Денис Давидов - "руският Меси" или "смръдльото", впечатлил Реал Мадрид

ЦСКА привлече доста нови играчи през лятото. Един от любопитните сред тях беше този на руския офанзивен халф Денис Давидов. Той дойде на "Българска армия" с етикета "голям талант", което в добавка с младата му възраст и сериозния приличен опит в гранд като Спартак (Москва) прозвучаха обещаващо на феновете на "червените". Но историята на руснака не е толкова хубава и в кариерата му има и лоши моменти, наред с добрите такива. Sportlive.bg по традиция ви разказва най-интересното около второто лятно попълнение на българския вицешампион.

Любопитен факт е, че майката, а не бащата, въвежда Денис във футбола. На дамата ѝ се обаждат и ѝ казват, че Торпето събира деца в школата си. Роденият през 1995 година Давидов влиза при набор 1993. Но... провежда една тренировка и се разболява от варицела. След известно време от клуба се обаждат на майка му с въпроса: "Ще идва ли вашият син, или не?". Самият играч не мислел да се връща, но скоро след това отишъл на мач между набор 93 и 94 и отборът му ('93) не само че спечелил мача с 2:1, но и самият Денис, най-малкият на терена, вкарал с глава. "След това реших, че ще стана футболист", споделя руснакът по-късно.

Тони Уот - "дебелият мързеливец", който днес се радваш, че имаш, а утре - искаш да убиеш

ЦСКА привлече млад и интересен нападател в лицето на Тони Уот това лято. Оказва се обаче, че шотландецът е и доста перспективен, макар да носи во...

През 2010 г. халфът преминава в един от грандовете в родината си - Спартак (Москва), където преживява най-хубавите, но и може би най-трудните моменти в кариерата си досега. "Дори когато стана ясно, че Денис ще обвърже бъдещето си с професионалния футбол, той редовно играеше в един двор в московския район Царицино. Играеше с обикновени момчета от местните еднообразни многоетажни сгради, на средностатистически площадки", спомня си след време треньорът му в Спартак 2 - Евгений Бушманов.

За първия тим дебютира на 18-годишна възраст, влизайки като резерва срещу Зенит. Когато се прибира в съблекалнята след мача, усеща за първи път вкуса на славата. "Влязох в съблекалнята, включих си телефона, а там 400 съобщения... Не прочетох всичките, разбира се. На някои отговорих, на други - не. Повечето ми пишеха едно и също: "Честита победа, дай ми твоя фланелка", спомня си футболистът.

През следващият сезон новият треньор Мурат Якин започнал да го пуска в игра по-често. Но през последвалата кампания, през февруари 2016 г., Денис е пратен под наем в Чехия. От бившия треньор на Базел обаче Давидов пази само добри впечатления. Той споделя, че швейцарецът е обръщал внимание на младите играчи в своята работа и му е помогнал да се развие като футболист. За разлика от Дмитри Аленичев.

"Якин ми показваше видеа с други футболисти, изгледали сме десетки заедно. Включително и на Лионел Меси. Аленичев е добър, но твърде мек за Спартак. Често не става ясно какво изобщо иска той, разкрива Давидов през 2016 г. - На първия лагер бях честен и му казах, че искам да напусна. Искам да играя и да се развивам като спортист. А той ми отговори: "Почакай, докато купим нов нападател". След това ясно осъзнах, че на мен няма да се разчита. Че аз съм просто за всеки случай. И ми се наложи да чакам. Затова трансферът в Чехия се забави. А когато си тръгнах, Аленичев по някаква причина започна да говори за теглото ми. Да, бях качил два излишни килограма, но бързо ги свалих! А той говореше, сякаш са били 100. Якин е различен, той е мъж с т**ки. Ако аз решавах, щях да го оставя още една година начело". 

Чешкото му приключение е в Млада Болеслав. Денис разказва, че на първата тренировка е тичал "като бесен". Искал е да се докаже. Движел се гъвкаво, вкарвал голове, давал добри пасове. В един момент спира топката и я отиграва близо до краката на съперника, а феновете започват да викат: "Позор! Позор!". Руснакът изпада в шок. "Нищо не разбирах, мислех си: "Какво, побъркахте ли се?!". Ние водим с 2:0, дадох нормален пас, за какъв позор крещите вие? Тренировката свърши, аз излязох на улицата и видях, че на един знак пише "Pozor!". Оказа се, че това значи "Внимание". Така че феновете просто са ми викали да внимавам, а не са ме критикували", връща се назад във времето той.

Спартак праща Денис няколко пъти под наем, но така и не се нагажда към Спартак. Предвид статистиката му, това не е изненадващо: за 4 години в гранда от Москва халфът вкарва едва 1 гол. Критиките, започнали отдавна преди края на престоя му в Спартак, се засилват. Подхранва ги и неудачният опит на собственика на московчани - Леонид Федун, да сложи прякор на младока. Кръщава го "Руският Меси". В Русия са убедени, че това е изиграло зла шега на Давидов, тъй като той не се е справил с напрежението, дошло и заради този прякор. Въпреки реверанските към него, Давидов показва все по-бледа игра и прякорът му започва да се използва с ирония.

"Денис се стараеше да играе технично. Да, той грешеше и губи топката понякога, но нека се запасим с търпение - той се учи от грешките си", защитава го Бушманов, бившият му треньор в Спартак-2. Той отчита още нещо важно, свързано с играча: ""Забелязах, че той показваше най-добрия си футбол, когато играеше редовно и тренираше с един отбор. Когато тези отбори бяха два за един сезон, а дори и три, възникваха проблеми", спомня си той.

Той споделя, че швейцарецът е обръщал внимание на младите играчи в своята работа и му е помогнал да се развие като футболист. За разлика от Дмитри Аленичев.
"Якин ми показваше видеа с други футболисти, изгледали сме десетки заедно. Включително и на Лионел Меси. Аленичев е добър, но твърде мек за Спартак. Често не става ясно какво изобщо иска той, разкрива Давидов през 2016 г. - На първия лагер бях честен и му казах, че искам да напусна. Искам да играя и да се развивам като спортист. А той ми отговори: "Почакай, докато купим нов нападател". След това ясно осъзнах, че на мен няма да се разчита. Че аз съм просто за всеки случай. И ми се наложи да чакам. Затова трансферът в Чехия се забави. А когато си тръгнах, Аленичев по някаква причина започна да говори за теглото ми. Да, бях качил два излишни килограма, но бързо ги свалих! А той говореше, сякаш са били 100. Якин е различен, той е мъж с т**ки. Ако аз решавах, щях да го оставя още една година начело". 

Когато през 2018 година преминава в Спартак (Юрмала) от Латвия, мнозина казват, че "С Давидов е свършено". самият той приема доста спокойно критиките. Смята, че неуспехите му се дължат на недостатъчното получени шансове да се изяви. "Смятам, че моето ниво е за първия тим на Спартак (Москва). Когато получаваш по 7-10 минути игрово време, е почти нереално да покажеш на какво си способен. Особено, ако те пускат в края, когато отборът губи. Какво можеш да промениш за няколко минути?", споделя руснакът. Играчът, подобно на много други в същата ситуация, не приема добре сравненията с Меси.

"Меси е най-добрият футболист сред тези, които някога съм виждал. А аз съм просто Давидов. И никога няма да бъда Меси. Ще се стремя да стана максимално добър Давидов", споделя той в интервю през 2015 г.

Но, че в него има нещо по-специално вижда не кой да е, а един от най-големите клубове в европа и света - Реал Мадрид. През 2014 г. става ясно, че испанският гранд обмисля да привлече офанзивния халф. На "Бернабеу" обмисляли тази възможност, тъй като в скоро време изтичал договорът на Алваро Мората, а Иско Аларкон се канел да напусне клуба. В "Кралския клуб" смятали, в случай че привлекат руснака, да го изпратят в Реал Кастиля, за да натрупа игрова практика.

Като човек Денис Давидов е скромен, прави впечатление, че никога не е шокирал с външен вид. Запитан дали понякога е искал да се отличава външно, футболистът казва: "Планирам да си направя зелен гребен и да се покрия целият с татуировки. (Смях). Всъщност предпочитам да се обличам и да изглеждам така, че да ми е удобно и комфортно. А впечатление да правя на терена с играта си".

Не му е чуждо и фенското обожание. Казва, че може да си купи спокойно хляб в магазина, но след дербито с Динамо (Москва), в което бележи и прави асистенция, се сблъсква с любовта на привържениците. Тя го залива в метрото, с което халфът се прибира след големия за него мач. "Беше истинска лудница в метрото", спомня си той.

Оказва се, че Денис не е бил единственият със звезден прякор в Спартак. Руският гранд си е имал и своите "Зидан" и "Неймар", като името на френската легенда си е спечелил не кой да е, а българският национал Ивелин Попов. С името на бразилската звезда се е кичил холандецът Куинси Промес.

"Момчетата ме наричаха "Меси", а на мен ми беше смешно. В един момент почнах да се дразня. Затова разбрах: Ако им кажа да спрат, те наобратно - ще ме дразнят още повече. така че, реших в отговор също да им измисля прякори. Например, Ивелин Попов много обичаше да ми казва: "Меси, Меси!". А аз на него: "Ей, Зидан, Зидан!", разказва попълнението на ЦСКА.

Има още една интересна история, свързана с халфа на "червените". Тя отново е свързана с прякор, но далеч по-неприятен от дадения му от клубния бос. В даден момент звездата на Спартак - Куинси Промес, му лепва прякора "смръдльо". Денис казва, че всичко това е шега.

"Живеехме в една хотелска стая с Кротов. Тъкмо влязохме в хотела, нямах време да си разопаковам багажа, затова четката ми за зъби не беше в банята, а на нощното шкафче. Куинси видя в банята само една четка и попита Кротов: "А Давид, какво, не си мие зъбите?". Слави му отвърна със смях, каза "не". Но Куинси започна да ми казва: "Hey, stinky!", "Ей, смръдльо" на английски. Забавна история", споделя Давидов.

И накрая, няколко думи за това кой във футбола го е вдъхновявал в кариерата му досега. Оказва се, че това е бившият английски нападател Майкъл Оуен. Който прави име с Ливърпул и Давид го харесва, въпреки че е фен на Челси.

"Оуен беше много готин! Не само заради гола срещу Аржентина, а заради играта му като цяло. Бърз, остър, арогантен, голаджия. Мой приятел имаше негова фланелка и много му завиждах. Като бях малък родителите ми не можеха да си позволят да ми купят такава фланелка. Твърде скъпо", признава руснакът.

Запитан кога възнамерява да заиграе в Челси, Денис отговаря: "Най-добре би било на 25. Какво трябва да направя за това? Да играя футбол. Постоянно, редовно. Минимум - на ниво руската Премиер лига. Примерите на Видич и Иванович ме вдъхновяват. Сега играя на 40% от своите възможности"...

Още по темата

Please select answer!