Бранеков: ЦСКА не може да бъде задраскан с лека ръка

Бранителят на ЦСКА Александър Бранеков (28 г.) се завърна на „Ар­мията“ през това лято след 5-годишно прекъсване. Той е един от най-опитните в съ­става и предпочете да играе за червените въпреки изхвърлянето им при ама­тьорите. Бранеков даде ин­тервю за „Тема Спорт“, в което говори за шансовете на ЦСКА в турнира за купа­та, отношението към ар­мейския клуб и работата му с треньорския щаб в ли­цето на Христо Янев, Влади­мир Манчев и Ивайло Петров-Пифа.

Сашо, вървите по отличен начин във всички турнири до този момент – имате 20 по­редни победи, едната от ми­налия сезон. Отстранихте два втородивизионни отбо­ра за купата. Докъде стига потенциалът на ЦСКА в мо­мента?

– Тази серия е напълно нор­мална. В крайна сметка основ­ното, за което се борим, е да се върнем по най-бързия начин в А група. С потенциала, с кой­то разполагаме, не е изненада, че побеждаваме Във всеки мач. Дано тази победна серия продължи възможно най-дълго. Ще е грехота да направим дори равенство в първенството. Не искам да подценявам останалите, но на­шите цели и възможности са съвсем различни. Що се отнася до купата – нямахме трудно­сти досега, но и жребият бе благосклонен към нас, можеше да се изправим срещу много по-тежки съперници. Но каквото – такова. Дано продължим на по­луфинала.

За разликата в класите в първенството красноречиво говори това, че единстве­ният човек, вкарал гол на ЦСКА, всъщност си ти… (б.а. -автогол срещу Вихрен при 5:1).

– Да, малшанс, такава беше ситуацията, нямаше как да реа­гирам. Ние сме длъжни да продължим по същия категори­чен начин. Нашата цел, когато излезем на терена, е по най-бързия начин да вкараме голове. Не само един, а няколко. И до този момент изпълняваме целта си.

Срещу Сливнишки герой обаче срещнахте сериозни за­труднения, направихте доста пропуски. На какво го отда­ваш – на подценяване или на по-силна съпротива?

– През целия мач играхме на доста добро ниво, изпуснахме няколко пъти сами срещу вра­таря, топката просто не иска­ше да влиза. В крайна сметка пробихме бетона, но ако бяхме вкарали по-рано, щяхме да поб­едим по-убедително, а не само с 2:0. Не мисля, че е имало подценяване. Във всеки мач сме пре­делно концентрирани. Просто нямахме ден в завършващата фаза и това бе основният про­блем. Всеки, който е гледал ма­ча, е видял, че изпуснахме поне 6-7 стопроцентови положения.

Какво е мнението ти за следващия ви съперник за ку­пата Созопол? Какви са шан­совете да продължите на полуфиналите?

– Ние сме домакини, така че шансовете ни са доста го­леми. Созопол явно е стойно­стен отбор, щом елиминира Ботев Пловдив. Не съм ги наблюдавал, но със сигурност ще се подготвим подобава­що за мача с тях.

Доколко настоящият състав на ЦСКА е спо­собен да се противопостави на елит­ните отбори, които евентуално ще срещнете в по-напреднала фаза от турнира за купата?

– Аз съм опти­мист и съм сигу­рен, че можем да се противопоставим и да се мерим съвсем успешно с всеки отбор в България. Разликата в класите изобщо не е голяма и ако се изправим срещу ня­кой от по-предно класирани­те тимове в А група, ще се представим на доста добро ниво.

Следиш ли А група, инте­ресна ли ти е без ЦСКА и Ло­ко София?

– Следя бегло. Не е интерес­но без тези два отбора. Така че целта ни е по най-бързия начин да се върнем в елита и да възстановим голямата интри­га в първенството.

Имаш ли усещане за сигур­ност в клуба въпреки всички проблеми с новото друже­ство, огромните дългове?

– Аз идвам на тренировка и правя, каквото се изисква от мен. Не ме вълнува какво се го­вори отстрани. Аз съм спокоен и винаги съм бил оптимист за бъдещето. От ръководство­то нищо специално не са ни каз­вали. Не са ни информирали, че има някакъв проблем. Всичко е на много професионално ниво и ние, играчите, мислим само за футбол.

Бяха проведени протести от фенове на ЦСКА пред БФС и пред парламента. Подкре­пяш ли действията на черве­ната общност?

– Напълно. Даже трябваше да се случи доста по-рано, защото не е от ден и два това, което става с клу­ба. От доста време е така – още откакто бях малък ми каз­ват, че нещата не са добре и по всякакъв начин се пречи на ЦСКА. Но в края на краищата тези протести са добро начало. Ня­кои хора трябва да се зами­слят, че ЦСКА не е някакво по­средствено отборче, както ня­кои други клубове в България. ЦСКА е най-успешният клуб и не може с лека ръка да бъде задра­скан.

Има ли БФС еднакво отно­шение към всички клубове? ЦСКА и Локо София бяха пра­тени при аматьорите, а дру­ги клубове, със сериозни задъл­жения, останаха в елита?

– Мен не ме интересува кой колко дългове има. Но е ясно от това, което чувам и виждам, че не се мери с еднакъв аршин. Не е справедливо това, което се случва с ЦСКА и с Локо София. Ето, виждаме докъде стигна Локо. Този клуб ми помогна мно­го да израсна и съм му дълбоко благодарен. Но виждаме до как­во положение е докаран. С леко­та ще се върне във В група, то­ва е ясно, но трябва по най-бър­зия начин пак да е при професи­оналистите, където му е мя­стото. Раздаването на меда­лите бе най-голямата пародия въобще. Ние се бяхме класирали в Лига Европа, а сега Локо има мачове срещу Из­требител и Доб-рославци… Всички в о тбора се ядосвахме много. Ние не че играхме толкова силно, но бяхме пре­красен колектив и се разбирахме отлич­но. Затова заслужа­вахме да останем в елита и да игра­ем в евротурнирите.

Как нами­раш взаимо­действие­то си с Бо­жидар Чор­баджийски, който в ЦСКА се ут­върди като твой парт­ньор в цен­търа на за­щитата?

– Божката е доста сериозно момче, много добре се справя, работи му се, има израстване. Той е един от младите защит­ници в България с доста сериоз­но бъдеще. И ако продължава по същия начин, ако в главата му е само това как да става по-добър професионалист, ще ус­пее. Човек трябва да има ясни цели и представи за това как­во иска да постигне в живота. Трябва да е здраво стъпил на зе­мята, за да си отстоява пози­цията. Младите момчета в ЦСКА имат качества, имат бъ­деще, но трябва да работят усърдно, да имат голяма амби­ция да се развиват. Ето, аз сега съм в ЦСКА, знам какво искам да направя, не съм на 18, начинът ми на мислене е съвсем разли­чен. И с голямо удоволствие бих завършил кариерата си на „Армията“.

А вече няма и групичка фе­нове, която да те ругае във всеки мач, както бе преди го­дини…

– Групички фенове винаги си има – едни са недоволни, други те харесват, това не можеш да го пребориш. Но аз вече не съм юноша и е много no-трудно подобно нещо да ми повлияе.

Любопитното е, че си бил съотборник с всеки един от треньорския щаб – старши треньора Христо Янев и по­мощниците му Владимир Манчев и Ивайло Петров-Пифа. Как ги намираш сега от друга­та страна?

– На първо място те са много добри хора и личности. До­ста добре се работи с тях, вкарват нова методика, неща, които не съм ги виждал и не съм работил по този на­чин. Но пък, от друга страна, сега е трудно да им се прави оценка, защо­то играем срещу леки съпер­ници. С течение на времето ще си проличи, като стигнем в елита, дали вървим на прав път.

Има ли вътрешно съревно­вание между Костадин Хазуров и Преслав Йорданов кой ще вкара повече голове този сезон?

 – Не, няма. Треньорът е из­ключително доволен и от двамата. Като не играе някой от тях, не се сърди. Важното е да вкарват, а конкуренция­та е на лице. Хубавото е, че и двамата са много ефективни – нашият нападател, незави­симо кой е той, вкарва във всеки мач от началото на сезона. Няма какво повече да ис­каме от двамата.