Различните футболни награди: най-умен; най-поетично име; най-щастлива баба и още!

Оставихме цялото внимание на футболната общественост да се "наслади" на изявите на българския национален отбор, но е време да ви върнем в реалността на родния футбол - Първа професионална лига. Изпратихме и този сезон, в който, заклеваме се, отново се случиха неща, които не бихме могли да измислим и след сто години. Тъй като Асоциацията на българските футболисти си раздаде нормалните награди за най-добър футболист, най-добър треньор и т.н., за нас остана да определим най-достойните в някои малко по-различни категории:

Най-бърз спринт

Наградата отива при Валери Божинов („Левски“) - за радостния му спринт след победния гол на баража с Етър. След като се повъзстанови от нелепата си контузия (спъна се в топката в мача с „Витоша“ Бистрица), Валерката подаваше ясни сигнали от скамейката, че се чувства пренебрегнат, че не получава достатъчно игрово време. И като влезе при закучен мач! И като минаха няколко секунди! И като се вряза между двамата защитници на великотърновци! И като заби неспасяемо топката в мрежата! О, Боже – после какъв спринт удари Божинката! Никой не можеше да го хване. Нито асистиралият за гола Живко Миланов, който тъкмо започваше да си отваря ръцете да поздрав, но Божинов отдавна го беше задминал. Нито някой друг от съотборниците! Императорът летеше, крещеше и ръкомахаше – опитайте така, да видите колко е трудно. Изтича така половин игрище и се хързулна по колене пред Балъков, който още не беше разбрал топката дали вече е в мрежата на отбора му или още лети натам.

Защитник с най-респектиращо име

Това е Годердзи Мачадзе („Верея“)! Звучи като Годзила Мачете на грузински, нали, но някак по-страшно! Представяте ли си как може да са се почувствали футболистите от ЦСКА ден преди мача с „Верея“, ако в съблекалнята им е влязъл един едър непознат брадат мъж и им е казал с мощен глас: „Аз съм Годердзи Мачадзе от „Верея“ и утре вие ще ни биете с 2:0! Ясно ли е! Иначе ще си имате работа с мен – Годердзи Мачадзе!“. Но явно това не се е случило, защото мачът завърши, както знаете, само 1:0 за ЦСКА и е един от неуспешно уговорените според съответните органи мачове на „Верея“, заради което бяха изхвърлени от ППЛ. Надяваме се, в следващия си отбор Годердзи Мачадзе да бъде по-правилно използван от спортно-техническото ръководство.

Най-хитърпетър

От всичките ни десет награди само тази я разпределяме между двама. Понеже за този тарикатски номер са нужни двама: Светослав Дяков („Лудогорец“) и Кристиян Малинов (ЦСКА). Говорим за сценката в мача между двата отбора, някъде 50 секунди преди края. Сигурно сте виждали видеото, но ето извлечения от нас диалог между двамата, разчетен по устните им:

- Аре сега, бе Малинка, че свършѝ мача!

- Е тъкмо, де, Съни, да нема риск.

- Аре!... Ее, кво е това, бе! Това не е грубо, бе!

- Чакай, ше ти дръпна тениската, ама отзад, нищо че стоя пред теб!

- Стой тук да те бутна, такаа!

- Съдията видя ли?

- Видя, видя!

След което, знаете, дадоха им по още един жълт, респективно червен, двамата се здрависаха и се усмихнаха, доволни. Защото по правилник, ако бяха останали с по 9 жълти, щяха да бъдат наказани за по два мача. А като имат червен картон – наказанието е само един мач. Честно! Такъв е правилникът. Очаквахме, че все ще бъдат наказани от Дисциплинарната по няколко мача, заради умишленото вадене на картони, но явно Дяков и Малинов са го изиграли много убедително за пред комисията, к'во!

Футболист с най-щастлива баба

Козмин Моци. Серджио Буш. Борис Галчев. Тодор Неделев. Мауридес. Това са имената на съперниците, които Адриан Попа успя да надвие и да вземе този така специален приз! Защото ни се струва, че именно Попа папа най-хубаво. А какво друго иска една баба от внучето, освен то винаги да си е хапнало много хубаво от нейните пухкави мекички, пълнени бухтички, мазна баница, пържени филийки с яйца, локумени кифлички и сочна плачинта.

Най-успешно сменен треньор

Тук безапелационно печели Любо Пенев. Или по-скоро смяната му. В ЦСКА решиха да сменят напусналия обичан от публиката Любо Пенев с двама треньори, но никак не беше случайно, че са точно тези: Люпко Петрович и Димитър Пенев. (Сега някои от вас може да кажат – не, треньор стана Добри Митов, а тези са му консултанти; но ние ще отвърнем – не, Добри Митов просто запълни нуждата от по-млад треньор на скамейката, който да скача, притичва и ръкомаха, защото и Петрович и Пенев нито им отива на годините, нито вече го могат). Така. И сега – ако приложим Ходор методиката (справка „Игра на тронове“), вижте какво става: Люпко Петрович и Димитър Пенев. ЛюпкоПетровичиДимитърПенев. ЛюпкоПетровчДмитрПенев. ЛюпкоПтровчмирПенев. ЛюпкороврПенев. ЛюпковрПенев. ЛюпкоПенев. ЛюпоПенев. ЛюбоПенев. Любо Пенев!!! Ха! Ми то същото! Чудесен ход, уважаеми 32-ама директори на ЦСКА!!!

Най-перспективен ветеран

Българският клубен футбол е много романтичен. В него не е проблем да играят дълго време мега успешно вратари като Гошо Петков (на 45 години), халфове и нападатели като Камбуров, Георги Илиев и Гъргоров (на 37-38). И да се радваме на красотата в играта, на бродирането по терена, на задни ножици, невероятни спасявания и голове от преки. Следващият играч от тази категория, който след 10-12 години ще може да се развие още като майстор и да привлича хора по трибуните, хора, които търсят красотата и романтиката във футбола ни прилича като да ще е Николай Бодуров. Той вероятно ще блести ослепително, като гледаме сегашните 25-26-годишни.

Най-добър потомък на известен човек

Категория с голяма конкуренция. Първо имаме Христофор Хубчев, синът на Петър Хубчев, но той последната година не е част от ППЛ, и нямаше да е честно да изберем него. После, ето го Томислав Папазов от „Левски“, внукът на Тити Папазов, но той пък е много млад и може да почака. В крайна сметка въпреки силната конкуренция на Георги Стоичков („Септември“), средният син на Христо Стоичков, наградата отива при Дани Кики („Черно море“), потомъкът на популярното палаво домашно духче от 80-те. Честито!

Най-умен сред футболистите

Преди години наричаха интелигентни футболисти хора като Иво Димов (който чел книги за римска история) и Христо Йовов (не сме сигурни защо). Разбира се, българският футбол се влияе от процесите в страната и в света, и затова както навсякъде, така и в ППЛ, критериите през годините паднаха. Така че сега връчваме този приз на вратаря на „Витоша“ Бистрица Християн Василев, който беше разказал наскоро как като млад започнал да играе като полузащитник, но се е отказал, заради много тичане. Умно, Василев, умно!

Най-поетично име

Заслужен приз за Мешка – футболистът от Гвинея-Бисау на „Берое“. Думата „мешка“ е мега поетична! Нерадостната съдба на футболиста е събрана цяла в тази петбуквена дума. Защото – какво е футболистът, ако не един измъчен гурбетчия, които нарамва дисагите (мешката) и поема из прашните пътища на Европа, за да си дири късмета, да изкара някоя пара, да изхрани семейството. Гонен и плют от някъде, приет и аплодиран другаде, той винаги си държи мешката наблизо, с най-необходимите вещи в нея, защото не знае кога ще му посочат пътя. Но има и още. „Мешка“ се римува и с много думи, ето няколко: смешка, грешка, пешка, колежка, плешка, дрешка.

Най-красив пример за младите

Връчваме тази награда на Мартин Камбуров („Берое“). Не, не, не заради това, че си паркирал поршето на троатоара в Пловдив и замервал служителите на общината с банкноти, докато им крещял. А за постъпка в последния мач на отбора му срещу „Левски“. Тогава Камбура показа нагледно на младите как се правят някои работи. Така. Значи второто полувреме за „Берое“ влезе 18-годишният халф Стоян Иванов. В един момент момчето открадна мега трудна топка от „сините“, влезе в наказателното и я чукна покрай вратаря! Супер изпълнение, топката се търкаляше към мрежата, нямаше кой да попречи на гола. Но! Там с изключителния си нюх за пласиране беше именно Камбуров, който на сантиметри пред голлинията я чукна с краче, за да се запише гола на негово име. Така е! Никакъв гювеч за младите! Трябва да си заслужат сами мястото в отбора и сред голмайсторите.