Един тенис ден на един тенис фен (ВИДЕО)

Няма да е пресилено да кажа, че тенисът отдавна е спорт номер едно в моят живот на спортен фен. Следя играта от 1994 година, когато за пръв път гледах цял мач – финалът на US Open между Андре Агаси и Михаил Щих. Но истински се запалих по играта, когато видях Роджър Федерер и победата му с 3:2 сета над тогавашния крал на "Уимбълдън" Пийт Сампрас.

Години наред една от най-големите ми мечти беше да видя тенис мач на живо между топ играчи. И с идването на ATP тура в София тя стана реалност – защото през тази година цели четирима тенисисти от най-добрите 20 в света се появиха в "Арена Армеец". Разбира се, става дума за Григор Димитров, Доминик Тийм, Давид Гофен и Роберто Баутиста-Агут.

Ако все още не знаете, най-кривият момент в гледането на тенис на живо е да уцелиш „големия“ мач. Билетите по цял свят свършват доста време преди същинския турнир, а тъй като в тениса състезанието е на пряка елиминация, трябва малко късмет, за да може точно в "твоя" ден да има голям двубой, Точно с тази мисъл си купих билети за полуфиналите – надявах се, че поне единият мач там ще е между най-високо поставените в съответната половина т.е. ще има дерби и, разбира се, се надявах да видя Григор на живо.

Тенис на живо – едва ли има друг спорт, в който разликата между телевизионното предаване и реалната обстановка да е толкова голяма. Защото само който беше в "Арена Армеец" знае каква всъщност е скоростта на играта. В много на брой разговори – какви ти "много", буквално месеци, а като нищо и години от живота ми, сме дискутирали с други мои приятели и познати – запалени фенове на този омагьосващ спорт, какво е чувството да усетиш скоростта, мощта и светкавичното действие на корта, когато там са най-добрите. А при изключително бързата настилка в "Арена Армеец" беше гарантирано, че всички присъстващи ще видят тенис версията на хита "Скорост".

В събота, 11 февруари, на корта първо излязоха Давид Гофен, номер 11 в света, и Роберто Баутиста-Агут, действащият към този момент шампион на Sofia Open. Зрелището си заслужаваше – три сета, обрат, а на всичкото отгоре и тайбрек, който беше решен от изумително изпълнение на Гофен от бекхенд. Но отвъд играта, отвъд точките и резултата, най-впечатляващото беше темпото. Испанецът се движеше по корта като младо конче, а Гофен действаше сякаш е излязла на лов за мишки котка. Белгиецът е ненормално бърз – когато изглежда, че топката ще тупне минимум три пъти след поредния хитър удар на Агут, Давид някак се оказва там, където трябва, като истински фокусник. И не просто е на точното място – той обръщаше атаката на противника в своя полза. Красотата на този мач се олицетворява в предпоследната му точка – при 5:3 в тайбрека, Гофен успя да контрира страхотен форхенд по правата на Агут и да го превърне в неспасяем печеливш бекхенд, при което испанецът опита с плонж да стигне топката, но безуспешно. Тенис поезия в действие!

Преди мача на Григор срещу Николоз Басилашвили обаче имаше среща на двойки. На корта излязоха най-добрата сръбска двойка Виктор Торицки/Ненад Зимунич, а техни съперници бяха Мартин Клижан/Мариуш Фирстенберг. Играта на двойки е съвсем различен спорт – инстиктивен, светкавичен тенис, при който реакцията за частица на секундата е най-важна! Нещата се случваха толкова бързо, че доста често дори тези майстори не успяваха да заемат най-добрата позиция, за да отвърнат подобаващо на поредното воле или поредния минаващ на противника. В крайна сметка и в този мач имаше обрат – Троицки/Зимунич възкръснаха, след като противниците им сервираха за победата в мача.

Разбира се, за финал на деня дойде и Григор. В мача му срещу Басилашвили интрига нямаше. Но имаше много какво да се види. На първо място – ако Гофен изглеждаше като котка, то Григор беше като пантера. Изключителна гъвкавост, съчетана със стаена и избухваща във всеки важен момент мощ, струеше от всяко движение на най-добрия ни тенисист. Григор играе с много топспин, но силата му е толкова голяма, че топката върви хем като светкавица, хем се върти като изпуснат от атомен реактор протон. Българинът демонстрира и друго – никаква негативна мисъл или разколебаване, ако сбърка някоя точка. Той просто продължаваше напред – така, както Андре Агаси преди много години беше казал в едно интервю: "Най-важната точка в тениса е следващата".

Малко след 20:30 часа дългият тенис ден приключи. Докато излизах от "Арена Армеец", си мислех какви хора са тези тенисисти. Какво ли е всеки ден да трябва да играеш пред пълни трибуни, да знаеш, че срещу теб има друг като теб, който се бори за мястото си под слънцето – всъщност за твоето място, и че това става ден, след ден, след ден. Ето, Григор спечели в неделя титла, а в сряда пак трябва да е на корта, защото почва следващия турнир. Днес си в София, утре си в Холандия, следващата седмица – в Калифорния, после в Маями. И така – по 11 месеца в годината. Нямаш дом – домът ти е навсякъде и никъде. Нямаш почивка – ако се спреш и за миг, ще те изпреварят десетки, жадни да покорят върха. Има само спазване на режим – всеки ден, без пропуск. Колко от нас биха се справили?!

Всъщност може би не толкова малко - защото когато приключи мача на Григор, най-голяма беше радостта на децата, докато той им раздаваше автографи. Никога няма да забравя едно момченце от Гърция, което се беше надвесило над перилата и викаше до прегракване: "Димитров, Димитров". По едно време една жена се протегна и го хвана, явно загрижена, че ще падне и му каза да внимава. То обаче просто я изгледа, сякаш е толкова глупава, та да не разбира, че ТОВА Е ДИМИТРОВ, какво значение има някакво си падане. Няма начин, когато има толкова любов, да не намираш мотивация. Григор я намери - дано не я изпуска още дълго време, а когато това стане, защото все пак всички сме хора, да не забравяме да го подкрепим. Защото за истинските фенове е като в брака - и в добро, и в лошо.