Трогателното писмо на 8-годишния Роналдиньо

В публикация за The Player’s Tribune бразилската легенда Роналдиньо написа писмо до себе си, когато е на 8 години и тъкмо е загубил баща си.

В него той говори за страстта си към футбола, любовта към Бразилия и незабравимите моменти на футболните терени:

Скъпи осемгодишен Роналдиньо,

Утре, когато се върнеш от игрището, ще има много хора у вас. Чичо ти, приятели на семейството и някои други хора, които няма да познаваш, всички ще бъдат в кухнята. Първо, ще си помислиш, че си закъснял за купона. Всички са там, за да отпразнуват 18-ия рожден ден на брат ти Роберто. Обикновено, когато се върнеш от мач, мама се смее и се шегува с всички. Но този път ще плаче.

Ще видиш и Роберто. Ще те прегърне и ще те заведе в банята, за да може да останете сами и тогава ще ти каже нещо, което няма да разбереш...

Станал е инцидент. Татко вече го няма. Починал е.

Няма да можеш да го разбереш. Какво означава това? Кога ще се върне? Как така го няма?

Татко е този, който те научи да играеш с креативност на игрището, този, който ти каза да играеш свободно. Той е човекът, който най-много вярваше в теб. Когато Роберто започна да играе за Гремио миналата година, татко каза на всички: „Роберто е добър, но оглеждайте се и за малкия му брат.”

Татко беше супергерой. Толкова много обичаше футбола, че след като работеше в корабостроителницата през седмицата, през уикенда беше охранител на стадиона на Гремио. Как така никога повече няма да го видиш отново?

Няма да разбереш какво ти казва Роберто. Няма да се натъжиш веднага. Тъгата ще дойде след това. Няколко години по-късно ще разбереш, че татко никога няма да се върне на земята. Но искам да разбереш, че татко винаги ще е до теб, когато си с топка в краката.

Когато си с топка в краката, си свободен. Щастлив си. Почти като слушане на музиката. Чувството, което искаш да предадеш и на останалите, това е щастие".

Роналдиньо говори и за брат си Роберто, който е негов идол и за мечатата му да стане като него, да е част от света на футбола.

"В спалнята ви няма плакати по стените, само един малък телевизор. Но няма значение, защото няма да може да гледате нито един мач заедно. Когато не пътува с отбора, Роберто ще бъде навън, за да играе още футбол.

Детството ти ще е трудно. Но когато си на 13 г., хората ще започнат да говорят за теб. Ще говорят за уменията ти и какво можеш да правиш с топката. По онова време футболът все още ще е само игра за теб. Но през 1994 г., когато си на 14 г., Световното първенство ще ти покаже, че е много повече от обикновена игра".

Роналдиньо разказва за своята гледна точка върху финала на Мондиала в САЩ, на 17 юли 1994-та, и вълненията с успеха на Селесао. "Един момент, който ще промени не само твоя, но и животите на милиони бразилци... Баджо излиза да бие дузпа за Италия и пропуска.

Бразилия е Световен шампион.

По време на празненствата, ще разбереш какво искаш да правиш в живота си. Ще разбереш какво е футболът за Бразилия. Ще осъзнаеш мощта на този спорт. И най-важното, ще видиш каква радост носи той на обикновените хора."

"Един треньор ще ти каже, че никога няма да станеш футболист. Използвай тези думи като мотивация. Използвай ги, за да не губиш концентрация."

Първите стъпки на Роналдиньо в националните формации стартират при 17-годишните. "Ще заспиваш на лагер и ще си мислиш, кой ли от моите герои е спал на тази възглавница също.

Четири години, няма да правиш нищо друго, освен да играеш футбол. Ще прекарваш живота си в автобуси и на тренировъчни терени. Между 1995 и 2003, няма да имаш ваканция. Ще е много тежко."

На 18 Роналдиньо дебютира за мъжкия отбор на Гремио. "Ще си мислиш: Животът няма как да стане по-хубав. Но историята не свършва тук." Не всички ще ти повярват, особено заради начина, по който играеш.

Един ден, само няколко месеца след като си гледал Ромарио да вдига трофея от Мондиал `94, треньорът ти в Гремио ще те викне в офиса си след една тренировка. Ще ти каже, че си получил повиквателна за националния отбор до 17 г. Когато отидеш на тренировъчния лагер в Тересополис, ще видиш нещо, което никога няма да забравиш – ще влезеш в кафенето и ще видиш снимките в рамки по стените – на Пеле, на Зико, на Бебето.

Ще ходиш по същите коридори като тези легенди. Ще седиш на същите маси в кафенето, на които Ромарио, Роналдо и Ривалдо са седели. Ще ядеш храната, която те са яли. Ще спиш в същите общежития, в които са спали те. Когато заспиваш, последната ти мисъл ще бъде „Чудя се кой от героите ми е спал на тази възглавница.”

В следващите четири години няма да се занимаваш с нищо друго освен с футбол. Ще прекарваш живота си по автобуси и тренировъчни игрища. Всъщност – между 1995 и 2003 г. – няма да почиваш и веднъж. Ще бъде много напрегнато.

Но когато навършиш 18 г., ще постигнеш нещо, от което баща ти би бил много горд. Ще дебютираш за мъжкия отбор на Гремио.

Следва дебют с националния отбор. Силен финал в Бразилия между Гремио и Интернасионал, и "те вече ще говорят за теб. За малкото дете с №10."

"Когато стигнеш на това ниво обаче, хората започват да очакват много от теб. Ще продължиш ли да играеш по твоя си начин? Или ще започнеш да пресмяташ? Ще играеш ли на сигурно?

Имам само един съвет към теб: Прави нещата по твоя начин. Бъди свободен. Чуй музиката. Това е единственият начин да изживееш живота си."

Роналдиньо разказва за продължението на кариерата си в Европа.

"Париж, Барселона, Милано, всичко ще се случва много, много бързо. Някои медии в Европа няма да разбират твоя стил. Няма да разбират защо винаги се усмихваш. А ти ще се усмихваш, защото футболът е забавен. Защо трябва да си сериозен? Твоята цел е да пръскаш радост. Повтарям ти - креативност пред калкулации.

Остани свободен и ще спечелиш Световното с Бразилия.

Остани свободен и ще спечелиш Шампионската лига, Ла Лига, Серия А.

Остани свободен и ще спечелиш Златната топка.

Това, с което ще се гордееш най-много обаче, е че ще си помогнал да се промени футболът в Барселона с твоя стил. Когато пристигнеш там, Реал Мадрид ще е силният в испанския футбол. Но когато си тръгваш, децата ще си мечтаят да играят по начина на Барселона. Чуй ме, ролята ти ще е много повече от това, което правиш на терена."

"В Барселона, ще чуеш за едно дете в младежкия отбор. И той ще носи №10 като теб. Ще е мъничък като теб. Ще си играе с топката като теб. Ти и съотборниците ти ще ходите да го гледате при юношите и още тогава ще знаеш, че той ще е нещо повече от страхотен футболист. Това дете е различно. Неговото име е Лео Меси."

"Ще кажеш на треньорите да го издърпат в първия отбор и когато пристигне, играчите там ще говорят за него, както говореха преди бразилските за теб."

"Искам да му дадеш този съвет. Да му кажеш - "Играй с усмивка. Играй свободно. Просто си играй с топката." Дори когато теб те няма, свободата ще продължи да живее в Барселона чрез Меси."

"В живота ще ти се случат много неща, и добри, и лоши. Но всичко, което се случва, ще дължиш на футбола. Спомняй си баща си чрез онази снимка, която имате играейки футбол заедно. Ти се смееш щастлив, с топка в крака, а баща ти те гледа."

"Когато дойдат парите, а с тях напрежението, критиките - остани свободен.

Играй, както той ти казваше.

Играй си с топката."

-Роналдиньо