Димитър Пенев: Само журналистите лесно ни сменят нас, селекционерите

Димитър Пенев има дълга кариера на защитник в Локомотив (Сф) и ЦСКА, както и в националния отбор. Като треньор води "лъвовете" веднъж между 1991 и 1996 г. и пак през 2007 г. Начело на селекцията има общо 61 мача, като само Иван Вуцов е пред него с два повече.

Г-н Пенев, два пъти сте бил национален селекционер, лесно или трудно се сменя той?

- По-лесно вие, журналистите, ни сменяте (смее се)... Първо, националният треньор, както и всеки друг в клубовете, си има договор. Така е във всички страни. Е, при нас понякога много-много не се спазват тези неща. Преди години като че ли имаше по-голяма сериозност в отношението към селекционера, повече сигурност за него, ама такъв е живота.

Кое дава сигурност на един треньор в работата му?

- Ако треньорът вземе мерки, това му дава сигурност. Ако не вземе - не е добре за него. От една страна, той трябва да е и баща, и приятел на футболистите си. Но, от друга, трябва да задължава, да изисква да се спазват правилата и ако се налага, да бъде строг. Това невинаги се харесва на футболистите. Виждате в последните години тази работа с дисциплината хич не е на ниво, и не само в националния ни отбор по футбол. Други неща ги влекат днешните играчи, не е както беше по мое време - да гледат само за футбола. Ама какво да ги направиш, да ги наказваш ли, да ги биеш ли... те после се сърдят. Правилата в днешно време трудно се спазват и това дава отрицателен ефект върху представянето на отбора.

Вас са ви сменяли три пъти, като включваме и историята точно преди американското лято през 1994 г., какво стана всъщност тогава?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Изписа се и се изговори много през тези 20 години, но така или иначе аз бях треньор на световното в Щатите. Но не тогава ме смениха за пръв път. Почнаха ме още след загубата с 0:4 от Австрия във Виена. Първо, журналистите започнаха да ме подпитват дали не смятам да си дам оставката. Казах им, че тази загуба е едно препятствие по пътя и дали съм свършил работа ще се види, като теглим чертата след края на квалификациите. Знаете, тогава и щастието ни помогна и се класирахме за световното с победа над Франция в Париж.

Изведнъж вече спряха да ме питат няма ли да напусна.

Изобщо през главата ми са минали много неща. Налага се да разбираме освен от футбол и от медицина, психология, политика, ако щете.

След двете загуби в настоящите европейски квалификации критикуват както Любо Пенев, така и футболистите, дали с право?

- Моето поколение е възпитано, че националният отбор защитава честта и интересите на България. Сегашните не ги знам какво им е възпитанието. Трябва да има едно обединение в националния състав - няма ли такова, няма нищо.

Племенникът ви получи критики за избора си на футболисти, докъде имат почва те?

- Никой треньор, нито на клубен, нито на национален отбор, няма да пусне по-слабия играч на терена, а ще държи по-силния на пейката. Та нали, ако е така, той сам си рита стола. Бил съм на негово място, чудесно го разбирам и подкрепям... ако ме питат, ама не ме питат (смее се).

Друг е въпросът, че някои гледат клубните си интереси. Добре, но невинаги е задължително, ако даден футболист играе добре за клубния си отбор, да го вземат и в националния. Треньорът си избира кого да извика, кой ще му свърши работа, а не че играл в Лудогорец, "Левски", ЦСКА, Славия или някъде другаде. Нека не се разсъждава на клубно ниво.

Кога националният селекционер си е свършил работата?

- Когато отборът му е вкарал половин гол повече от съперника (смее се). Каквото и да се прави - победата е мерилото.

Националите подкрепиха Любо Пенев въпреки загубите...

- Като ги е взел, как няма да го подкрепят (смее се). На мен се е случвало осем от повиканите да ме бойкотират, както се е случвало и на Иван Вуцов. Викам им тогава: "Абе, ей, като не щете да играете в националния, къде ще ходите да играете. В Кумарица ли, в Мировяне ли?" И те се осъзнаят.

След двете загуби Любо и Данчо Лечков, които бяха приятели, се скараха, има сръдни, защо стана така?

- Лечков си има характер, той винаги гледа за победата. Но и Любо си има характер и също не се примирява със загубите и лошите резултати. Двамата искат едно и също. Друг е въпросът, че вестниците малко им изкривяват думите. Преди дни се видях с Данчо и покрай другото го питам защо е казал едно или друго след мача в Норвегия. А той ми вика: "Не съм казал това, а еди-какво си. Честно! Някой не ме е цитирал точно." И аз му вярвам. Те са големи хора, ще се разберат.