Хайде, момчета, точки, точки...

Посвещава се на Мая Филипова - треньор, учител, ментор, приятел.

Всеки в живота си трябва да има една Мая. Тя е прекрасен, жизнерадостен човек, който обича живота, а всички, които са имали удоволствието да прекарат известно време с нея, я обичат.

Мая е преподавател по физкултура в Испанската гимназия и ментор на десетки млади момчета и момичета, които изпитват дълбоки чувства към спорта. Но дори тези, които са алергични към всякакви спортни дейности, също харесват Мая. Няма как да е по-друг начин - не можеш да си безразличен към толкова позитивен човек.

Аз се запознах с Мая, когато бях едва на 13 години. От дете тренирах баскетбол и се наложи да спра, но имах искреното желание да продължа поне на училищно ниво. Тогава обаче в Испанската гимназия срещнах едно неприятно за мен правило - "зайци" (разбирайте ученици 8 клас) нямат право да играят в училищните отбори. Така трябваше да чакам една година, за да се пробвам за тима по баскетбол. Правилото не се задържа дълго, но "хвана" точно мен. Така единствената възможност за моя милост беше училищният двор и недостатъчните часове по физическо. Само че дори в час понякога нямаше как да играя баскетбол. 

"Защо не поиграеш волейбол", каза ми Мая по време на един от тъй наречените "модули" по физкултура. Непознат до този момент за мен спорт, не исках да бъда груб и се включих да поиграя малко. Можеше и да ми хареса. Час по-късно получих покана да играя за волейболния отбор на моето училище.

Така започна връзката ми с най-добрия волейболен треньор, който някога съм имал удоволствието да познавам. Не защото толкова разбираше от играта, а защото оставяше на все още детските ни умове да творим на терена - независимо дали се получава или не. Спортът е начин да изразиш себе си - така както е четката за художника, или перото за писателя. Благодарение на Мая, много момчета и момичета получихме този шанс. И това помогна на всеки един от нас не само край волейболната мрежа, но и в житейския ни път.

Ако я нямаше жената, която взима прекъсване в най-неподходящия момент с думите: "Не знаех какво да направя, затова го взех", днес много от нас нямаше да са това, което са. Тази прекрасна усмихната Мая постоянно ни мотивираше с думите "Хайде, момчета, точки, точки", което навремето ни се струваше страшно смешно и глупаво, но всеки ден всяка наша дори най-малка победа е точка в нейната графа.

Но като всеки добър педагог, Мая не беше просто треньор - тя беше приятел на всички, които я потърсеха. Беше готова да даде ценен съвет дори за най-нелепите тинейджърски драми. Винаги те посрещаше с усмивка и винаги намираше време за всеки - независимо дали си "заек", абитуриент или вече дипломиран ученик. Тя винаги беше там - в малката стаичка до физкултурния салон на Испанската гимназия и беше част от най-сплотения колектив, който някога бихте могли да срещнете.

Мая е едно истинско слънце, което може да обогати всеки един живот. Тези, които я познават, знаят точно какво е чувството. За тези, които не са имали привилегията да я познават, мога само да се надявам, че имат по една лъчезарна, позитивна и обичлива личност до себе си.  

Защото всеки в живота си трябва да има по една Мая.