Възходът на Григор Димитров - от бунтар до тенис звезда

Григор Димитров добре си спомня първите си посещения на тревните площи в Куинс Клъб в Лондон. „Бях на 17 и стоях с приятели в края на "Northern Line". Нямах треньор, нямах никой. Всяка сутрин в 6:00 хващах метрото. Отнемаше час и половина, за да стигна до Барънс Корт. Бях просто момче с чанта за ракета, което слушаше музика.“

Това беше младежкия турнир през 2008 г. Вероятно високият тийнейджър с бейзболна шапка и слушалки в ушите едва е бил забелязван. Бързо превъртаме към миналото лято, където нещата са съвсем различни. Димитров току що беше спечелил титлата в Куинс, побеждавайки Фелисиано Лопес на финала, и изхвърлил Анди Мъри от четвъртфиналите на Уимбълдън след невероятно показване на скорост и сила.

Зрителите на Централния корт, включително херцога и херцогинята на Кеймбридж, бяха поразени от гръмотевичните сервиси и бекхенд слайсовете, който той направи своя запазена марка. След края на мача преди това малко познатият българин получи прозвището „Григси“.

Възходът на „Бейби Фед“

Това лято Димитров има да защитава, както титла в Куинс, така и полуфинал на Уимбълдън. След като победи Мъри през 2014, той беше елиминиран от Новак Джокович в полуфиналите, но продължава да бъде убеден, че ако беше спечелил решаващия четвърти сет, можеше да опита да спечели първата си титла от Големия шлем. „Играех срещу бъдеща звезда“, сподели след мача Джокович.

Споменът за „Григси“ все още предизвиква усмивка у Димитров, дори ако това е само началото на поредица от прякори. „Шоутайм“, „Праймтайм“ за неговата дързост извън корта и „Бейби Фед“ за сравненията с Роджър Федерер, на чийто стил, той е смятан за наследник. Но той също така се радва на слава и извън спортните постижения.

В продължение на три години Григор има връзка с Мария Шарапова, която е и бивша шампионка от Уимбълдън. Те са определяни като „златната двойка“ на тениса, която постоянно прелита между Лос Анджелис и Монако, преследвана от папараци по целия път.

Григор Димитров е готов да излезе от сянката на Уимбълдън и да се превърне в легенда

Срещаме се през април в кънтри клуб в Монте Карло. Димитров, който отпадна от четвъртфиналите, отстранен от Гаел Монфис, носи слънчеви очила с дизайн на костенурка, синя дреха с качулка на „Найк“, къси панталони и златен часовник „Ролекс“. Въпреки че е тренирал сутринта, по белите му чорапи и маратонките няма дори прашинка следа от клея.

„Трябва да бъда напълно спретнат“, казва Григор. Освен любовта му към дрехите, той притежава и колекция бързи автомобили, сред които Порше 911 Карера 4S, който се смята, че е подарък от Шарапова. „Всичко е персонализирано, от часовниците до телефона ми. Обичам нещата ми да са различни.“, споделя Григор.

Преди Шарапова за Димитров се е смята, че е бил на крачка от връзка със Серина Уилямс. Нито един от двамата не потвърждава новината, но преди време в свое интервю американката нарече Григор „човек с тъмно сърце“.

Димитров обикновено предпочита да заобикаля лични въпроси, свързани с Шарапова, но когато бе запитан за това какво й е купил за 28-я рожден ден, той признава, че й е пратил букет рози до Щутгарт, където по това време тя участва на турнир. „Любимите й са, моите също. Понякога просто нещо ми става и й пращам стотици – веднъж дори и пратих 500.“, споделя Димитров.

Въпреки че той е спечелил над 5 милиона долара само от рекламни договори, той продължава да е скромен и смирен. За разлика от повечето спортни звезди, той няма придружители или пиари. През целия разговор е енергичен и говори замислено.

„Винаги съм бил човек, който е готов да се приспособи към всичко. Никога не ме интересуваше къде отивам да спя или какъв е кортът, на който ще тренирам. Разбира се, мога да си позволя хубава кола или дом, но това не са нещата, които ме правят щастлив. Сега си известен и хората те познават, но колко от тях ще запомнят името ти, когато парите не валят от небето?

Детството в България

Голяма част от тази нагласа идва от неговото възпитание. Той е единствено дете и е израснал в Хасково – град, който се намира на няколко часа от столицата на България София. Майка му, Мария, била учител и състезателка по волейбол. Баща му, Димитър, е треньор по тенис – малко ценено в страна, в която футболът, борбата и вдигането на тежести били водещи. Като изключим големия успех на сестрите Малееви, които остават единствените три сестри, които стигат топ 10 по едно и също време, България не може да се похвали с друго тенис поколение.

„Богатството е несъществуваща дума в нашия речник“, споделя Григор. „Израснал съм в изключително беден квартал, заобиколен от много препятствия. Не беше лесно да излезеш на улицата. Винаги нещо се случваше. Беше смесица от престъпност и опасна среда“.

Още на три години баща му му е дал първата тенис ракета. „Невероятно е, но си спомням този момент сякаш беше вчера“, споделя Григор, за който баща му си остава неговият герой. „Той ме научи на всичко – как да играя, как да мисля, какво представлява животът.“

Въпреки че Димитър продължава активно да участва в треньорския щаб на Григор (заедно с Роджър Рашийд) Григор настоява, че баща му не е прекалено властен и не доминира, на каквито гледки често сме ставали свидетели в спорта. „Когато бяхме на корта, никога не съм го приемал като мой баща, а като треньор. Разбира се, имахме и битки. Много пъти той ме е гонил от тренировка заради поведението ми. Отнасяше се с мен като с всички останали. Това е един от големите ми плюсове, който ми помогна да стана този, който съм в момента.“

Когато Григор е тийнейджър, баща му осъзнава, че обучението на напуканите бетонни кортове в Хасково няма да го отведе далече. На 15 години той е изпратен в елитна академия в Барселона, където е учил и Анди Мъри. Там българинът се сблъсква със строг дневен режим и часове тренировки.

„Бях наистина непокорен, правех, каквото искам. Купонясвах постоянни, излизах с приятели и винаги закъснявах за тренировка. Бях гонен от академията няколко пъти за какво ли не, трудно ми е да изброя всичко сега.“ Той разказва как се е промъквал обратно призори, скачал е над портите и минавал през кучетата-пазачи. „Бих казал, че тези времена са сред най-добрите в живота ми.“ И въпреки това, той никога не се е докосвал до цигари или алкохол. „Виждах какво алкохолът причинява на хората“.

Тренира, за да стане тенис звезда

Независимо от провиненията му като млад, не след дълго за Григор започва да се говори като за потенциална тенис звезда. На турнира в Ротердам, едва на 17 години, той отстрани Томаш Бердих, а след това взе и сет на световния номер едно Рафаел Надал. През същата година той печели титлата за юноши на Откритото първенство на САЩ и на Уимбълдън.

Димитров говори почти перфектно английски. След като напуска дома си в Барселона, той продължава да живее в чужбина. Това определено оказва натиск върху отношенията им с Шарапова. Често се случва те да играят в противоположни точки на света и дори, когато мъжките и женските турнири съвпадат (което е около 15 пъти в годината), тренировките също ги разделят. „Не е толкова лесно, колкото всеки си мисли. ОК, ние се разбираме помежду си, но липсата на другия понякога е прекалено силна“.

Родителите му остават Хасково. „Разбира се, сега той живее на по-добро място“. Когато се прибира България, тълпи от хора се струпват около него. Организаторите на турнира в Куинс се шегуват с него, сравнявайки го с тенис еквивалента на групата “One Direction”. Понякога, момичетата, които му подават топките на мачовете, му прошепват тихичко „Късмет“. През 2013 г. по време на мач с Дуди Села, израелецът прави пробив, а по време на една от паузите Григор забелязал едно от момичетата на корта да ридае. „Казах й да не се притеснява, ще го върна“, обещава Григор. И го прави.

Димитров има и друг привърженик на британската сцена в лицето на Крис Кермод, бивш директор на Куинс Клъб и настоящ президент на ATP. През 2009 и 2010 г. той дава уайлд кард на Григор за турнира в Куинс, заради което си навлича гнева на пресата на Острова, която го обвинява, че не дава път на местни таланти. Двамата остават близки приятели, а когато Димитров печели трофея, той подарява ракетата си на Кермод на корта.

Въпреки подкрепата на Кермод обаче, Димитров е трябвало да се бори и със снобизма в спорта, като често е наричан „просто българско момче“. „Това е просто по-бедна страна. За мен не е проблем. Имал съм възможност да сменя гражданството си, но не бих избрал това.“

Той признава, че турът е изтощителен. Въпреки че често се налага да се среща с едни и същи противници, той споделя, че не всички са му близки приятели. „След като съм приключил на корта, не мисля за тенис. Харесва ми да запазя дистанцията си“.

„Златната двойка“

Шарапова, очевидно, е изключение. Как той имаше смелостта да я покани на среща? „Всеки мисли това. Знам, че когато я видиш, дори не искаш да говориш е нея, но аз знаех, че има нещо повече зад това. Писах й, просто така. Чувствах, че винаги сме имали нещо общо.

„И двамата бяхме в Китай – аз в Шанхай, тя в Пекин. Седнах да обядвам и видях по телевизията, че играе в момента. Веднага след това й писах. Започнахме да си говорим по малко, а месец след това, когато сезонът свърши, се случи всичко.“

Григор споделя, че двамата прекарват времето си заедно, като всяка нормална двойка – разходки, пазаруване, ходене по заведения. „Колкото до „златната двойка“, предполагам, че е неизбежно хората да казват това. За мен тя е просто Мария. Не я виждам така, както всички останали. Други неща в живота са много по-важни от това. Всичко опира до човека и как той се държи с мен. Тя е най-великият състезател в момента в играта, но за мен там спира всичко.

Персоналното влияние на Шарапова обаче е очевидно. За един период, изглеждаше, че развитието на Димитров е в застой. През 2011 г., той за пръв път игра квалификации за Откритото първенство на Австралия, след което проби в топ 50. В края на годината обаче той беше извън първите 70. В началото на 2012 г. той дори изпадна от първите 100. Сега той признава, че усеща натиск.

През 2013 г. след предварителен разговор с Шарапова, той победи Новак Джокович в Мадрид и постигна първа победа над играч от топ 5. „Това беше простотата на всичко, което тя каза. Понякога трябва да се върнем към основите и това се случи в онзи момент“. Освен това Шарапова му помага да сдържа гнева си - нещо, което той признава, че е останало в него от ранна възраст. „Мисля, че имам добър характер, но не ми харесва хората прекалено много да ме закачат“. Това беше забелязано, когато през 2010 г. Димитров бутна арбитър – кардинална грешка, която дори Джон Макенроу не е правил. „Уф“, трепва Григор при спомена. „Виждал съм го няколко пъти и казах „здравей“, но той наистина не ме харесва. Старая се да изпитвам повече респект.“ В днешно време насилствените му изблици са ограничени до чупене на ракети – в момента по около 20 на година - брой, който той счита за подобрение.

Животът след тениса

Ако последвате Григор Димитров в социалните мрежи, вероятно няма веднага да разберете, че той е тенисист. Там има негови снимки, в който свири на китара, кара колело, скача в океани и позира до стена от графити. По време на фотосесията за това интервю, очите му светват, когато разбира, че няма да му се налага да позира с ракета в ръка.

Защо е това очевидно пренебрежение към този спорт? „За някои хора това е техният живот, но аз не виждам тенисът да е завинаги. В момента, това е приоритетът ми и това, което искам да правя. Моите цели са големи, но след това ще приключа с тениса. Обичам да проектирам, да създавам нови неща. Никога няма да бъда добър треньор по тенис.

За сега обаче, амбициите му са ясни: да спечели Големия шлем. „Мислил съм за това от много време, но наистина не е лесно да направиш онази стъпка, за да прескочиш препятствието. Веднъж след като намериш най-добрата формула, резултатите ще дойдат. Същото нещо се случи и с Анди, Новак и Рафа например. Може да го видите в очите им.“

Може би това лято английската трева ще е трамплинът за подобен успех. Не се заблуждавайте, зад тези дизайнерски слънчеви очила, гори същият огън…