

Отмина поредният футболен сезон, в който ЦСКА не е шампион. За да се стигне до това развитие има множество причини, които е крайно време да бъдат назовани точно и конкретно.

На теория, ЦСКА беше в битката за титлата до последния момент. Истината обаче е, че причините за това се коренят в слабите резултати на Лудогорец, а не в някакво постижение на ЦСКА. За да обрисувам това само ще спомена статистиката - през настоящия сезон "армейците", завоюваха 78 точки, което е с 3 по-малко от предишния сезон. Много по-голям обаче е спадът в Лудогорец. Разградчани са спечелили цели 9 точки по-малко спрямо предишния сезон.

Показателен за спада на Лудогорец е и фактът, че те се представиха изключително колебливо в европейските клубни турнири. Те не спечелиха нито един от мачовете си в групата за Лига Европа. Отдавна в българското публично пространство  се обсъжда, че разградчани могат да печелят мачовете си и по други нефутболни начини, когато това се налага. Ние обаче ще разгледаме футболните аспекти на това какво се случи, или по-скоро не се случи, на "Българска армия" през последните 12 месеца.

Честа смяна на треньорите - играчите ли решават?

Христо Янев, Едуард Йорданеску, Стамен Белчев, отново Христо Янев, Нестор ел Маестро, Любослав Пенев и дуото Петрович-Митов. Твърде много сменени треньор в рамките на три години, не мислите ли? Когато нещо се повтаря непрекъснато, то вече не е грешка, а модел. Българските футболисти имат навика да бойкотират треньори, които не харесват. Това е публична тайна. Обичат също така да не спазват режими, да пият и пушат наргиле в популярни дискотеки. Но нали знаете, не е виновен този, който яде баницата, а който му го позволява. Това е комплексен проблем не само на ЦСКА, но и на целия български футбол. Крайно време е да се установи, че треньорът е институция. Тук топката е в ръководствата на българските клубове. Няма как да искаш успехи, при положение че сменяш треньори като носни кърпички. Така не може да се постави стабилна основа, а без нея няма как да има развитие. Особено крещящ е примерът с Нестор ел Маестро, който беше уволнен след проведена подготовка и броени дни преди първия мач. Още в този момент, сезонът изглеждаше отписан от ръководството на ЦСКА.

Слаби трансфери или липсващи такива

Продължаваме нататък по спиралата към провала. През последните сезони през отбора минаха какви ли не веселяци. Някои от които трудно могат да преминат човек с топка в крака (Жоржиньо), страхуващи се да влязат в единоборство (Джеси), или такива които не направиха спринт (Алберг). Кулминацията дойде на практика липсващата селекция през лятото, като късното привличане на Нуно Томаш изглеждаше просто като отбиване на номера. Хипотезите за причините за провала в селекцията са две. Едната от тях е, че "червените" не са получили необходимия бюджет, за да привлекат исканите от тях играчи. Другата е, че собственикът на "червените" Гриша Ганчев умишлено не е отпуснал пари за селекция, недоволен от настоятелността на феновете за закупуването на активите от фалиралото предишно дружество. Едно нещо обаче е напълно сигурно, липсата на адекватна селекция обуслови поредния провален сезон на "армейците".

Много вождове, малко индианци - кой какъв е в ЦСКА?

Може ли някой да каже, какъв точно е постът на Стойчо Стоилов в ЦСКА? Главен скаут, директор, сив кардинал? А представителната фигура Пламен Марков какво точно върши? Защото сред фенове и анализатори битува мнението, че той "работи" легенда на ЦСКА. Малко неясна остава позицията и на Люпко Петрович, който явно изпълнява нещо като функциите на сър Алекс Фюргюсън в Манчестър Юнайтед. Като се има предвид как завърши сезонът в Манчестър, не е ясно и доколко умен ход е Петрович да бъде своеобразен "съветник на треньора".

Мач за титлата - бездушни и безразлични футболисти

Колкото и невероятно да изглеждаше, при победа над Лудогорец на Армията с два гола, ЦСКА можеше да докосне титлата. Натискът на "червените" обаче продължи едва 20-25 минути. Няма как да искаш да станеш шампион и в решителния мач да изиграеш 20 минути на ниво. Дори пропуснатата дузпа не е оправдание, защото оставаше твърде много време до края на мача.

Продажба на важните играчи - като на сергия

Всеки отбор има един основен гръбнак от футболисти и именно тяхното задържане е в основата на постигането на успех. Каранга, Десподов, Мауридес, Недялков, Симао бяха сред ключовите играчи на "червените", които напуснаха. Причината да напуснат е повече от ясна - става въпрос за пари. Тук изключение може би е единствено Десподов, който получи възможност за реализация в Калчото, което си остава топ първенство. Но при останалите причините са в незадоволените финансови претенции. Продавайки най-добрите си играчи обаче. просто няма как да постигнеш трайни и закономерни успехи.

Ниска резултатност и липса на фантазия в атаките

Именно слабата игра в атака провали ЦСКА през сезона. Тук отново може да се уповаваме и на статистиката - ЦСКА отбеляза 57 попадение, спрямо цели 80 през сезон 2017/2018. Това е твърде голяма разлика и причината не е само в пропуските. ЦСКА не създава достатъчно голови възможности пред вратата на съперниците си. Играта на "армейците" е скучна и еднотипна, а движението без топка е под всякаква критика. Статични са както халфовете на "червените", така и фланговите играчи. Единственият, който не може да бъде обвинен за подобно поведение, е нападателят на отбора Али Соу. Той непрекъснато се движи и търси празните пространства. Друг е въпросът доколко движението му е умно и правилно, но поне се старае. Нещо, което не може да се каже за съотборниците му.

Представянето в дербитата - слабо и безлично

В първенство като българското е невъзможно да станеш шампион без да печелиш мачовете срещу основните съперници - Лудогорец и Левски. От общо осемте мача срещу тези противници в шампионата - ЦСКА спечели само 1, а загуби три. Останалите завършиха при скучни равенства. ЦСКА не показа нито игрова доминация, нито стил в тези сблъсъци. Единственото положително е, че към края на сезона представянето се подобри, като ЦСКА не загуби последните 4 от тях, записа победа над "вечния съперник" и успех над Лудогорец в Разград за Купата на България. И двете победи обаче бяха извоювани с хитрост и малко късмет, но не и с игрово предимство.

Добрите новини извън терена - емблема и стадион

Радостните новини за ЦСКА бяха повече извън терена през този сезон. Закупуването на активите от фалиралото дружество беше важно  за 'червените" фенове и с него приключи често окачествявания като "припознавателен период" период. Въпреки че неведнъж съм посочвал, че почти всички отбори в първенството ни са преструктурирани, преименувани  и минали през всякакви  юридически хватки, за ЦСКА нещата бяха поставени по различен начин, именно защото е ЦСКА. Макар и двете неща да не са пряко свързани, плащането на активите изглеждаше като необходимо условие за допускането на проeкти за реконструкция или строеж на нов стадион на 'Българска армия". Представянето на проекти за такъв е някакво начало, което се чакаше твърде дълго време и със сигурност е стъпка в правилната посока.

Какво предстои оттук нататък

Нарочно изчаках края на сезона преди да пусна материала, за да видя дали се очаква някаква съществена промяна през следващия. Все още не е напълно ясно кой ще води ЦСКА през идния сезон. За първите мачове в Европа "червените" ще бъдат водени от настоящия треньорски екип, но нима Митов и компания са сигурни в работните си места до края на кампанията? Селекцията този път е навременна, но ако бъде назначен нов треньор той отново ще бъде поставен в заварено положение. Новопривлечените играчи имат интересни визитки, но не и особено добри постижения по време на предходния сезон. Едно нещо обаче е напълно ясно, ако продължи политиката да бъде продаван всеки, който покаже добра игра с "червения екип", трудно могат да се очаква така бленуваната титла. Вече няколко години "армейците" се опитват да 'ловят маймуни с трици". Истината е, че без сериозни инвестиции в представителния отбор, титлата се превръща в кауза пердута. Защото през този сезон отборът на Лудогорец изглеждаше остарял и изхабен, но това вероятно ще се промени в следващия. Собственикът на "орлите" няма да се свени и със сигурност ще продължи да инвестира в проекта от Разград и, ако ЦСКА иска да бъде истински конкурент, няма друг избор освен да направи същото. В противен случай през следващия сезон ще си пишем отново същите неща, плочата ще продължи да се върти, а привържениците на отбора да губят стимул да бъдат на стадиона. ЦСКА ясно трябва да покаже, че иска да стане шампион и е в състояние да го постигне. Нужна е целенасочена, градивна и постоянна работа, за да може ЦСКА да се превърне отново в това, което е закодирано в гена му - военна дисциплина и шампионски дух!

Етикети: |

Още по темата

Please select answer!