Мисия "Уимбълдън" (част II)

Както беше обещано в сряда, втора част на "Мисия Уимбълдън" вече е на страниците на Sportline.bg. Поредицата от материали представя на нашите читатели уникалните атмосфера и емоции преди, по време и след турнира, запечатани от нашия специален пратеник.

Преди да се насочите към втората част от материала,  ЧЕТЕТЕ ТУК "Мисия Уимбълдън" част I

Предстартова треска

Оставаше малко повече час до двубоя на Григор Димитров от третия кръг срещу Ришар Гаске, като се насочихме към специално отредено място за богопомазани (гости на спонсора „Stella Artois”, но то си беше същото), където трябваше да получим пропуските си за Централния корт. Още на входа ни чакаше студена бира, която се отрази страхотно след лутането от хотела до центъра на събитията в 30-градусовия лондонски задух, който се пренесе в България през последните дни.

И докато всички се наслаждаваха на този момент, аз извадих почти цялата техника, с която разполагах в Лондон и щеше да ми е достатъчна сам да сменя целия екип на BBC, който осъществява излъчването на турнира в световен мащаб. Разполагайки с достатъчно време, започнах да връзвам всяко устройство с безжичния интернет в комплекса, но за „голямо щастие” от 3 устройства само едно успя да се върже. И за да е радостта пълна, на него имаше само BDS (за тези, които не знаят, това са малките червени, зелени или сини букви по клавиатурата пред вас). А черешката на тортата беше, че през живота си не съм писал на такава...

Направих няколко бързи опита и, точно преди да свикна, трябваше да се насочим към Централния корт, защото 13:00 часът наближаваше. В този момент чувство на паника се настани в мен, след като в България вече беше 15:00 часът, а аз нямах идея как да спазя обещанието си за материала "Един ден в Меката на тениса"...

Подминавайки още един път огромната тълпа между кортовете, вече настройваща се за шоу, бързо успяхме да стигнем до сектора си, който се оказа под козирката на Централния корт и нито един от нас не беше сполетян от съдбата на няколкото души, които имаха сериозни проблеми с жаркото слънце. Докато Григор и Гаске излизаха на корта за загрявка, аз продължавах да се мъча с двата таблета и телефон, с които разполагах, подпомаган дейно от лидера на групата в сянка, която беше приела материала присърце почти колкото мен. Мачът вече започваше, а аз все още тънех в неведение как точно ще постигна личната цел, която си бях поставил, предприемайки това пътуване...

На живо от Централния корт

Въпреки възникналите проблеми, беше истинско удоволствие да чуеш звука от първия удар в абсолютната тишина на Централния корт. Първият сервис гейм в мача принадлежеше на Григор, а гледката беше неописуема – почти препълнените трибуни, въпреки работния ден и ранния час, подкрепяха българския лъв, а лицата им излъчваха неподправено удоволствие... и една английска двойка, която даде всичко от себе си, за да усложни работата ми и да опъне нервите ми. Първо опитаха да взривят техниката в чантата ми, след като я поляха с бира (единственият момент от пътуването, в който любимата напитка на Лондон и българските журналисти на „Уимбълдън” носеше отрицателни емоции). Второ - прекъснаха важен разговор по телефона (резонно, тъй като беше свършила паузата, но все пак беше по работа). Трето, само те подкрепяха Гаске и при всяка точка нежната половинка от тази двойка реагираше като една цяла нация на гол на Зинедин Зидан във финала на Мондиал 1998. Беше нелепо, но радостта остана за тях, а разочарованието – за нас и 24-годишния лъв на корта. Догодина дано му донесем успех....

След лирическото отклонение за тази чудесна двойка, неусетно минаха първите три гейма и реших окончателно – ще пиша на латиница. Това беше единственият адекватен вариант, предупредих колегите в София, но все пак доста от вас успяха да забележат, въпреки светкавичната работа на екипа. Но важното е, че поне част от плануваното се осъществи и можех да следя всеки един момент от „Уимбълдън” за всеки, който не е имал това удоволствие. А удоволствието е ...

Потънал в техника, бира и куп притеснения, все пак успях да вляза в ритъм и да гледам, дори и да анализирам с тенис гуруто в нашия лагер, двубоя на Григор.

Всички причини за раздялата му с Роджър Рашийд лъснаха в тези три сета – пасивен форхенд по диагонала, който беше засичан от бекхенд по правата от страна на Гаске. Колеблив сервис, който не затрудняваше френския ветеран. Прилична защита, която обаче никога не е била силното оръжие на Григор. Най-добрият момент от мача, чисто визуално, дойде при размяна на поредица от бекхенди, когато осъзнах на живо колко близък (всъщност, един и същ) е този удар на Гришо с бекхенда на Федерер. Все още обаче Гришо не го владее до съвършенството, което демонстрира Роджър през цялата си кариера, а и сега по време на двете седмици на „Уимбъдън”...

Първият досег с тениса на най-високо равнище остави леко горчив вкус след загубата на нашето момче, но тепърва предстояха още емоции и вълнуващи моменти в горещия петъчен следобед....

Насаме с „Уимбълдън”

Напуснахме за кратко Централния корт и обсъдихме набързо загубата на Гришо на чаша пенливо питие и лек обяд. Следваше мачът на световния №1 Новак Джокович и всички се насочиха натам, но в този миг реших да проуча самостоятелно прочутата атмосфера на ”Уимбълдън”.

Безумната юлска жега определено не плашеше никого, защото нямаше кътче в „Ол Ингланд Клъб”, на което да не се сблъскаш с някого. Няма значение стараеш се или не, разминаването беше невъзможно. Но чувството не е като в градски автобус в София, на концерти, дискотеки, барове, мачове и прочее... хората бяха усмихнати и дружелюбни. Всеки попиваше всеки миг на това митично място и нямаше нито един конфликт (изключваме госпожата от Централния корт), въпреки че прииждаха хиляди през целия ден. И имаше защо всички да са щастливи. Всеки корт на тази свещена земя има своята автентична история и е видял не един или два емблематични двубоя, станали част от неповторимата история на този турнир. И всеки корт се радваше на небивал интерес от страна на феновете, независимо кой играе. Просто самото усещане около съоръженията е, че всеки момент може да се случи нещо велико. И за нищо на света няма да го изпуснеш...

И в този спокоен момент, приближавайки се до корт №1, се носят звуци от реактивен самолет. Наоколо нямаше такъв, така че това можеше да значи само едно – Мария Шарапова. Пообиколих около корта, за да видя къде има най-голяма опашка и се пробвах да вляза на корта. Най-лошият вариант беше да им кажа, че не разбирам какво ми говорят и да ме насочат към централния корт. Охраната обаче бързаше да пусне хората, за да не изпуснат и следващите три гейма, а между капките се вредих и аз. Още с първите разигравания се усети магията на Маша, която определено е сред любимките на този турнир. Всяка нейна точка беше посрещана с бурни аплодисменти, а освен това е безценно да видиш как жена с мерките на модел контролира и изпълва корта както почти никой друг в женския тенис не може. И, разбира се, виковете. Всичко, което сте чели, което сте чули, което са ви казали за нейните викове... ВСИЧКО е вярно. Затова и престоят на корт №1 беше кратък, но вдъхновяващ.

Последва връщане в бара на "Стела Артоа", където, останал сам с аниматорките, уж се зачетох в нещо много важно на телефона. Докато си говореха за ноктите коя къде си ги е направила, почна невинен разговор за двойката Шарапова – Димитров. Той беше вдъхновен от победата на Маша само пред минута, като английските дами не спряха да говорят колко добра на корта е Шарапова, но и колко голям красавец е българското момче. Дано скоро говорят по същия разпален начин и за титлите му от Големия шлем...

Дамите се насочиха към други разговори, а Серина вече спечели първия сет в мача си срещу представителката на домакините Хедър Уотсън. Реших да се върна на Централния корт, за да погледам поне за един сет един от най-доминиращите спортисти на нашето време. Но дори не можех да предполагам какво ще се случи в следващите два часа и че всъщност това ще е неочакваната кулминация на краткия, но уникален престой на „Уимбълдън”...

Трета и последна част на "Мисия Уимбълдън" очаквайте в понеделник!