Григор Димитров счупи психологическата бариера и пътят към върха е по-отворен отвсякога

"Бейби Федерер" беше името, под което бе познат Григор Димитров за широката тенис публика в годините, в които правеше първи стъпки в професионалния тенис. Прякор, който го преследва като сянка денонощно навсякъде, накъдето се обърне. Стилът на игра, бекхендът с една ръка, поведението извън корта - всичко у младия Гришо наподобяваше за мнозина Маестрото от Швейцария. И години наред този уж симпатичен прякор беше подхвърлян от специалисти и фенове като нещо положително. С годините с болка осъзнахме, че това не е похвала, а по-скоро бариера. Докато всички чакахме "Бейби Федерер" да подчини световния тенис, Григор Димитров бореше собствените си демони при сравнението с най-великия тенисист за всички времена.

Не е случайно, че срещу Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри Димитров има победа, а някои от мачовете му срещу тях са истински класики. Не такава беше ситуацията срещу Федерер - нито една победа и нито един момент, в който българинът да е притиснал сериозно легендарния швейцарец. И в това няма нищо случайно.

Като деца винаги сме се опитвали да подражаваме на бащите си и всеки помни деня, в който е успял да надделее над "стареца", защото всяко едно разочарование и всяка една загуба намира своята кулминация в дългоочакваната и жадувана победа. Една своеобразна бариера, чието преминаване бележи едно ново начало. И своя нов живот днес живее Григор Димитров.

След години на живот в сянката на прякора "Бейби Фед", Гришо счупи всички психически окови, които този прякор му е поставял в професионалния му живот. След дълги години на опити, Димитров най-накрая преодоля първо себе си, излезе от тъмните сенки на съзнанието си и се противопостави срещу "своя старец", но с нови оръжия и изчистено съзнание.

На "Артър Аш Арена" се изправиха двама коренно различни тенисисти с коренно различен стил. Димитров спря да се опитва да спечели срещу Федерер с неговите оръжия, а заложи на своите - търпение, хладнокръвие, здрави нерви, непримирима защита и воля. Гришо просто отказваше да "влезе" в ритъма на легендарния швейцарец, а накрая успя да наложи своята воля и подчини съперника си. И счупи психологическата бариера.

Преди години Майкъл Джордан е казал следното на Коби Брайънт: "Можеш да носиш обувките ми, но никога няма да ги изпълниш напълно". При следващата им среща на паркета Коби бележи 55 точки, пазен именно от Негово Въздушно Величество. Има нещо специално и освобождаващо, когато докажеш превъзходството си над своя кумир. И Димитров направи точно това, за да счупи и последната бариера, която му пречеше да достигне абсолютния връх, на който е способен.

"Бейби Фед" най-накрая е в историята. Демоните ги няма, бариерата е счупена. И най-доброто от Григор Димитров тепърва предстои.

Автор: Иво Вецев

Още по темата

Please select answer!