Как мистериозният Джо Диксън помогна на Левски без да иска

В България сме свикнали на саги в спорта най-вече от трансферен тип - дали ще дойде този или онзи играч, както и дали нежелан такъв ще си замине от дадения клуб. За съжаление, понякога се сблъскваме и със саги около това дали даден клуб ще оцелее - в елита, във Втора лига, или дали изобщо ще съществува. Лято 2021 ни предостави обаче много по-различен тип футболна сага - сагата "Джо Диксън в Левски".

Симпатичният английски бизнесмен се появи в един слънчев ден и обяви, че той е човекът за Левски. Че не само ще спаси клуба и ще го издържа, но и че ще налее 250 милиона долара в него. Идеята на Джо Диксън беше мащабна - ще направи нов стадион на "сините", който ще е обграден с търговски център, ресторанти и кина и Левски ще има едно от най-модерните съоръжения в Европа.

Голяма част от "сините" привърженици сънуваха будни, отпуснаха ръце с облекчение и си казаха: "Мъките ни свършиха". Но това продължи твърде кратко, защото на мнозина тези обещания им заприличаха на един цветен балон, доста голям и доста надут. Този път пословична българска недоверчивост се оказа вероятно в полза на Левски, защото доведе до това самосвалът с долари на г-н Диксън да не се изсипе като благодатен дъжд на "Герена".

Но, че беше сага, беше, помните добре - продължи 6 месеца, беше изпълнена с взаимни обвинения, с неизпълнени обещания, с ултиматуми и култови сравнения на главните действащи лица. Диксън бе наречен "гном" от вездесъщия критик на футболната действителност у нас Венцеслав Стефанов и "сламен инвеститор" от сина на бившия собственик на клуба Тодор Батков - Тодор Батков-младши.

За недоверието у нас към Диксън допринесоха две важни неща - първо, никой не знаеше нищо за бизнес успехите му. И второ, почти никой не знаеше нищо за футболната му кариера. Ако сте пропуснали, ето как е преминала тя, но имайте предвид, че няма почти нищо потвърдено за нея:

Като футболист преминава през академията на Манчестър Юнайтед в същата възрастова група като Том Клевърли и Дани Уелбек. След 2 години в клуба напуска Манчестър и според някои източници отива в румънския Глория Бузау, според други - в колежанския отбор Ричмънд Колидж. Твърди се, че за сезон 2007/08 вкарва 31 гола в 24 мача. През 2008 г. отива в Глория Бузау, който е влязъл в елита след 20 г. отсъствие. За 11 мача Джо отбелязва 8 гола, но отборът отново изпада. Бузау губи 25 от общо 34 мача и допуска 62 гола.

Нататък Диксън продължава с турския тим Карталспор, където се твърди, че вкарва 18 гола в 29 мача. След успешния сезон го привлича грандът от южната ни съседка Фенербахче, който го дава под наем на Б отбора. Там бележи 5 гола в 8 мача, а през 2011 г. бива освободен. Според "Transfermarkt" сегашният бизнесмен продължава кариерата си в Грейс Атлетик. В началото на януари 2012 г. е представен като играч на Уест Хем, но с... двумесечен договор. После го удължава с 4 месеца и бележи 3 гола в 9 мача за резервите. Треньорът, който го взема, е небезивестният Сам Алърдайс.

Не е ясно какво се случва с Джо след 2012 г., но през 2014 г. той получава две възможности да възобнови кариерата си - кара проби в Дженоа и Селтик. Не остава в никой от тях, а следващият му отбор е Хамптън и Ричмънд Бороу, който към момента играе в шестото ниво на английския футбол. През 2015 г. подписва с Уелингтън, елитен отбор от Нова Зеландия. Там Диксън става шампион. През 2016 г. обаче клубът го освобождава и с това кариерата му на футболист приключва.

Има няколко любопитни факта за кандидата за бос на Левски, като един от най-интересните е, че никога не е имал професионален договор. Друг такъв факт е, че Уест Хем е изтрил от сайта си новината, че го е привлякъл. С "чуковете" е свързан и друг любопитен момент в кариерата му - твърди се, че докато играе за тима, Диксън регистрира най-голяма скорост на терена - 9,7 км/ч, с което изпреварва Гарет Бейл (9,6), Кристиано Роналдо (9,3), Тео Уолкът (9,1) и Лионел Меси (9).

Но съмнителният бизнесмен определено помогна на Левски. И на хората, които обичат клуба, и на тези, които работят за доброто му, им се наложи да преминат скорострелно от розови очила към пряка среща на изтерзаните им очи с прижурящото слънце на действителността - или действаш сам, или - фалит. И ако Левски сега е по-близо до спасението, отколкото до банкрута, заслугата за това е в неуморната работа и безсънните нощи на "сините" деятели и "сините" фенове, а не на нечии милиони, които не само не е ясно откъде са и какви са, но и дали изобщо ги е имало.