Един от големите парадокси в родния футбол, който засега няма решение
120 0
От началото на новия век насам, българският футбол търси своето ново "златно" поколение, но то така и не идва. Причините за това са комплексни - промяна в модела на обучението, липсата на спортни интернати, много частни школи, които не вършат очакваната работа, както и прекалено малкото минути, до които се добират родните таланти щом прекрачат прага на юношеския футбол.
Защо се стигна дотук и къде са Левски, ЦСКА и Лудогорец в голямата картина?
В силните години на ЦСКА и Левски, в съставите на най-разпознаваемите родни тимове личаха доста българи. При "червените" например при шампионската титла през 2008 г. личаха имената на доста родни състезатели, на всички позиции - Ивайло Петров, Сашо Тунчев, Вальо Илиев, Гъргоров, Юруков, Велизар Димитров и много други, докато при "сините" пък Елин Топузаков, Георги Иванов, Даниел Боримиров, Милан Коприваров и още други бяха в основата на големите успехи в Европа. При Лудогорец нещата стоят по-различно, там се направи сериозна база и школа, която така и не може да захрани първия тим.
Още: Ударихме ли джакпота? Благоприятни съперници за националния отбор в Лига на нациите

Из страната се появиха безброй много школи - особено в София, където броят на академиите стремглаво нарасна в последните години. Те често не успяват да развият "продукт" или в случая готови млади играчи, а често са обвинявани в това, че се работи единствено за месечната такса.
Докато поколението на Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов имаше добър пример от "батковците", в момента след дълги години разчитане предимно на чужденци и то дори от по-нискокласираните клубове в страната, за младите футболисти не остана примерът, който да видят. Освен това, статистиката показва, че все по-малко родни таланти получават място в тимовете от efbet лига, а изключенията са малко, но все пак ги има - Берк Бейхан от Черно Море, Ивайло Видев от Ботев, както и бившият вече капитан на Левски Марин Петков, Кристиян Балов и адаша му Стоянов от Славия.

Славия е един от малкото отбори, които залага сериозно на момчетата от своята школа, докато клубове като Берое разчитат предимно на чужденци, поради маркетингови, стратегически и други причини. От този факт страда много и националния ни тим, където селекционерът, който и да е той, от доста време насам изпитва трудности да окомплектова боеспособна група, която да представя родината достойно.
Проблемът с развитието на младите таланти не е свързан само с качеството на академиите - той е комбинация от факторите, изброени по-горе, в допълнение на така или иначе трудния преход от юношеския към мъжкия футбол. Инвестициите в школите трябва да бъдат приоритет, а не просто формално изискване за тяхното съществуване от страна на БФС. Само така можем да се надяваме един ден да видим новите Бербатов, Стоичков, Аспарухов.
Още: Министерски съвет с огромна новина за Националния стадион "Васил Левски"
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
