Наследството на Роджър Федерер

Изминаха вече два дни, откакто беше изигран финалът на Australian Open между Роджър Федерер и Рафаел Надал. Двете легенди на съвременния тенис предложиха зрелище, което дори свикналите на какви ли не епични драми закоравели тенис фенове едва ли са очаквали – петсетов мач, в който Федерер спечели, след като изоставаше с пробив в решителната част и след като спаси две точки за връщане на пробив, когато сервираше за победата!

Тези, които следят в детайли тениса, са наясно – след този мач статистиката между двамата в преките двубои е много по-различна. Защото Федерер за пръв път спечели срещу Надал в 3 от 5 сета на настилка, която не е трева. И го направи на 35 години!

Федерер: Титла срещу Надал е перфектното завръщане

Шампионът на Australian Open 2017 Роджър Федерер заяви, че е стигнал до бленуване завръщане след контузията със спечелването на 18-а титла от Гол...

Как се случи така? Как така Роджър не спечели например през 2009 година в Мелбърн, когато Надал игра абсурден трилър с Фернандо Вердаско в петък и всички прогнози сочеха, че той едва ще ходи на финала? След неделния финал вече е ясно – просто в миналото Федерер не достигаше до тенис нирваната, когато се изправяше срещу Надал. В почти всичките им мачове швейцарецът излизаше като по-нервния играч. Той добре знаеше какво ще направи Надал – игра на бекхенда му до откат със сечен сервис и топспин форхенд, и се измъчваше, че не може да го парира така, както е парирал десетки други свои противници – с неподражаемо изящество и различни комбинации. Защото Федерер просто не търпи да играе по един и същ начин. Нещо повече – той се обижда сам на себе си, когато нещо не му се получи и опитва, докато не стане пеRFектно! Да, неговата игра се гради основно върху сервиса, но в различни големи тенис сблъсъци швейцарецът е добавял различни тактически прийоми и никога не е действал като Надал, залагайки предимно на само една тактика. Достатъчно е да си спомним например американското лято на 2015 година, когато Федерер въведе в играта си тактиката "ретур-мрежа", с която сащиса и противници, и специалисти. Но поне до този момент в мачовете с Надал швейцарецът поддаваше заради мисълта за бекхенда - тази крехка и ранима черта в тенис натурата му, която бруталният топспин форхенд на испанеца винаги изтриваше от корта.

На 29 януари, 2017 година обаче Роджър Федерер излезе без да мисли прекалено много. Реши и излезе просто да се наслаждава на мача, на съперничеството, на битката. Излезе отпуснат и дори в най-трудните моменти си остана отпуснат, позволявайки и задължавайки невиждания си талант да го води в сблъсъка, който олицетворява цяла една тенис епоха. И се получи възможно най-хубавото за всички тенис фенове – двубой на чистия талант на двамата най-велики в играта! Сблъсък на умения, непомрачен от съмнения. Сблъсък на майсторство, без значение от миналото. Двубой на тенис титани! И победи тенисистът, който в по-голяма степен въплъщава всичко виждано и невиждано в тениса. Победи, защото успя да достигне нирвана – състоянието, в което страхът от грешката го няма. Точно това прави Федерер такъв тенис великан – умението да превръща играта в нещо ефирно, простичко, сякаш ставащо без никакво усилие, сякаш всеки го може! Това е и неговото тенис наследство за всички тенисисти, професионалисти или аматьори - не да играят играта, а да бъдат играта!

Надал: Федерер заслужаваше повече титлата, ще продължа да опитвам

Финалистът на Australian Open Рафаел Надал отдаде заслуженото на шампиона Роджър Федерер, който го надви във финалния мач с 6:4; 3:6; 6:1; 3:6; 6...

На Федерер със сигурност не му остава много време на корта. Затова, като един заклет негов и на тениса фен, си пожелавам докато е там, да достига възможно най-често тенис нирваната! За да я достигат и всички тенис фенове!

Още по темата

Please select answer!