"Ню Йорк Таймс" на гости на Серафим Тодоров

Човекът, който победи Флойд Мейуедър живее от другата страна на улицата, срещу изгоряло магазинче за кафе с огромен банан нарисуван на задната му стена. Около завоя има разпадащ се навес, под който се крият антични фермерски принадлежности. От време на време някой и друг кон тропа по скалистия път дърпайки каруца и ездач към центъра на един от най-бедните градове в България - Пазарджик.

В късния следобед във вторник Серафим Тодоров - Сарафа, стои там на бордюра. Зад него се извисява седеметажна сграда, където той, съпругата му, синът му и бременната му доведена дъщеря живеят на партера. Тодоров разговаря със сина си Симеон. В това време се чуват стъпки на кон и Серафим пали цигара. Малко по-късно Сарафа се прибира, сяда на стола и докато чайникът завира на нажежената печка, той си спомня какво се случи в Атланта преди 19 години.

Успехът на Тодоров (тогава на 27 г.) над Мейуедър (тогава на 19 г.) на полуфиналите на олимпийския боксов турнир през 1996 г. бе последната загуба за американеца на ринга. Няколко месеца по-късно Флойд стана професионалист и стартира кариера, която към този момент му носи 47 поредни победи и стотици милиони долари. На 2 май в Лас Вегас, Мейуедър ще направи дългоочакваното шоу срещу Мани Пакиао. Много хора определят сблъсъка като най-скъпия мач в историята на бокса.

И за Тодоров (сега на 45 г.) ужасяващата празнина между живота на Мейуедър, който като губещ вече има състояние от 280 млн. долара, и своя (като победител Серафим дори не може да се позволи плазмен телевизор) не е нищо особено. По-скоро обстоятелствата, които излязоха наяве около живота му го направиха постоянно сърдит. В продължение на години, феновете на бокса, по-точно американците, спекулираха, че победата на Тодоров, или поне част от нея, е заради подозрително съдийство.

Серафим не отрича тази теория. "Възможно е, абсолютно". Но истинският гняв на Сарафа идва от развитието на финала в Атланта. Той вярва, че в мача за титлата е бил брутално ощетен. А какво се случи след това: Скандал с федерация, неуспешен опит да смени националността си, пропуснати възможности в чужбина и нездравословни оферти за работа в българския ъндърграунд.

Днес, докато Мейуедър се готви да прибере около 180 млн. долара само за един мач, българинът живее с пенсия от около 400 евро (около 435 долара на месец). Облегнал се стола, Серафим сочи към прозореца, който гледа към магазинчето за кафе с банана на задната стена. "Всичко това", каза той. "Всичко това може да се проследи до случилото се в Атланта".

Всъщност, човекът, който победи Флойд Мейуедър, се буди всяка сутрин, мечтаейки си да беше загубил този мач.

Битката между Мейуедър и Тодоров е в петък, два дни преди церемонията по закриването на Игрите в Атланта, в баскетболната арена в кампуса в Джорджия. Сега, докато гледа двубоя на клип в "Youtube" по устните му се прокрадва лека усмивка. "Тогава ги размазах всички - руснаци, кубинци, някои американци, олимпийски шампиони. Подигравах се с тях. Британци, французи, всички", спомня си той и добавя: "Бях много умен на ринга. Опитвах се да съм атрактивен. Но на ринга трябва да си творец. Аз бях такъв".

Хиперболата настрана, но Тодоров има право: Мейуедър тогава бе тийнейджър. Никой не е очаквал от него да стигне полуфинал. И може би срещу българина Флойд се поддаде на напрежението.

Тодоров, който израства в Пещера, почва да се учи на бокс от малък - чичо му го тренира от 8-годишен. Слабостта му е фокусът върху нещата. Той обича жени и ракия.

Треньорът му Георги Стоименов работи здраво с него, но е трудно. "По състезания, наставниците спят отделно от боксьорите. Но аз винаги бях в неговата стая. Един път го заключих за 5 минути в нея, а когато се върнах видях, че той е скочил през прозореца. А къде го намерих ли? Няколко етажа по-надолу с едно момиче атлетка", разказва Стоименов.

Тодоров не отрича недостатъците си. "Той тренира за Игрите в Атланта 3 седмици. И дори по това време намира как да ходи да пие с приятели", добавя треньорът.

Тогавашната система на оценяване от съдиите пък предизвиква най-големите скандали в този мач. Реферът първо вдига ръката на Мейуедър, а после коригира решението си и обявява Тодоров за победител. Флойд веднага скача на тогавашния председател на съдийската боксова комисия Емил Жечев, че е манипулирал резултатите. Самият Тодоров не отрича това. Но той го интерпретира по друг начин. Сарафа обвинява Жечев за загубения финал. Непосредствено преди двубоя шефът на съдиите влязъл в съблекалнята на Тодоров и му казал, че единственият му шанс за успех е нокаут срещу тайландеца Сомлук Камсинг.

"До този момент той не бе правил подобно нещо. Защо идва да ми каже това? Аз размазах този тайландец по точки в предолимпийски турнир. А той знае, че аз съм техничен, не съм Майк Тайсън. Тоест, той ми каза: "Ти ще загубиш".

Жечев, който вече е над 90-годишен не бе открит да коментира обвиненията на Тодоров. Приятел на бившият шеф каза, че той вече не дава интервюта заради здравословното си състояние. "Дори да ми отговори, не ме интересува", каза Тодоров.

Но този мач беше типичен за Олимпиада. Спорен, дори подозрителен. Но след няколко минути на ринга, боксьорите се прибраха в съблекалнята да дадат допинг проби. "Това", каза Тодоров, "бе най-голямата грешка в живота ми".

Стаята за допинг в арената в Джорджия била доста шумно място. Тодоров разказва, че е седнал на един стол пред вратата и е чакал реда си. Зад него е бил Мейуедър. Тогава се появили трима души. Двама от тях били промоутъри от професионалния бокс, а третият - преводач.

"Човекът седна до мен и на български ми предложи нещо невероятно. Промоутърите били страшно впечатлени от мен и искали да подпиша договор за професионалния бокс. Те видели стила ми и, че съм бял. Никога няма да има бял боксьор като мен и те знаеха това. Условията ми бяха познати, тъй като през 1991 г. получих подобно предложение след световната титла в Сидни. Голям паричен бонус, къща, кола. Нов живот и големи битки пред много публика. Единият от промоутърите ми подаде лист и химикал. Без да се замислям аз казах "не". Всичко стана много бързо", разказва Сарафа. "Знаете ли после какво стана? Двамата мъже отидоха при Флойд и започнаха да говорят с него на английски", добавя той. Серафим не е толкова глупав, за да мисли, че промоутърите са отишли при Мейуедър само, защото той им е отказал, но картината му се е запечатала в мозъка. "Можех да бъда него, Трябваше да бъда него".

Два дни по-късно той губи финала. След мача Тодоров 48 часа бе в амок, докато чакаше полета за вкъщи. "Не спрях да пия през цялото време. Исках да се напия по смърт".

Чувства се предаден. Сарафа носи толкова популярност на българската боксова федерация, но тогава чувства само горчивина. Наближава световното първенство през 1997 г. Преди него Тодоров приема оферта от турската федерация да смени националността си. Договорката няма да му донесе толкова пари, колкото в професионалния бокс, но все пак става. За златен медал Серафим щеше да прибере 1 млн. долара. "Получих обаждане, че тази оферта отпада. Жечев е поискал от турската федерация сума от 300 000 долара за мен в последната секунда. Не можех да отида, но нямаше да се бия и за България. Това беше краят за мен", разкрива още Тодоров.

Той окачва ръкавиците на пирона. Точно в това време икономическите трудности на България след падането на комунизма го карат да сменя непрекъснато работата си. Бил е шофьор, продавач в магазин за хранителни стоки, работил е във фабрика за наденици, но нищо за по-дълго. Съпругата му Албена е работила в супермаркет също, но и тя така и не успява да намери нещо постоянно. В момента е двамата са безработни.

Преди 15 години Тодоров се премества тук, в апартамента срещу магазинчето за кафе с банана на стената. "По улицата непрекъснато се разхождат дилъри на дрога и босове от ъндърграунда", разкрива Тодоров. Някои от тях дори му предлагат да работи за тях. Да бъде лидер и да изкарва добри пари. Но той отказва офертата. "Тук има много мръсотии. Не ми харесва. Освен това, няма боксова зала. Няма тренировки. Не говоря често с хората от тук. Не се занимавам с нищо. Нямам и много приятели. Просто се опитвам да релаксирам", разкрива Тодоров.

Още страда по предложението на промоутърите. "Ако бях загубил от Мейуедър, със сигурност щях да се опитам да стигна до финала на следващите олимпийски игри. Нямаше да се чудя за шанса да остана в Америка. Нямаше и да се чувствам предаден заради финала срещу тайландеца. Но всичко това се случи. Аз исках да вярвам, че след като се върна тук всичко ще се оправи. Вместо това се озовах в ада, казва още Тодоров.

В ранния следобед на вторник, Тодоров се разхожда през потрошена градинка в центъра на Пазарджик. Той се движи бързо и гледа надолу. Раменете му са отпуснати, а краката му се огъват по пукнатините на бетона. Докато пресича улицата две млади момчета свалят прозореца на колата си, докато чакат светофара да светне зелено.

"Сарафа", крещят те прякора на бившия боксьор.

По лицата им се вижда широка усмивка. Едното момче набързо имитира няколко боксови удара, за да му привлече вниманието. Тодоров се обръща и леко маха на момчетата. Светофарът вече е светнал зелено, но те се забавят още 2 секунди, за да погледат още малко Тодоров. "Те помнят", казва Серафим, но без капка радост в гласа си. И после човекът, който победи Флойд Мейуедър, продължи разходката си.

превод: Димитър Пенев, "Стандарт"