Мачът, за който ще разказвате на внуците си!

Винаги съм съжалявал, че не съм съвременник на епичния финал от 1950 г. между Бразилия и Уругвай. 200 000 зрители на "Маракана", два отбора съставени от легендарни футболисти и исторически резултат 1:2, който носи титлата на гостите. Следват самоубийства по трибуните и реакции, които отекват вече над 64 години. В тази връзка наскоро BBC направи любопитен двучасов филм за 50-те най-шокиращи момента в историята на световните първенства. Начело на класацията беше ударът на Зинедин Зидан с глава срещу Марко Матераци. До вчера. Когато заедно с милиони хора станах свидетел на новия лидер в класацията - най-великият мач в историята на световните първенства. Бразилия - Германия 1:7 при това на бразилска територия. Мач, за който ще се разказва на поколенията. От първенство, което ви предупредихме, че ще е историческо.

Едно е сигурно - Бразилия едва ли скоро ще иска да организира Мондиал. Защото двата най-болезнени удара за този отбор идват у дома. Излиза, че за Бразилия е далеч по-лесно да спечели титлата в далечна Япония или пък насред САЩ, отколкото на своя земя. Най-успешният национален отбор за всички времена да загуби домакински мач с 1:7. Това наистина не е за вярване. Но, всъщност, е нещо съвсем логично, а причините са редица.

Една от тях е специфичната психика на бразилците. Своенравен народ, от чиято особеност редица европейски клубове са пропищели. Само си припомнете изпълненията на звездите от Страната на кафето, които закъсняват за лагери, отдават се на нощния живот и се влагат в мачовете, когато им скимне. Емоционалността на бразилците си пролича още от първия мач на този шампионат. И докато тя помагаше на иначе слабия отбор на Сколари да стигне до 1/2-финал, то в предпоследния мач всичко се извъртя с обратен знак. Изстраданият успех над Хърватия, късметът срещу Чили, стихията срещу Колумбия просто изцедиха положителния заряд на "селесао". И го оставиха безсилен и готов да рухне срещу германците. Крайна емоционалност. Просто бразилците не трябваше да разчитат само на нея.

А се стигна до там, тъй като тази Бразилия има един безобразен селекционер на резервната скамейка. Човек, който пречи на тима си. Как и защо е бил избран за селекционер точно Сколари е повод на анализ на бразилската футболна федерация. Която би трябвало вкупом да си подаде оставката, барабар с изкуфелия Сколари. Който повече не е препоръчително да се занимава с футбол в родината си след изпълненията на този Мондиал. Хубавото е, че от него може да се направят редица изводи. За това как трябва да се дава път на младите треньори, да не се връщат по "N" на брой пъти едни и същи хора, да се градят отбори от лидери, а не мъртви души. Все неща, които биха били много полезни, например, на българските футболни функционери.

За грешките на Сколари сме писали вече в два анализа и няма да се повтаряме. Те започнаха още с безумната селекция, продължиха на самия турнир с определянето на състава, а вчера беше апогеят. Изключително наивно е да се твърди, че Бразилия нямала силни играчи. Има, просто Сколари не ги повика. Факт е, че "селесао" не се радва на най-силното поколение в историята си, но ако в Бразилия, където всеки трети е футболист, няма материал, то къде да има?! Въпросът е да го видиш. А Сколари не го направи. Не видя такива като Лукас Моура, Миранда, Кака, Касемиро и още редица, които биха придали съвсем друг облик на Бразилия. За да приключим темата - от вчерашния отбор, излязъл срещу Германия, достойни за титуляри са едва трима - Давид Луис, Оскар и с някои уговорки Марсело. Ако следващият селекционер на Бразилия е Тите бъдете сигурни, че това ще се промени, че Бразилия ще се промени.

За щастие, за пореден път се убедихме колко велика игра е футболът. Чиста наука, лежаща върху железни фундаменти, базирани на логика и правилни човешки решения. Игра, в която късметът, домакинското предимство и други странични фактори никога не са достатъчни за голям успех. А рано или късно всичко си идва на мястото. Просто, за да си проличат слабите, трябва да има достатъчно силни.

Такъв вчера беше тимът на Германия. Който беше улеснен до краен предел от своя противник. Но разбира се, показа и много класа. От футболисти, печелили редица трофеи на най-високо ниво. Футболисти с характер, качества и железен контрол на емоциите. Трябва да сме благодарни на Германия, че постави Бразилия на мястото й. Че отся разбиращите от футбол от лаиците, които повтаряха като папагали, че ни чака финал Бразилия - Аржентина. Че ни подари този легендарен мач!

Мнозина сега казват, че Германия е сигурен шампион. А това съвсем не е така. Най-малкото Германия няма как да повтори такъв мач. И може да бъде излъгана от Луис ван Гаал. Не се съмнявайте - хора като него са видели слабости и във вчерашното представяне на Германия. Да, такива имаше. Например фигуранта Месут Йозил или проблемите на защитата при бързи противникови атаки. Каквито една Холандия би могла да осигури. За разлика от Аржентина.

За финал още едно потвърждение за величието на футбола. Няма друга игра, която да влияе на политическата обстановка, да вдига бунтове, от нея да зависи настроението на цял един народ. За който в събота предстои най-излишния мач - този за третото място. Защото за "селесао" вчера всичко свърши. А за други тепърва започва - започват разказите за този велик мач. Мачът "Минейраосо" през 2014 г. Радвайте се, че сте му съвременници.