Цецо Соколов: Напълно реално е да вземем медал от европейското

Цветан Соколов ще е липсва много на мъжкия национален отбор по волейбол. След много силен сезон в турския "Халкбанк" диагоналът получи контузия в рамото, а травмата ще го извади от игра за цялото лято, което за България включва участие на Европейските игри, Световната лига и европейското първенство, на което сме домакини. Пред "7 дни спорт" Соколов, който през октомври стана баща на близнаци, говори за проблемите с рамото, шансовете на националите през тази година и предстоящото лято.

- Как ти повлия новината, че ще трябва да почиваш доста време?

- Повлия ми много негативно, но нямам избор. Трябва да го приема. В момента най-важното е операцията да мине добре и след това да започне рехабилитацията. Лекарите ми казаха, че в моя случай операцията е 30% от целия процес, а рехабилитацията е 70%.

- Кога ще е операцията и колко време е прогнозното възстановяване?

- Операцията ще е в Италия в началото на следващата седмица. След това всички ми казаха, че възстановяването продължава 6-7 месеца. След този период ще мога да се върна в игра. Иначе на 3-4 месец мога да започна с подавания, но без атака.

- Какви бяха рисковете за обратното решение - да изчакаш с операцията?

- Можех да опитам един месец само с упражнения за възстановяване на рамото. Но може, след като се върна, след една седмица пак да се появят болките и така или иначе да трябва операция. Казаха ми, че операцията е най-добрият вариант и няма какво толкова да мисля.

- Сега всички се питат едно - как ще се оправи националният отбор без теб.

- Ами как се е оправял, преди аз да започна да тренирам? Както аз бях готов да помогна, така са и всички други играчи. С момчетата, с които съм говорил, всички сме единодушни, че през тази година трябва да покажем всичко, на което сме способни. Все пак европейското първенство е пред родна публика, което е положителен фактор за отбора. Ще се постарая да бъда на много от мачовете в залата. Мисля, че през тази година ще направим нещо голямо.

- Докъде може да стигне България в двата най-важни турнира - Световната лига и европейското първенство?

- Времето ще покаже, но имаме огромен потенциал. Ако го разгърнем, можем да изненадаме всички, които мислят, че сме един посредствен отбор. Има много хора, които мислят, че тук 2 г. се случваха някакви чудеса, а резултатите ни бяха на базата на много свършена работа. Миналата година беше много негативна за нас, но това представяне ще ни помогне да видим къде са грешките ни и да ги поправим.

- Къде смятат, че резултатите ни през последните години са случайни?

- Не, всички са много положително настроени към нас и ни смятат за много сериозен отбор, но смятат, че ни трябва време и още самочувствие, за да играем голям волейбол. Аз лично смятам, че съвсем скоро ще покажем на какво сме способни.

- Реално ли е да говорим за медал от европейското?

- Разбира се, че е реално. Показали сме, че можем да печелим срещу най-големите във волейбола. Разбира се, ако не си вярваме и не играем на 100%, сме губили от доста слаби отбори. За нас най-важното е да не мислим срещу кой съперник играем, а да вярваме в своите сили. Можем да спечелим медал, но трябва да мислим само за следващия мач. Не да мислим за мач с Русия например, а да не гледаме към по-слабите съперници, където също можем да се издъним.

- Ти влезе много млад в националния отбор и бързо стана основен играч. Видя ли през миналата година млади момчета, готови да влизат и да помагат в големите мачове?

- Абсолютно. Всички са готови да влязат и да помагат. Никой в отбора не си мисли: "Аз съм тук и вече не ме интересува нищо друго."

- Беше ли предизвикателство за теб трансферът в Турция и как оценяваш решението да подпишеш с Халкбанк?

- Сезонът беше много положителен. Спечелихме два от четири трофея. Имахме много кадрови проблеми, които ни попречиха за повече. Голямата ни цел беше Шампионската лига, но там стана така, че не бяхме с най-добрия си състав. Накрая в първенството бяхме с 33 победи от 35 мача, но на финала аз се контузих и Османи (б.а., Хуанторена) се върна след травма. Тези проблеми ни попречиха да спечелим турското първенство и да стигнем поне до финалната четворка в Шампионската лига.

- Оставаш в Халкбанк, нали?

- Аз подписах договор за 3 години - 1+2. До момента никой не се е свързал с мен да ми каже, че договорът отпада. Това означава, че имам действащ договор с Халкбанк.

- Как е животът в Турция и имаше ли проблеми в началото?

- Не бих казал. Адаптирах се бързо, защото и другите момчета бяха много добре настроени. Помагахме си и бяхме като едно голямо семейство. Това много ми помогна. Освен това аз съм отишъл там да работя, не да си почивам.

- Вдигна ли ти самочувствието това, че стана най-резултатният играч в евротурнирите и изпревари Вилфредо Леон и Матей Казийски?

- Не. Все пак за мен е важно да печеля трофеи, а не да съм първи в класациите. Най-важното е отборът да побеждава, а не дали аз съм най-добър нападател. За да стигна до това, значи съотборниците са вярвали в мен и съм получавал достатъчно топки.

- Това ли е най-силният сезон досега за теб на клубно ниво?

- Не бих казал. Последните три години, в които играя като титуляр, са много успешни за мен. С Кунео стигнахме финал на Шампионската лига, когато никой не очакваше това от този отбор. С Тренто взехме Суперкупата на Италия и станахме трети на световното клубно първенство. Последните години са много положителни за мен и не мога да кажа, че предишните са по-лоши за мен от сезона в Турция.

- Какво е мнението на специалистите в Турция за българските волейболисти?

- Имат респект към играчите, които идват и помагат. Ако си полезен на отбора, те уважават. А и най-важното е как се държиш като човек.

- Как смяташ да прекараш лятото?

- Ами повечето време ще мине в рехабилитации. Хубавото от цялата тази ситуация е, че ще прекарам повече време със семейството, което ми липсва най-много. Иначе не бих казал, че ще почивам. По-скоро ще трябва да работя двойно повече, за да се върна възможно най-бързо на терена.

- Имаше снимки как малките гледат изявите ти по телевизията. Разпознават ли те на екран?

- Не знам, не съм се гледал заедно с тях. Но иначе ме разпознават (смее се).