Фортуна наказва Григор - защото не уважава себе си

Обикновено след големи спортни драми, завършили особено нещастно за някои фенове, не е хубаво да се коментира. Ще си позволява обаче да го сторя - след случилото се на финала на турнира от серията "250" в Истанбул. Там нашият най-добър тенисист Григор Димитров загуби по начин, който се вижда много рядко дори в толкова драматична игра като тениса - след пълен обрат и съдийско решение, довело до изгубен решителен трети сет с 6:0.

За мнозина следващите редове може и да изглеждат смешни, но аз ще ги напиша - точно когато е Великден и виждаме по-ясно духовното около нас и в нас. Пиша ги, защото Григор Димитров отказа да играе на първото издание на турнира в София - също ATP "250" като този в Истанбул, а с това обърна гръб на искрицата духовно, която в спорта, а и не само, и не може да бъде пренебрегвана. Той отказа, защото никой не го бил питал за това състезание, никой не се съобразил, че ставало въпрос за зала т.е. доста различна настилка в момента след Australian Open, че си има календар с турнири отвъд Атлантическия океан, че София ще му натежи. С други думи - куп мениджърски глупости. Защото когато говорим за първо издание на невиждано до този момент състезание в родината ни, можеш да пропуснеш само ако си със счупена ръка или крак - в случая на Григор счупена дясна ръка, защото играе с дясната!

Отказът на Григор да играе в София сега му докара гнева на Фортуна, защото огорчи милиони българи и най-вече - неизброимо много деца. А Фортуна е жестока богиня - трудно можеш да я омилостивиш. Тя е тази, която много често в решителния тайбрек, при толкова трудно извоювания мачбол, решава дали топката ще закачи линията или няма; дали ще спре във филето на мрежата или няма; дали ще се появи рязък повей на вятъра точно когато подхвърлиш топката за сервис или няма. Тя решава, когато на игрището един срещу друг са спортните таланти, всеки от които е толкова добър в това, което прави, че изглежда нереално, когато го прави. И е нереално, че въобще който и да е от двата края на игрището може някога да загуби!

Който не вярва във Фортуна, не е бил в достатъчно дълъг и дълбок досег с професионалния спорт, защото примерите са много. Достатъчно е да дам само един за опустошителния ефект от нейния гняв - съдбата на Депортиво Ла Коруня. През 2004 година Ла Коруня играеше четвъртфинал в Шампионската лига с могъщия Милан. Испанците загубиха първия мач с 1:4 и бяха тотално отписани, но Ла Коруня спечели с 4:0 на реванша - абсолютно немислимо! Чудото стана факт, след като треньорът на испанците Хавиер Ирурета обеща да измине "на колене" 80 километра по т.нар. Път на Яков до катедралата в Сантяго де Компостела. Ирурета обаче не го направи, като промени обещанието си след фамозния обрат - да отиде, ако Ла Коруня иде на финал, което обаче не се случи заради загуба от Порто на Жозе Моуриньо на полуфинала. А неспазеното обещание доведе до тежки времена за Депортиво - от редовен участник в Шампионската лига до изпадане в Сегунда Дивисион. Чак след 2014 година Ла Коруня отново се позакрепи в Примера Дивисион, но е далеч от предишното си величие.

След тежката 2015 година Григор Димитров направи демонстративен мач с Гаел Монфис в София - като опит да преоткрие себе си и да получи подкрепа. Тогава много българи и най-вече деца му се радваха, а той изглеждаше зареден и готов за игра, най-вече за България - с обещание чрез цялостното си поведение покрай мача с Монфис. Дойде обаче време за турнира в София, за Купа Дейвис и ... Григор го нямаше. Имаше го само по социалните мрежи и големите западни жълти таблоиди с Никол Шерцингер!

Така не става! Просто не може! И ако Григор не иска да се превърне в едно голямо Депортиво, защото забрави корените си, е хубаво да намери начин да умилостиви Фортуна т.е. всички верни негови фенове. Да, тенисът е индивидуален спорт. Да, България не е държала Григор за ръчичка, но през годините милиони българи са следели всеки негов мач и са му стискали палци, предавали са му от своята енергия - ей така, с молитва дори в решителния момент Фортуна да помогне. Затова и Димитров трябва да ги уважава - както го правят най-големите звезди в тази игра. Защото и те са имали редица тежки моменти, далеч по-тежки от случилото се на Димитров в Истанбул. Роджър Федерер, считан от мнозина за най-великия тенисист, който се е раждал, в две поредни години загуби на полуфинал на US Open срещу Новак Джокович, след като имаше във всеки от двата мача по два поредни мачбола, вторият път дори на свой сервис! Е, Федерер не си потроши ракетата в нито един от двата случая, да не говорим да загуби след съдийско решение срещата - а говорим за турнир от Шлема, не за някакво второразрядно състезание от категория "250"! Когато уважаваш играта, когато уважаваш противника, когато уважаваш феновете, тогава уважаваш себе си. Григор в момента не се уважава сам себе си - и дълбоко в себе си го знае. Остава само да го разбере съзнателно - ако може! Дано да успее - тогава и Фортуна ще му намига по-често!