Конгресът на БФС показва каква е действителността в Първа лига

Петък, 16 февруари, беше важен ден за българския футбол или поне така се счита. Избирането на нов ръководител в дадена на сфера винаги е ключов момент за развитието и показва какво трябва да очакваме в следващите 4 или 5 години, зависи от изборите и мандата. В късния следобяд в петък, без никаква изненада за всички, които се интересуват от родния футбол, даже и за тези, които не се, Борислав Михайлов бе избран за четвърти пореден път за шеф на Българския футболен съюз. Въпреки че този път се очакваше да имаше сериозна конкуренция в лицето на Любослав Пенев, Михайлов отвя безапелационно конкуренцията събирайки 463 гласа от 504. Разбира се, имаше и трети кандидат – Ивайло Дражев, но неговите шансове бяха нищожни, както и се доказа.

Сега обаче не мисля да анализирам защо се стигна до такава безапелационна победа – дали защото толкова голяма е подкрепата наистина към легендарният ни вратар, или защото Пенев и екипа му не представиха достатъчно добра алтернатива на това управление. По-важното е какво точно се случи на Конгреса и всички емоции и скандали, които бяха част от него. Събрани на едно на място ръководните фактори във футбола ни показаха каква е действителността и в българските първенства и в частност Първа лига, която трябва да буди най-голям интерес сред феновете. Напускане на терена, напускане на залата по време на Конгреса, смяна на футболни босове в ръководните места и борба за надмощие всичко това се преплете и много от събитията в петък напомниха за нещата, които се случват и по футболните терени.

Любослав Пенев два пъти напуска събитието, като след втория не се завърна. Обяви, че в „уредени мачове” не участва и напусна, но без да се отказва? Николай Илиев, който е част от неговия екип, пък веднага обяви, че изборите са ги спечелили. Това всъщност е второ негово прибързано изказване, заради което може и да е изгубил част от уважението на много хора. Първото бе, че от Левски няма как да не подкрепят кандидатурата на Пенев. Е, от „Герена” не само не я подкрепиха, а дори издигнаха тази на бившия си вратар. Когато искаш да спечелиш доверието в хората и да покажеш, че наистина си готов да направиш промяна, то всяко едно действие трябва да премерено.

Другата изненада, която поднесе изборния Конгрес бе новият Изпълком. И точно там се случиха доста по-непредвидими неща от избора на новия президент. Първо легендата на „сините” Наско Сираков напусна поста си от Изпълкома, вземайки това решение напълно сам. Въпреки че един от знаковите бивши играчи на тима от „Герена”, Сираков обяви, че трябвало да влезе човек на Левски в Изпълкома. И няколко часа по-късно такъв влезе – собственикът на отбора Спас Русев. И това може да се счита като най-неочакваното нещо. Босът на столичани неведнъж е отговарял, че не вижда никакъв смисъл да се меси в събитията на по-горно равнище и за него е важно единствено това, което вижда на терена. Русев на моменти дори показваше незаинтересованост за събития в българския футбол и БФС. Неведнъж дори се е прокрадвало из феновете и в българското пространство, че не е сигурно колко време ще се задържи, особено след като вече веднъж се отказа от акциите. Сега обаче, предвид тази си позиция и мястото в Изпълкома изглежда, че смята да се задържи в българския футбол… поне засега.

И докато бизнесменът трябва да се готви за новото си поприще, то друг такъв се сбогува с него – благодетелят на ЦСКА-София Гриша Ганчев. Той бе част от Изпълкома неизменно в последните години, още докато бе собственик и на Литекс. Сега обаче не намери място сред предложените от Борислав Михайлов. По време на кампанията за нов президент имаше съмненията, че именно Ганчев стои и подкрепя кандидатурата на Пенев. „Червените” остнаха едни от малкото, които дори и не излязоха с официална позиция кого подкрепят и не потвърдиха слуховете. Това обаче, че остана извън ръководството показва, че отношенията му с настоящето ръководство далеч не са добри.

За съжаление, доста често у нас заради такива скандали футболът остава на заден план. Несигурността на българските отбори продължава да ги преследва, а феновете по стадионите стават все по-малко и по-малко. За добро или лошо, изборът на нов президент постави началото и на футболната пролет у нас, за която може само да се надяваме да не е отново отражение на това, което се случи в петък и футболът да е главното действащо лице през следващите месеци.