Топ футболистката Симона Петкова: Себераздаването на терена едва не ми коства живота

Тя играе на най-високо ниво в Италия. Националка е на България. Натрупала е сериозен опит в родината на футбола - Англия. Влезе в топ 3 на най-добрите български футболистки за 2018 година. Това е габровката Симона Петкова, халфът на елитния Пинк Бари. Зад гърба ѝ има толкова много борба и лишения, но и толкова воля и любов към футбола, че историята ѝ няма как да не е вдъхновение. Самата Симона разказа за себе си пред Sportlive.bg.

Разкажи ни повече за себе си, как се разви кариерата ти дотук?

Футболистка №1 у нас: Уча се от Бербатов, умирам за CR7

Евдокия Попадинова е първата българска футболистка, която ще играе в английската висша лига за жени. Тя подписа договор с елитния отбор Бристол А...

- Аз съм Симона Петкова. Родена съм в Габрово и сега играя футбол в Италия, за елитния Пинк Бари. Набързо мога да кажа, че моята кариера се разви много трудно и мъчително. Дебютът на зеления терен направих на турнир за девойки до 17 г. на местния стадион в Габрово. Още след първия мач бях забелязана от футболните специалисти и получих повиквателна за националния отбор за девойки. След няколко мача с екипа на Габрово се преместих в "НСА София", най-силният женски отбор по футбол в България. 7 години играх за академията, като дори играх и в най-престижния футболен турнир Шампионска лига с тях.

Много трудни години имам зад гърба си. Първо, местенето в столицата на 16-годишна възраст. Второ, аз съм от бедно семейство и нямаше как да разчитам на финансова помощ. Наложи се да започна работа, когато бях 12-и клас. Съчетавах работа, учене и тренировки. А даже си позволявах да тренирам и допълнително. Записах се да уча и висше образование.

Веднага след завършването си отидох на проби в Англия. Скоро заиграх в четвърта дивизия с екипа на Лийдс Лейдис. Шест месеца по-късно бях поканена на проби в Уотфорд, втородивизионен отбор в подножието на Лондон. Минах успешно пробния период и така се преместих да живея в Лондон и да защитавам цветовете на Уотфорд. След един успешен сезон, в който станах и голмайстор на отбора, получих оферта за професионален договор в Италия. Искам да кажа, че в Англия играх футбол, но и работех, за да мога да се издържам. Парите от женския футбол не са достатъчни. Така през сезон 2018/2019 се озовах в Италия.

Как се влюби във футбола?

- Любовта ми към футбола е от дете. Още от малка ритах зад блока и в училище.

Какво ти костваше да си това, което си сега - да играеш в Италия и да си национал на България?

- Да стигна до Италия и да играя професионално ми костваше страшно много. Това са всекидневно полагани усилия, работа, дисциплина, себераздаване, упоритост, воля и вяра. При мен всеки успех е плод на усилия през всички тези години. Припадала съм на работа от преумора. Трябваха ми по 8 часа, за да стигна за тренировка и да се прибера, докато играех за Уотфорд. Само най-близките ми знаят всички трудности, пречки и проблеми, с които съм се сблъсквала. Колко индивидуални тренировки съм направила в студ, в жега, на дъжд, в сняг. Имам случай на мач в Шампионска лига, където щях да умра. Беше много горещо, играхме в Румъния и бях се дехидратирала. Спомням си, че ме смениха в около 85-ата минута и веднага след излизането от терена се сгромолясах пред скамейката. Следващият момент, който помня, е вече в хотела. Било е плашещо. Треньорката ми тогава ми се развика много: "Как може да се раздадеш до такава степен?!. Можеше да се случи най-лошото!". Но аз обичам да се раздавам до краен предел.

Да облечеш националната фланелка е гордост. Аз преживявам с емоция и до днес, когато разказвам за дебютния ми мач за България.

Какви проблеми виждаш в развитието на женския футбол? Кое пречи да съперничи на мъжкия по популярност?

- Проблемите в развитието на женския футбол са чисто финансови. Жените, девойките или момичетата не отстъпваме пред мъжете. Вече се чува за женския футбол. Пример за това беше изминалото Световно първенство във Франция. Посещаемостта беше невиждана, а нивото беше изключително високо. Всичко в женския футбол тепърва ще се развива. Съперничеството с мъжете е мираж. Говорим за царя на спорта. Мисля, че до 5 години ще може да се говори за съперничество.

От кой футболист/футболистка си се учила или се учиш сега?

- Не съм се учила от определен футболист. Гледам много полезни клипчета в интернет и оттам обогатявам знанията си. Фенка съм на Кристиано Роналдо и до ден днешен следя изкъсо какво го прави изключителен атлет за толкова голям период от време.

Каква е следващата ти цел в кариерата? За какво мечтаеш?

- Следващата ми цел в кариерата е да успея да развия потенциала си най-високото възможно ниво. Да стана шампионка на Италия. Мечтата ми е да взема индувидиална награда през идния сезон. Мечтая обаче и да играя на Европейско и Световно с българския национален отбор.

Кой е най-големият ти успех на терена? А разочарование?

- Най-голямото ми разочарование беше на мача с Ювентус през миналия сезон. Пренавих се за мача и тотално се сринах. Направих дупза и Ювентус поведоха с 1:0 заради моя грешка. Просто не бях на себе си. Не знаех какво се случи. Тотален провал. Разочаровах се от себе си. Беше много тежко за преживяване.

Най-големия ми успех е да видя в публиката българския флаг. Представете си нашия трибагреник с мотивиращи думи в подкрепа на едно българско момиче. Спечелих фенове, които пяха името ми и ме подкрепяха. И в Англия пяха името ми, но нямаше българския трибагреник. Успех е да прословиш името си и държавата си, особено в непопулярен спорт. Мисля, че това бе най-силното емоционално усещане.

А на какво се дължи хегемонията на САЩ в световния футбол при жените? Къде е Италия там? Ами България?

- САЩ доминират при жените, само и единствено защото те получават същите финанси като мъжете. Те играят професионално, имат всички необходими условия и правят и невъзможното за успеха. Не е лесно да си на върха. Поздравления за целия екип на Щатите.

Италия е в топ 8 на света. Искам да кажа, че от миналия сезон има професионална лига на Ботуша. Всичко се развива изключително бързо. Националните гарнитури трупат успех след успех. Те се целят високо.

България? Тук нещата са светлинни години назад. Ние нямаме условия, бази, екипировка, пособия, терени. Когато нямаме финансовата подкрепа, за да осигурим нужното на момичетата, няма как да говорим за резултати. Жалко е за труда на всички нас, които ходим на тренировки, влагаме времето, средствата си, желанието си без никакво уважение, подкрепа, или каквото и да е от футболната федерация. Въпрос на време е на момичетата в България да се даде необходимото. Ако искаме футболни емоции и страсти, време е да се инвестира в женския футбол.

Разбрах, че си много силен фрийстайлър. Ще ни разкажеш ли повече за това?

- Когато бях студентка, попаднах на група момчета, които правеха страхотни трикове с футболна топка. Стана ми любопитно и се позаинтересувах. След време станахме приятели с момчетата и се включвах в най-различни събития. Понеже бързо успях да навляза в нещата, реших да се пусна в дълбокото. Така разбрах, че жонглирането с топка е стрийт изкуство. Има си име и регламент за участие. Freestyle е името, а регламентът е много прост: трябва да правиш различни по сложност номера с топка.

Понеже в България Freestyle не е популярен, а аз напреднах изключително бързо, реших да се състезавам на международно ниво. Правех клип, който не подлежи на никаква корекция. После го пращах в регламентиран сайт и там видеото се разглежда и оценява от квалифицирани съдии. Най-големият ми успех е седмо място в света.

Държа да кажа, че това беше преди време. Сега съм изцяло отдадена на футбола. Да, жонглирам за удоволствие, но останах много назад с научаването на нови сложни трикове. Freestyle е много трудно изкуство. Вече е развит и даже може да се гледат световните финали по "Евроспорт". Фристайлът ми помогна да усъвършенствам усета си към топката. И до ден днешен ми е тръпка, когато успея да направя някоя по-сложна комбинация от трикове.

Още по темата

Please select answer!