Мъжкият тенис през 2017 година: Под знака на Федерер и Надал

Изминалата година в света на тениса безспорно е годината на метаморфозите. Разбира се, за повечето българи най-радостната метаморфоза е тази на първата ни ракета Григор Димитров – но нея обръщаме внимание в отделен материал. Сега нека обърнем поглед какво друго се случи в играта – защото то беше доста и съществено.

Завръщането на легендите

Забавната страна на спорта през 2017 година (ВИДЕО)

2017 година вече е към края си. През този сезон във всички спортове видяхме много победители и много губещи. Няма как обаче една календарна годи...

Извън представянето на Димитров, безспорно събитие номер едно на годината е представянето на Роджър Федерер и Рафаел Надал. Двамата най-велики играчи що се отнася до постиженията в най-важните турнити – тези от Големия шлем, заслужено заеха първите две места в световната ранглиста.

Няма почивка за Григор Димитров - подготовката му влезе в решаващ етап

Световният №3 в мъжкия тенис Григор Димитров тренира на високи обороти в последните дни на новата година преди старта на турнира в Бризбън. Както...

Макар като номер едно да "зимува" Надал, което е рекорд от гледна точка на възрастта му – за пръв път тенисист на 31 години е номер едно в края на сезона, то представянето на Федерер беше още по-впечатляващо. На 36 години швейцарецът завърши годината с най-много спечелени титли – цели 7, като от тях 2 бяха от Големия шлем (Australian Open и рекордната 8-ма на "Уимбълдън"), а още 3 бяха Мастърс титли (Индиън Уелс, Маями и Шанхай). Федерер игра цели 4 пъти с Надал тази година и победи във всеки един мач. Безспорно мачът на мачовете между двамата беше финалът на Australian Open, който Роджър спечели с 3:2 сета, след обрат от 1:3 гейма в петия сет. Друг впечатляващ факт в мачовете на швейцареца срещу испанеца през тази година беше, че на осминафинала в Индиън Уелс и на финала в Шанхай Роджър не даде на Рафа дори да достигне до шанс за пробив, а в Маями швейцарецът също спечели мача между двамата (финал) без да допусне пробив, макар Надал да имаше точки да вземе подаването на швейцареца в първия сет.

Как се случи така, че Федерер смаза толкова безмилостно тенисиста, който е негов Немезис през цялата му кариера? Безспорно рекордьорът по седмици като номер едно се справи заради промяната в играта от бекхенд. Швейцарецът играеше много по-атакуващо от тази страна срещу Надал, отколкото в миналото – с повече топспин удари, а не сечени и го правеше чудесно, показвайки, че и на 36 играта му с крака може да бъде толкова добра, че да се справи с най-тежкия топспин форхенд в историята – този на Рафа. Друг важен момент за Федерер е, че самият Надал направи корекции в стила си под давлението на новия си треньор Карлос Моя и започна да търси повече бързи точки и директни печеливши удари. В този стил на игра, обаче, няма по-добър от Роджър Федерер.

Ако не беше Федерер, Надал щеше да има перфектния сезон. Испанецът завоюва 6 титли, включително две от Големия шлем (Ролан Гарос и US Open), както и традиционните си клей титли. Именно клеят, който е безспорното царство на Надал, му гарантира първото място в света, а Десетата на "Ролан Гарос" със сигурност е най-важната за Надал. Помогна и решението на Федерер да не играе нито един мач на червено тази година – с идеята да бъде достатъчно свеж през целия сезон. В края на поредния тенис маратон си пролича, че това е била правилна преценка – след турнира в Базел, швейцарецът вече беше и психически, а и физически поуморен и ако беше играл и на клей, може би щеше да има повече проблеми със здравето. Надал пък беше много впечатляващ на US Open и ако там беше играл на полуфинал с Федерер, беше твърд фаворит за победа – и заради неотшумялата контузия в гърба на швейцареца по това време. Така или иначе, и тази година нямаше мач между двамата на четвъртия турнир от Шлема, а може би това беше последният шанс – предстои да видим.

Младите настъпват


От по-младите играчи, освен Григор Димитров, другото голямо име през годината е това на Александър Зверев, номер 4 в света. Всъщност за мнозина Зверев се нарежда веднага след Федерер и Надал като постижения през годината и такова твърдение не е лишено от основание. Причината – Саша взе 2 Мастърс титли, тези в Рим и Монреал, като на финала и в двата случая прегази двама от най-добрите в историята на тениса. В италианската столица Зверев се справи с 6:4, 6:4 с бившия номер едно Новак Джокович, като в нито един момент не даде на Ноле да си помисли, че може да вземе победата, а в Монреал младият германец повтори представянето си от Рим и победи безепелационно Роджър Федерер с 6:3, 6:4.

Победите над двама от представителите на "Великолепната четворка" и то на финали на толкова големи турнири най-добре показват какво може Саша. Но през тази година си пролича и, че той още е твърде млад – в редица турнири Зверев отпадна рано, от по-ниско ранкирани съперници, което подсказва, че той още има да работи върху върховата си ментална настройка за продължителен период от време.

Няма как да не отбележим и възхода на белгиеца Давид Гофен, който финишира като номер 7. Гофен беше особено силен в края на годината, след като преодоля неприятна контузия – страховито изкълчване на глезена на "Ролан Гарос", като благодарение на него Белгия игра финал на купа "Дейвис". Белгиецът със сигурност е много симпатичен и на българските фенове, защото почти винаги намира начин да загуби от Григор Димитров – тази година само на четвъртфинала в Ротердам се заинати, но можем да му простим.

Големите липсващи


Бившите номер едно в света Новак Джокович и Анди Мъри със сигурност ще искат да забравят 2017 година. Ноле спечели само 1 титла – тази в Доха, след изтощителен финал с Мъри, а Мъри изпраща годината без трофей. И двамата прекратиха сезона си преждевременно – на "Уимбълдън", заради контузии. Проблемът при Мъри беше хълбока, докато Джокович посочи лакътя като спирачка за доброто му представяне. При сърбина, обаче, има и други неприятности – неясни за широката публика, но явно оказващи влияние на корта. Още преди да се оттегли, той се сриваше необяснимо по време на мачове, не можеше да достигне нивото на стабилност от 2014-2016 година и дори смени треньорския си щаб изцяло, наемайки Андре Агаси за треньор. Поне дотук това не помага, но на Australian Open 2018 вече ще е ясно.

Освен Мъри и Джокович, неприятна година изпрати и втората ракета на Швейцария Стан Вавринка. Той преживя проблем с коляното – подобно на "батко си" Федерер през 2016 година и също не игра от лятото насам. Стан стигна до финала на "Ролан Гарос", като там беше пометен от Рафаел Надал, но точно цялостното му представяне в Париж е единственият светъл лъч за него.

С поглед към 2018 година

Ще задържат ли Федерер и Надал нивото си от 2017 година? Ще се завърнат ли на върха на възможностите си Джокович и Мъри? Ще бъде ли пак Вавринка непредвидим терминатор, способен да бие всеки на най-голямата сцена? Ще се утвърди ли Григор Димитров в топ 3 на света и ще може ли да направи следващата крачка – титла от Шлема и евентуално достигане на позицията на номер 1 в света? Ще бъде ли "новата генерация" толкова наперена, когато ветераните се върнат и почнат да показват, че морето не е до колене? 2018-та година ще е супер вълнуваща без никакво съмнение. И макар прогнозите в по-дългосрочен план в тениса да са крайно рискови, нека кажем няколко думи.

Едва ли Федерер и Надал ще са толкова впечатляващи, колкото през 2017 година. Догодина Федерер ще навърши 37 години, а още тази година стана видно, че той вече няма сили да изкара един пълен, интензивен сезон. Със сигурност на любимите си турнири швейцарецът ще е все още сила, ако е здрав, но да се мисли за някаква доминация може само ако има криза и отсъстващи след другите големи тенис зверове.

За Надал ситуацията е подобна, макар да е 5 години по-млад от Роджър. Рафа, обаче, скочи в дълбокото още на 16 и всъщност като дължина кариерата му е много сравнима с тази на швейцареца. Като прибавим и постоянните болежки – колена, китка, кръст, както и завръщащите се Джокович, Мъри и Вавринка плюс по-напористите и вярващи си Григор Димитров и Саша Зверев, то Червеният тенис крал ще може да разчита истински само на клей леговището си.

Анди Мъри и Стан Вавринка вероятно ще достигнат бързо познатото си ниво, макар че дори в най-добрите си години Мъри трябваше да разчита на малко по-слабата форма на Федерер, Надал и Джокович, за да се добере до големите титли. Сега вече той има шанс да покаже, че чрез упоритост може – въпросът е дали обаче ще остане здрав, след като имаше определени съмнения, че подходи възможно най-правилно при възстановяването си.

Голямата въпросителна ще е Джокович и най-вече следният аспект – гладен ли е сърбинът за още грандиозни успехи или вече балканското надделява в него?

Що се отнася до Григор Димитров, той ще трябва да е по-спокоен, когато е пред прага на победата в мачовете с най-големите. Досега точно в тази фаза, когато е пред голямата победа и трябва да я грабне, той трепва най-често. Дано титлата в Лондон е пречупила тази психическа бариера. Ще разберем бързо дали е така – Австралия идва, а там Григор се чувства най-добре и може да се прогнозира смело, че ако ще взема титла от Шлема, първо ще е в Мелбърн. Сянка на съмнение дали може да стане точно догодина е натоварената програма на първата ни ракета при мъжете – изглежда малко прекалено да играе и в Бризбън, и в Сидни, а след това и в Мелбърн, което са минимум 3 поредни седмици, даже 4, ако ще се гони нещо голямо на Australian Open. Да се надяваме, че Григор правилно е разчел силите си.

За Саша Зверев е най-ясно – пътят е нагоре. Той, обаче, има една сериозна слабост извън все още люшкащата се концентрация – волетата. Ако по-големият му брат Миша го понаучи малко, тогава младият германец има потенциала да стане истински терминатор, за разлика от Ник Кирьос например, който поне дотук си остава един голям несериозник с много талант. В този обзор, обаче, няма да говорим за разочарования – защото идват Коледа и Нова година. Нека си пожелаем повече хубав тенис през 2018 година и, разбира се, всички топ играчи да са здрави, както и всички техни фенове!

Още по темата

Please select answer!