Гонзо го сгафи жестоко: Съдът погна президента за кардиналното му действие

Адвокатът по спортно право – Георги Градев, сподели в социалните мрежи за решение на съда в КАС от последните часове. Арбитражът е решил за нелегитимно правило по терените в Румъния, което е сходно с правило 4+1“ на БФС.

В тази връзка Градев припомни, че с негова жалба вече има отворена процедура в Европейската комисия срещу БФС по същия въпрос и се очаква произнасяне на органа.

Анализът на Градев 

„Лоша новина за БФС от съда в Лозана

В последните месеци много се говори за т.нар. „правило 4+1“ на БФС. Но малко хора обясняват какво всъщност представлява то и защо според мен противоречи на правото на Европейския съюз.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Какво е „правило 4+1“ на БФС?

Накратко, БФС задължава клубовете от Първа лига да използват определен брой футболисти, които са местно тренирани и/или имат право да играят за националните отбори на България.

На практика клубът трябва да има минимум петима такива футболисти в тимовия лист, като поне четирима от тях трябва да започнат като титуляри. Оттук идва и популярното название „4+1“.

Ако клубът не иска да спазва правилото, той трябва да плати сума, свързана със солидарното плащане от УЕФА — приблизително 200 000 евро.

Така правилото не работи като реална мярка за развитие на български футболисти, а като скрита такса. Ако имаш пари — плащаш и не го спазваш. Ако нямаш — трябва да го спазваш, независимо дали това отговаря на спортната логика, качеството на състава или стратегията на клуба.

Какво стана в Румъния?

Румънската футболна федерация прие подобно правило, известно като „5+6 Rule“.

То изискваше клубовете от румънската Първа лига да използват минимум петима румънски футболисти, включително поне един играч до 21 години, в поне 75% от мачовете през сезона.

При неспазване клубът трябваше да плати глоба от 150 000 евро.

Формално правилото беше представено като мярка за развитие на румънските играчи и за увеличаване на избора за националния отбор. Звучи познато, нали?

Каква е приликата с правилото на БФС?

Приликата е очевидна.

И в България, и в Румъния федерацията казва: „Правим това, за да развиваме местни футболисти и националния отбор.“

Но реалният ефект е друг:

• клубовете не могат свободно да избират най-добрите футболисти;

• чуждестранните футболисти от ЕС са поставени в по-неблагоприятно положение;

• пазарът на труда във футбола се ограничава;

• конкуренцията между клубовете се изкривява;

• качеството на първенството може да пострада;

• а клубовете са принудени или да спазват спорно правило, или да плащат сериозна сума.

Това не е развитие. Това е административна намеса в спорта и пазара.

Развитието на български футболисти е важна и напълно легитимна цел. Но тя трябва да се постига чрез академии, треньори, инфраструктура, силни юношески първенства, инвестиции и стимули — не чрез задължителни квоти, санкции и скрити такси.

Какво реши КАС?

На 16 юни 2026 г. Спортният арбитражен съд в Лозана отмени правилото на Румънската футболна федерация.

КАС прие, че румънското правило противоречи на правото на Европейския съюз.

По-конкретно, КАС установи, че правилото нарушава:

• свободното движение на работници в ЕС;

• забраната за дискриминация по националност;

• правилата на конкуренцията в ЕС.

С други думи, един футболист от Франция, Испания, Германия, Нидерландия или друга държава членка на ЕС не може да бъде поставян в по-лошо положение само защото не е румънец или не е трениран в Румъния.

Същата логика важи и за България.

Българският клуб не може да бъде принуждаван да използва футболисти по административен критерий, ако това ограничава правата на други футболисти от ЕС и нарушава конкуренцията между клубовете.

Защо това е важно за България?

Защото „правило 4+1“ на БФС почива на същата логика като румънското правило.

И ако КАС приема, че румънското правило е незаконно, изводът за правилото на БФС е очевиден:

„Правило 4+1“ противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз.

То ограничава свободното движение на футболисти в ЕС. То изкривява конкуренцията. То поставя клубовете под неправомерен натиск. И то не доказва, че реално развива българския футбол.

Още по-показателно е, че самото правило не работи на практика. Водещите клубове у нас не го спазват. А да се очаква малките клубове да изграждат таланти за националния отбор е наивно и нереалистично.

Така „правило 4+1“ се превърна не в инструмент за развитие, а в скрита такса за БФС.

Има и още един парадокс: в същото време, в което БФС говори за развитие на български футболисти, лимитът за състезатели извън ЕС в тимовия лист беше увеличен от 5 на 7 срещу заплащане на допълнителна такса.

Тоест, с едната ръка БФС уж защитава българските футболисти, а с другата допуска повече чужденци срещу пари. Това не е стратегия. Това е популизъм.

Моето заключение е ясно:

„Правило 4+1“ на БФС е незаконно и противоречи на правото на ЕС.

То не помага на българския футбол. То го малтретира.

Българският футбол има нужда от истинско развитие, а не от административен протекционизъм. Има нужда от инвестиции, а не от скрити такси. Има нужда от правила, които са едновременно спортно разумни и юридически законни.

Накрая напомням, че по моя жалба вече има отворена процедура в Европейската комисия срещу БФС именно за „правило 4+1“.

Очаква се произнасяне на Европейската комисия“, пише Градев в социалните мрежи.