Невежеството не е блаженство, а оправдание

В неделя следобед се изигра първият финал с участието на Григор Димитров през 2018 година. Двубой, в който българинът успя да вземе само 4 гейма на световния №1 Роджър Федерер. Мач, който беше гледан от много хора, които обаче се разделиха в два типа - тези, които гледаха и наблюдаваха внимателно случващото се във финал, и тези, които си затвориха очите и изчакаха Григор да започне да губи, за да излеят събралата се в тях "конструктивна критика", която нямаха шанс да споделят през 2017 година. "Слаба психика", "средняк", "слабак", "неможач" и т.н. - това бяха само част от епитетите, използвани срещу Гришо не само у нас, но и в световен мащаб.

Нормално беше Роджър Федерер да бъде възхвален след турнир, в който се завърна под №1 в света - най-възрастният първенец в световната ранглиста. Но критиките, които Григор Димитров отнесе за играта си във финала, бяха нечестни, несправедливи и, на моменти, просто гнусни. Срещу всеки друг съперник фенове, критици и медии щяха да отбележат, че българинът има някакви проблеми - нещо, което беше заглушено от възхвалата към Федерер (за да не се отнема от блясъка на Маестрото), както и от невъобразимия "хейт", излял се върху световния №4. Но, нека за разнообразие, погледнем обективно върху случилото се с българския представител.

Всички критици бяха мълчаливи в първите 4 гейма, когато наблюдавахме няколко спиращи дъха разиграванияг, а Гришо се държеше отлично на корта. Последва обаче очевиден спад в представянето му, което според няколко анализатори се дължеше на контузия в глезена, която се е влошила по време на двубоя. Но няма да видите в тъй наречените "мейн-стрийм" медии, че той е имал проблем - все пак Федерер е марковото име в този спорт. Но Григор отнесе толкова много критики, включително и от съдията на стола (четете за случая тук), че турнирният директор Рихард Крайчек трябваше да обясни, че българинът е болен (вирус, който повали Томаш Бердих, а чехът дори не се появи на корта за своя двубой от четвъртфиналите). Но тези неща нямаха значение, защото Григор никога нямало да бъде сред големите. Нямал кураж да се изправя срещу най-добрите и нямал психиката, за да спечели. 

Това може да важи почти за всеки един мач, но не и за финала в Ротердам. Да, Федерер беше невероятен - какъвто е през цялото време в последните година и половина. Но, замислете се, колко е тежко който и да е тенисист от елита да се изправи срещу най-добрия в момента, най-добрия в последните 20 години и най-добрия изобщо в историята, когато не е дори близо до това да се чувства на 100% физически способен да се изправи срещу Маестрото. Придвижването по корта на Григор беше неестествено, той дори не се опитваше да отрази точки, които по принцип лесно ще достигне, на моменти се опитваше с невъзможни удари да приключи рано разиграването. Димитров не беше изобщо близо до представянето си дори в мача срещу Кайл Едмънд в Австралия, а какво да говорим за видяното в Ротердам. Григор играеше прекрасно и точно физическите му проблеми са това, върху което трябва да се фокусираме. Гришо не беше на 100% готов да излезе на корта, но все пак го направи - с риска да бъде унижен, за да не разочарова феновете в залата и тези пред телевизора. След мача не каза и думичка за здравословното си състояние. Ето това е кураж. Това е мъжество. Това е силна психика - да излезеш срещу най-добрия и да се опиташ, въпреки че си наясно, че нямаш възможността да се противопоставиш с максимума на своите възможности.

Няма нужда от каквито и да е изводи от играта на световния №4 във финала в Ротердам. Тя не беше добра, но за това си имаше сериозни причини и със сигурност не бяха в главата му, нито в уменията му. Но невежеството, проявено от фенове на тениса у нас, както и по света, е оправдание да излеят поредната си канонада от обиди срещу един от най-атрактивните и най-добрите тенисисти в момента в тура.

Казват, че "невежеството е блаженство". Именно тази сентенция е в зародиша на много проблеми у нас и по света и най-вече на все по-застрашителното влияние на фалшивите новини. Липсата на заинтересованост към информацията в днешно време е стряскаща. Когато човек погледне само облицовката, без да прояви интерес към вътрешността, сам е виновен за последвалите събития. Така е и с тези, които четат само заглавия, а след това си правят изводи на тяхна база. Така и с тези, които дори не разбраха, че Григор има проблеми. Хората виждат това, което искат, а не това, което е пред очите им. Невежеството не е блаженство. То е оправдание на слабите за липса на други общочовешки качества и ценности.

Автор: Иво Вецев, главен редактор на SportLive.bg