Защо българска роза и молеща се жена надъхват канадска надежда в Пьонгчанг? (ВИДЕО)

Мирела Рахнева е родена през 1988 година в град Русе в семейство на спортисти. Майка ѝ е спринтьорка, а баща ѝ - гимнастик. Семейството емигрира в Отава, Канада през 1997 година и младото момиче започва да тренира различни видове спорт, като в един момент дори е част от отбора по ръгби в училище.

В крайна сметка тя избира скелетона и от 2012 година е професионална състезателка. В кариерата си тя има една победа за Световната купа - Санкт Мориц (2016/2017), както и още 5 качвания на подиума. Тази година тя прави своя дебют на Зимни Олимпийски игри в южнокорейския курорт ПьонгЧанг.

През юни я застига една от най-тежките новини в живота ѝ, когато губи майка си Валентина. 53-годишната жена почива в Канада след тежка борба с рака. В следствие на това Мирела изографисва на гърба на каската си  молеща се жена:

"Майка ми винаги ме подкрепяше. Страх я беше, но гледаше всяко едно мое състезание. 

Тя беше много силна, най-силната жена, която познавах. Винаги изпъкваше добрите качества на хората", споделя Рахнева".

Търсейки как да отдаде почит на майка си, тя се среща с Шейн Халтман - художник от Калгари.

"Срещнахме се на кафе, разказах му моята история и той започна да плаче. Бързо станахме близки, тъй като той също ми разказа тежки моменти от живота си - това ни свърза", разказва още русенката.

"Защо не отдадем почит на майка ти чрез твоята каска. Така тя ще бъде с теб на всяко състезание", каза ми тогава той и много ме трогна. Трудно ми е да се състезавам и да знам, че тя не ме гледа в къщи или на пистата.

Просто си говорихме с Шейн за това какво е да си герой. А майка ми беше истински герой, тя се бори с рака 17 години", признава Мирела.

На първата среща Рахнева показва на Халтман жена, която се моли и е във формата на дърво.

"На гърба на каската направихме тази жена, която се моли. Отпред има канадски лос, който е символ на късмета, а на брадичката е изрисувана и българска роза. От едната страна има и луна - това е, защото с мама си казвахме "обичам те от тук до луната и обратно" - някак си това е друг начин, за да мисля постоянно за нея" допълва Рахнева.