Франция - единственият "африкански" отбор на Световното по футбол

Килиан Мбапе, 19-годишен нападател с камерунски и алжирски корени, позира със скръстени ръце преди да бъде повален на тревата от радостните си френски съотборници. Току-що беше разбил защитата на Аржентина за втория си гол по време на мача между двата отбора на Световното първенство по футбол, подавайки официално заявлението си за един от най-добрите футболисти на планетата. Момчето от гето в Париж, където младите черни и кафяви момчета играят футбол по парижките асфалтирани улици, обградени от прекалено много полиция и още повече сгради, пълни до дупка от хора, едва плащащи си наема. Същото това момче изгря на най-голямата футболна сцена.

"Сините" постигнаха невероятна победа с представянето си срещу другия фаворит Аржентина, а брилянтността на младия Мбапе ни върна назад във времето за един друг французин с алжирски произход, който носеше легендарната фланелка с №10 - Зинедин Зидан. Човекът, извел Франция до световната тила през 1998 година. Но сравненията между миналата и настоящата селекция на Франция не спират единствено с номера на фланелката и предците както на Зидан, така и на Мбапе. Поглеждайки към състава на "петлите" - може би най-талантливият от 1998 година насам, ни показва, че това толкова африкански отбор, колкото и френски. Подобно на единственият тим, донесъл златни медали от Световно първенство, настоящият е изграден от много играчи с африкански корени, и то във време, когато расизмът отново набира скорост в световен мащаб.

Приключващото скоро Световно първенство по футбол 2018 е първото от 1982 година, което няма нито един представител на Африка в елиминационната фаза. Нигерия беше елиминирана 3 минути преди края. Контузията на Салах торпилира шансовете на Египет да се класира напред. Мароко остави прекрасни впечатления, но не съумя да вкара положенията си и отпадна. Тунис беше обречен преди старта в група с Белгия и Англия. Сенегал пък отпадна заради жълти картони. И по този начин Африка остана без отбор, който да подкрепя по време на фазата на директни елиминации.

Това е така, поне докато не погледнем селекцията на Франция в детайли. Преглеждайки играчите, носещи синьо-бялата фланелка, става ясно, че действително Франция е последният представител на Африка на Мондиал 2018. Отвъд феномена Мбапе, с корени от този континент са много други футболисти. И по-точно - 12 представители на селекцията на Дидие Дешан имат корени и предци от 9 страни на африканския континент.

Самюел Умтити и Адил Рами са две от основите на френската защита, като идват от Камерун и Мароко. Сенегал има двама представители в лицето на Бенжамен Менди и Джибрил Сидибе, а ДР Конго се представлява от Преснел Кимпембе, който е част от бъдещето на селекцията на Франция. Стив Манданда, който игра в мача срещу Дания, пък е от Конго - позната от колониалния ѝ период като "Френско Конго".

В центъра на всичко - както на терена, така и извън него, е обичащият "даб"-а , сменящ често прическите си футболист Пол Погба, чиито родители са от Гвинея. Негов титулярен партньор в средата на терена е Блейс Матуиди, който е с анголски и конгоански корени. Да не забравяме и дефанзивният лидер на Франция - Н'Голо Канте, който има корени в Мали. Африка е представена богато и в преди позиции, тъй като Усман Дембеле е обвързан с цели три държави - Сенегал, Мали и Мавритания. Плеймейкърът на Лион Набил Фекир пък е един от многото представители на Алжир във френската селекция. Един от неповиканите също е алжирец - Карим Бензема. Преди Световното той каза, че липсата на повиквателна е "расистко дело на треньора". Именно звездата на Реал беше този, който през 2014 година обяви на всеослушание: "Ако вкарам, съм французин, но ако играя слабо - тогава съм арабин". По този начин той постави медийно внимание върху сериозните проблеми около расизма в страната, който се разпростира дори до футболно ниво.

През 1998-а година Франция обикна националния си отбор, за когото беше изписано следното: "Френският отбор, който спечели Световното, е хвален от цял свят за етническото си богатство - черни, бели и араби. Той е символ на една по-разнообразна нация".

12 години по-късно обаче всичко това беше забравено. По време на Световното по футбол през 2010 година Патрис Евра и Никола Анелка бяха съсипани от критики, а нападателят - изритан от националния отбор. Причината? Не пеели химна на страната (Марсилезата) преди мачовете на "петлите". Десните партии във Франция, както и много журналисти и анализатори, видяха в този "скандал" проблем с африканските и арабски имигранти - най-вече с тези в гетата, от които са излезли футболисти като Зидан, Мбапе и множество други именити футболисти. Тогава поведението на футболистите беше обявено за "жалко", а във Франция отказаха да приемат, че е футболисти могат да си позволят да имат и друга идентичност, освен френската. Тогава усещането беше, че не може да си французин, ако в същото време си алжирец, сенегалец, камерунец, африканец, арабин... Ултиматумът да се покаже френска идентичност е в центъра на променения курс на френската политика, наложен върху "различните" граждани в гетата. Расизмът утихва само в моментите, в които големите футболни звезди на страната, които са расли точно по тези места, се представят силно на терена.

Във Франция днес зловещият тризъбец от ксенофобия, расизъм и ислямофобия разкрива, че националният слоган "свобода, равенство, братство" не важи за населението на страната, което е с различен цвят на кожата. Затова и футболът е много повече от спорт за Франция, особено по време на Световно по футбол, когато една разединена нация търси своите футболни герои в играчи като Мбапе, Дембеле, Погба, Канте и Умтити, които носят "френско синьо", но също така играят за Африка и легионите от фенове на континента, които споделят техните африкански корени.

Независимо дали традиционалистите, расистите и Мари льо Пен харесват този факт, или не, по-голямата част от света вижда Франция като последният африкански отбор на Световното първенство по футбол, демонстрирайки "африканското" си превъзходство по пътя към славата.