Димитър Бербатов - за футбола от всичките му страни

Димитър Бербатов за последно игра футбол през май миналата година, когато изтече договорът му с ПАОК. От януари 2014 година не е играл в английската Висша лига, но въпреки това той остава една от интересните фигури за феновете на английския футбол. И продължава да привлича сериозен интерес към себе си.

След като беше гост в Match of the Day на BBC, днес българският нападател беше в CNN International, където разказа изключително интересни неща, свързани с живота му на и извън футбола. Какво каза за трансфер в Китай, идеята да играе като централен защитник, за бъдещето си и как е научил английски - четете в следващите редове.

Кой е мигът, когато си се гордял най-много във футбола?

Имам много такива, не мога да отлича един от останалите. Да играя футбол е нещото, което правеше деня ми. Хем беше хоби, хем работа. Аз все още съм активен спортист, защото е трудно да спра. За мен беше голяма чест да играя с тези футболисти в тези клубове, в които бях.

Какво правиш, след като напусна последния си клуб? И изглежда, че искаш да играеш качествен футбол, а не просто в кой да е отбор?

Да, точно така е. Колкото по-възрастен ставаш, започваш да осъзнаваш, че трябва да се наслаждаваш повече и повече. В добра форма съм, ще видим какво ще се случи. Продължавам да тренирам. И като всеки баща поддържам форма с децата си. А да тичам с тях не е лесно.

Изглеждаш наистина да си във форма. Това е защото продължаваш по навик да тренираш всеки ден ли?

Да, това се превръща в навик. Това е начин на живот - за мен вече 17 години. Ако не го правя, ми изглежда странно. Като спортист за мен е важно, че като се погледна в огледалото, да си кажа "ОК, все още изглеждам добре". Не е хубаво, ако се отпуснеш.

Как минава денят ти?

Събуждам се и возя децата до училище, след което се връщам и започвам да тренирам - понякога веднъж на ден, понякога по два пъти.

Току-що стана на 36 г. А Златан Ибрахимович не спира да бележи, а е на 35 г. Това дава ли ти някакви надежди?

Да, има футболисти, които са изключение от правилото и заслужават голямо уважение, защото във футбола трябва да правиш много жертви.

Кой ти беше любимият съотборник в Манчестър Юн?

Ако назова един, ще е проява на неуважение към останалите. Тогава те ще кажат "защо не спомена моето име". Както вече заявих, за мен беше чест да съм в този клуб. А за да стигнеш до върха, играеш с най-добрите футболисти. Всяка тренировка се превърна в ценно преживяване за мен. За мен това да бъда сред състезатели като Райън Гигс, Пол Скоулс и Гари Невил, които изкараха над 20 г. там, означаваше, че съм успял. Още с идването си в Юнайтед знаех, че това е нещо специално. Там имаше изключителни професионалисти сред футболистите и сър Алекс Фъргюсън за мениджър. Дори да си бил в друг клуб преди това, като се озовеш на "Олд Трафорд", започваш да се учиш от началото.

И това важи не само за уменията ти на играч, а и за настройката?

Да, там придобиваш и манталитета на победител. Ако преди си бил спечелил нещо - например една купа, това е нищо в сравнение с футболистите там. Затова аз отидох там с намерението да спечеля първенството. Ето защо беше нужно да се уча, за да успея.

Пазиш ли добри спомени от всичките си клубове, в които си играл?

Да, винаги ги подкрепям, когато играят. Когато пък се изправят един срещу друг, се надявам да видя хубав футбол.

Фъргюсън е мислел да те пробва като централен защитник, вярно ли е това?

Малко хора знаят, че понякога по време на тренировките обичах да съм в отбрана. Аз съм добър на този пост, баща ми беше такъв. Може би не всички осъзнавате, че когато действаш в защита, по-добре осъзнаваш какво си мислят бранителите. И когато после в мача ти си нападател, вече анализираш нещата по различен начин. Трябва да си умен. За мен беше удоволствие да го правя. Дори сега, когато играя с приятели, пак съм в защита. А и когато годинките във футбола напреднат, започваш да се местиш все по-назад по игрището.

Има хора, които не знаят нищо за България. Разкажи колко голяма звезда си там

Еее, хайде сега, трябва да попиташ някой твой колега за това. Всяко поколение си има звезди. Преди моето поколение това беше Христо Стоичков. Той приключи кариерата си и след това дойдох аз. Опитах се да бъда възможно най-добър, но за моето поколение. Има си обаче хора, които да ме оценяват. Знам какво постигнах за малка държава като България. Горд съм от това, което сторих за България. Надявам се всички да са горди. Ето затова за един спортист е трудно да спре да прави това, което е свикнал. В момента, в който спреш - загиваш.

Заслужава ли Уейн Рууни да бъде резерва в момента?

За него мога да кажа само хубави неща. Той заслужава уважение от всички за това, че стана голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед и на английския национален отбор. Самият той е Манчестър Юнайтед, раздавал се е през всичките тези години.

Колко близо си до това отново да играеш?

Човек никога не знае. Най-добрият вариант за мен е да си намеря отбор възможно най-скоро. Но в живота е така - пожелаваш си нещо, но понякога то не се сбъдва. Все още се чувствам във форма, когато се събуждам сутрин. А това е много важно. Ако започнеш да усещаш болки в ставите, това вече не е добре. Ще продължавам да тренирам и ако нещо изникне, ще се възползвам. Ако пък не, трябва да спреш, когато моментът настъпи.

Би ли заминал за Китай?

Може би ще трябва да попитам жена ми, защото това е много далеч. Трудно е за хора със семейство. Аз имам две деца и ще ми бъде много тежко, ако съм далеч от тях. Но никога не знаеш. Когато видиш какви големи имена отидоха там, а те явно го сториха за пари… Ако някой ти обясни, че е в Китай заради футбола, не му вярвай.

Ако пък не играеш повече на топниво, мислил ли си какво ще правиш след това?

Да, защото, както казах, всеки футболист смята, че може да се превърне в треньор. Цял живот се занимавам с футбол и най-нормалното е да продължа да се занимавам с нещо, свързано с играта. Имам нещо на ум и се подготвям за този момент. Когато той настъпи, ще видим дали съм готов или не.

За какво става дума? Свързано ли е с футбола или не?

И за двете. Хората ме познават като футболист, но аз имам много интереси и извън терена. Мога да съм успешен и в други сфери на живота.

И последен въпрос, който всички мои колеги в CNN искаха да ти задам. Видяхме те как имитираш главния герой от "Кръстникът". Наистина ли си се научил да говориш на английски език, докато си гледал този филм?

Да, вярно е, защото вкъщи в България, докато растях, нямахме достъп до добро образование. Ето защо трябваше да измислиш нещо, за да подобриш познанията си. А когато имаш основата като познания, след това чуваш определени фрази от филмите и… хоп.

Кой от всичките е най-хубавият според теб?

Първата част, разбира се. И тази част с Роберт де Ниро.