Директорът в клуба Таско Тасков: Проектът "Пирин“ е маратон, а не спринт

След дълга футболна пауза и преждевременно прекратяване на сезон 2019 – 2020 във ВПЛ, отборът на Пирин (Благоевград) започна своята подготовка за новия сезон. Ръководството направи много сериозна крачка към подсилване на състава за следващия сезон във Втора лига. Бившият футболен рефер Таско Тасков, който в продължение на три години бе маркетингов директор на ЦСКА 1948, от началото на месец юни е на същата длъжност в благоевградския отбор. Той говори за двата клуба за вестник "Вяра".

Какво означава думата "вяра“ за вас, г-н Тасков?

- Да вярваш в бъдещето, да вярваш, че ще се справиш с трудностите по пътя, за да достигнеш целта си!

С вяра ли започнахте работа в Пирин от Благоевград?

- Да, с огромна вяра. И с всеки изминал ден все повече вярвам в успеха на проекта, наречен „ПИРИН“! За мен това е дългосрочен проект и ако мога така да се изразя: „Проектът „Пирин“ е „маратон“, а не “спринт“!“. Моята длъжност е директор на маркетинга и отговорник за връзки с медиите. Но да не ме бъркате с пресаташе на отбора! За този пост се доверихме на професионализма и опита на колегата ви Йордан Грозданов – коментатор в Евроспорт и син на легендарния треньор Стефан Грозданов. Смело мога да заявя, че има огромен интерес към марката "Пирин". Вярвам, че ще предизвикаме още по-голямо внимание сред рекламодатели и партньори. Вече подписахме два договора с наши съмишленици, другата седмица очаквам нови такива. Пирин е футболното сърце на Югозападна България и съм убеден, че ще постигнем големи успехи.

Какво заварихте и какво ще се опитате да промените в отбора?

- Ива Уорън и екипът й са създали една добра основа, върху която може да се гради. Искам да върнем „Пирин“ там, където му е мястото – в Първа лига, и отново да е страшилището за отбори, и извор на таланти.

Къде е мястото на фена? На трибуните, подкрепяйки отбора, или в управлението на даден клуб?

- Професията „фен“ не трябва да се появява в Благоевград. А и не само в града, а и в цяла България. Мисля, че има разумни фенове и запалянковци, които знаят къде е границата, която не трябва да се преминава.

Не мога да не спомена предната ви месторабота – ЦСКА 1948, който се определя като отбора на "феновете" за "феновете“…

- В ЦСКА 1948 има Сдружение, създадено от фенове, генерален спонсор, и по-малки такива. А в Пирин е малко по-различно. /б. а. - ФК „Пирин“ Благоевград е съдружие между Община Благоевград и инвеститори, обединени в обща цел/. Всеки си избира собствения път на развитие. Има и друго – любовта към един отбор преминава през сърцето, а разумът те прави добър или не толкова добър ръководител.

Ще ми позволите ли да ви върна назад в годините - „Пирин“, „Пирин 1922“, „Македонска слава“ и опитите за привличане на „пиринската любов“; мнозина от днешните футболисти на „Пирин“ тръгнаха от „Пирин 1922“ или „Македонска слава“; днес „армейци“ се борят за „червената любов“?

- Вече отговорих: Запалянкото е фен със сърцето си! Всеки сам избира и носи отговорност за действията си.

Вие бяхте дълги години елитен футболен съдия, как започнахте?

- Както започнах, така и приключих – с контузия. Бях професионален футболист, но контузия ме спря. След това се ориентирах към съдийството, но отново контузия ме спря.

Според Вас съдиите трябва ли да бъдат професионалисти, или не?

- Тенденцията в съдийството е да бъде професионално. Може би не всички бивши колеги трябва да са такива, но една ядро от 10-12 професионални съдии е напълно реалистична цел.

Несъмнено като съдия сте свирил мачове на Пирин и ЦСКА 1948. Как сте подхождал към тях, как сте се чувствал тогава и сега?

- Ами, по мои спомени, имам два мача, които съм свирил на Пирин в „А“ група – отборът не победи, но и не загуби. Винаги съм подхождал с респект към отбора и публиката.

Един от последните ви мачове като съдия бе между ЦСКА 1948 и Локо БДЖ за определяне на първенец в Окръжните групи…

- Вижте, когато свирих този мач, не съм си мислил, че месеци по-късно ще прекратя съдийската си кариера и ще започна работа в ЦСКА 1948. Така се стекоха обстоятелствата - все пак съм юноша на "червените“, тренирал съм заедно с една благоевградска легенда – Димитър Бербатов. Използвам случая да изкажа съболезнования на близките на починалия Борис Гаганелов и на цялата армейска общност. Г-н Гаганелов бе треньорът ми в юношите на ЦСКА, с който станах републикански шампион за юноши старша възраст.

Автор: Георги Аргиров, в-к "Вяра"