Григор: От няколко години мислите ми са за титла от Шлема

Григор Димитров стартира вчера участието си на тенис турнира на тревна настилка в легендарния клуб "Куинс" в западен Лондон. Сочен като малкия брат на "Уимбълдън", тазгодишният "Куинс" е особено специален. Настоящият шампион е именно българинът. Той е извървял дълъг път от червените кортове в Хасково до извоюването на "уайлд кард" на турнира в "Куинс" няколко поредни години, до вдигането на купата преди година. Подставен под номер 6 на турнира, Димитров ще трябва да се пребори с изключително трудни съперници, за да докаже, че името му принадлежи към великите в спорта. Първият мач на Григор е днес срещу американецът Сам Куери. На пресконференцията преди турнира Димитров намери време да отговори на няколко специални въпроси на "България Днес". Използвани са въпроси и на други медии.

- Здравейте, Григор. Всички в България се питаме кога ще доведете Мария Шарапова у нас.

- Не знам. Само времето ще покаже. В момента сме много заети и двамата. Надявам се, че един ден и това ще се случи, но за момента просто не ми остава време.

- Какво правите в свободното си време с Мария?

- Като всяка друга нормална двойка - разходки, пазаруване, заведения. Неизбежно е хората да ни наричат "златната двойка", но за мен лепенето на подобни етикети е евтино. Тя е просто Мария. Не я виждам по начина, по който всеки друг го прави. Други неща в живота са много по-важни от това. Става въпрос за личността и отношението й към мен. Тя е най-големият боец, когото съм виждал.

- Започват турнирите на трева. Като че ли това е настилката, която най-много ви допада?

- Винаги, когато дойде сезонът на трева, ме изпълва специално чувство. Това е една по-различна връзка. Начинът, по който се движа и играя, решенията ми на корта. Не знам защо се чувствам така, но това е чувство, което ме следва от първите ми стъпки на тази настилка.

- Очаквахте ли, че ще спечелите миналата година?

- Миналата година бе незабравим момент за мен. Едно от първите неща, които направих след победата, бе да се обадя на татко. Спомних си как бях с него първия път, когато получих "уайлд кард", а през 2014-а държах купата в ръцете си.

- Спомняте ли си първия ви турнир в "Куинс"?

- Бях на 17 г. и бях отседнал при приятели в северната част. Нямах нито треньор, нито някой до себе си. Всяка сутрин хващах метрото в 6:00 ч. и ми отнемаше час и половина да стигна до кортовете. Бях обикновено момче с чанта, пълна с ракети и слушалки на ушите.

- Според мнозина спадът в играта ви тази година се дължи на смяната на ракетата. Мислили ли сте да се върнете към старата, с която имахте успех миналата година?

- Не, не мисля. След като съм взел едно решение, да опитам нещо ново, да направя нещо по-добро, се придържам към него. Няма връщане назад.

- Има ли напрежение у вас?

- Важна част от кариерата е, след като достигнеш съответното ниво, да го задържиш и да се доказваш всеки път, когато стъпиш на корта. Това е вид нужно напрежение. Обичам да гоня целите си. Това показва какъв характер има човек. Веднага след като стъпя на трева, променям психическата си нагласа и начина, по който играя.

- Преди време Томи Хаас беше казал, че иска да ви стане треньор. Обмисляли ли сте промени в щаба си?

- Да. Доста съм мислил по този въпрос. Всичко е в процес в момента. Имам много други неща за вършене. Фокусирам се върху това, което правя. Може би след това ще имам повече време да помисля върху това.

- Какво се случи преди благотворителния футбол мач с Бербатов в Монте Карло? Всички очакваха да ви видим, но не не се появихте. Защо?

- Имах ангажименти, които нямаше как да отложа за съжаление. Искаше ми се да играя, и то много. Знаех отдавна, всичко беше подготвено, имах и фланелка, но се наложи да отсъствам.

- Значи не беше трик да държите феновете в напрежение?

- Не. Определено нямах такива намерения. Не съм от този тип хора. Съжалявам, че пропуснах мача и се извинявам на феновете, които са ме очаквали.

- Кое е любимото място ви място в Лондон?

- Ох. Харесвам сградата на операта "Ковънт Гардън". Това е едно от любимите ми места. Има и много ресторанти, все хубави места. Лондон като цяло е красив град. Харесва ми страшно много. Радвам се, че отново съм тук, и се надявам да остана колкото може повече.

- Какви са амбициите ви?

- Титла от Големия шлем, разбира се. Мислите ми са в тази насока от няколко години, но не е лесно да се направи следващата крачка и да се прескочи препятствието. След като откриеш истински добра формула, знаеш, че резултатите ще дойдат. Същото нещо се случи с Анди Мъри, Новак Джокович и Рафа Надал. Можете да го видите в очите им. Надявам се да се случи и с мен.