Искате ли "българи-юнаци" - помогнете на волейбола сега!

Само който е присъствал на живо на голям спортен успех, знае какво е чувството. От радост хората буквално полудяват - те са опиянени, те са щастливи, те са замаяни. Хем не вярват, хем са го вярвали. Облаци адреналин извират в атомсферата и просто не можеш да останеш безучастен. Това ни подариха вчера (14 октомври) националите ни по волейбол с категоричния успех над Германия.

За да има още много такива моменти обаче, не бива да забравяме едно - никой не печели, ако не се развива. А волейболът не е някаква бяла лястовица в разсипаната ни държава и в един момент може да се окаже, че емоциите от вчера са само хубав спомен. Така, както стана с футбола и 1994 година.

Точно сега, точно при тази сладка еуфория трябва да поставим въпросите пред ръководството на волейболната федерация - работи ли се, за да имаме силен отбор и занапред? Защото не е далеч времето, когато сегашните герои ще трябва да спрат да играят. 38 години, на колкото е Владо Николов, няма да станат по-малко.

Отворих сайта на Българската федерация по волейбол (БФБ), за да се поинтересувам какво финансиране се отделя от държавата за развитие на детско-юношески волейбол, за да дойде новият Владо Николов. И шокът беше пълен – от 600 до 1000 лева от общата сума, която Министерството на младежта и спорта предоставя на БФБ всяка година, се разпределят диференцирано между всички волейболни клубове, осигуряващи подготовка на отбори в детско-юношеския волейбол! От 600 до 1000 лева! (вижте ТУК, "Правилници и наредби", Правилник за определяне на количествените показатели за оценка на дейностите на волейболните клубове, както и условията и реда за тяхното финансиране) Въобще няма да отварям и търся колко са премиите на футболните ни национали например, за да ни брулят като цунами японско крайбрежие знайни и незнайни отбори по всички квалификационни форуми! Няма и да питам спонсорските договори за Евроволей и телевизионните права колко вкарват в касата на БФБ и колко ще идат за детско-юношески волейбол - сещате ли се сами?

Безумията не свършват дотук - право на подпомагане имат волейболни клубове, регистрирани за участие през предходната година! Значи една година караш на фотосинтеза и който оцелее - българи-юнаци.

Вчера, след големия успех, известният с блюдолизачеството си волейболен коментатор Сашо Йовков не пропусна веднага да се изцепи как Бойко Борисов се обадил да му каже да поздрави нашите момчета веднага след победата! Интересно защо не се обади Красен Кралев и да вземе да каже, че ще промени финансирането към спортовете, за които има смисъл да се дават пари? Волейболистите ни имат най-много успехи в колективните спортове – да, имат и много загуби, да, имало е моменти, когато на мен лично, а и на много други българи, сигурен съм, им е идело да ги набият дори заради проявено бездушие. Но истинските фенове са тези, които преодоляват разочарованието и в решителния момент застават зад отбора. А волейболният ни отбор показва, че след лош момент се бори за по-добър - и обикновено стигаме до "България - юнаци". Фенове ли са държавните ни мъже или знаят само да гледат далаверата?

За финал ще повторя думите на големия ни треньор Радостин Стойчев, казани рано сутринта днес (15 октомври) пред Нова телевизия. Стойчев заяви следното – трябва да капитализираме набраната сега инерция с това влизане в четворката на волейболна Европа, за да развием детско-юношеския волейбол. Чувате ли, г-н Кралев? Чувате ли, инж. Лазаров? Чувате ли, г-н Борисов? Или е по-лесно да се обаждаме по телефона, снимаме и режем лентички при 3:0, а когато е 0:3 – малка държава сме, не можем все с големите.

Още по темата

Please select answer!