Данчо Йовчев: Медалите не са най-важното, държа някои в кашони

Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в Пловдив. Той е първият български гимнастик, който участва на шест поредни олимпиади. Прави го в периода 1992 - 2012 г. Печелил е четири медала от най-големия спортен форум, но никога не е бил на най-горното стъпало. През 2012 г. е знаменосец на България на Олимпийските игри в Лондон. Йовчев e победител в конкурса "Мъж на годината 2004". През 2001 и 2003 г. е избран за Спортист №1 на България. Удостоен е с орден "Стара планина" през 2013 г. Йовчев даде откровено интервю пред "България Днес".

Г-н Йовчев, как минава ежедневието ви?

- Напоследък съм изключително ангажиран с организирането на Световната купа, която ще се проведе във Варна от 7 до 9 май. Има много детайли, които трябва да въведем в експлоатация. Трудно ми е. Не съм много спокоен. Имаме малко време до началото на състезанието. Все още не са сложени всички седалки. Чакаме единия камион от Полша да пристигне днес, а вторият ще дойде ден преди началото на Световната купа.

Поддържате ли форма?

- Тренирам всеки ден по 15-20 минути. Обикновено ходя на фитнес.

Как се участва на шест олимпиади?

- Не съм си поставял за цел да имам толкова много участия. Просто така се получи. Постига се с много желание и постоянство, но най-вече и с късмет.

Имало ли е срив у вас, след като останахте втори на игрите в Атина, където очевидно ви ощетиха за сметка на домакините?

- Не. Спортът ме е научил да губя. Приел съм го. Нищо не зависеше от мен. Затова няма как да има срив. Показах, каквото мога. Това, че спечелих сребърен медал в Атина, не ми е смъкнало грам самочувствието. Хората винаги са показвали добро отношение към мен. Медалите не са най-важното. Някои от отличията ми са окичени на стената, други са в музеи, а трети в кашони.

Предстоят олимпийски игри през следващата година в Рио де Жанейро. Какви са вашите очаквания за българската гимнастика?

- След европейското първенство на юноши и девойки през миналата година положихме основата. Те ще дадат резултат занапред. Трябва да се знае, че не става само с желание. Има нужда от подобрение на спортната инфраструктура. Опитваме се да подобрим знанията на треньорите. Искаме да създадем масов спорт, който в течение на времето да прерасне в елитен. Квалификациите за олимпиадата ще бъдат доста трудни. Имаме редица добри състезатели, част от които са контузени. Подготовката на гимнастиците не върви по начина, по който ми се иска. Имаме и млади състезатели, които са по-добри от мъжете и жените. Но нямат годините да бъдат допуснати до квалификациите. Въпреки че съм оптимист, може да не излъчим представител от гимнастиката в Рио. Ще направим всичко по силите си, за да имаме участник на олимпиадата. Отдавам голямо значение на това, че класирахме два отбора за Европейските игри в Баку. Надявам се там да се представим успешно, както и на Световната купа, където очаквам финал.

Виждате ли сред младите бъдещия Йордан Йовчев?

- Той трябва да е себе си. Има хора, които искат да се занимават с гимнастика. Спортът е изключително тежък. Изисква се голямо желание, а и някой, който трябва да му помага.

Печелили сте два пъти наградата Спортист №1 на България. Не смятате ли, че в последните години церемонията се развали?

- Някои спортисти или треньори си мислят, че са недооценени. Това само по себе си говори, че има някакъв конфликт. Някой е засегнат или обиден. Независимо на кое място съм класиран, ще присъствам на церемонията. Всеки един състезател трябва да дава максимума от себе си. Друг въпрос е как ще бъде оценен от обществото.

Имате опит в Министерството на спорта. Желаете ли отново да влезете в политиката?

- Не бих приел отново да бъда заместник-министър, ако ме поканят. Нямам желание да влизам в политиката. Искам да имам свободно време, а в нея това е трудно постижимо. В момента съм се решил да отдавам повече време на гимнастиката. Като се занимавам с нея, се чувствам комфортно. Когато бях в министерството, съм правел каквото се е изисквало от мен. Положил съм усилия да подобря неща, от които имаше нужда.

След игрите в Атланта (1996 г.) ви предлагат да се състезавате за американците. Защо отказахте?

- Обичам хората, с които съм работил. България е направила много за мен. Помогнала ми е да израсна през годините. Залата в Щатите нямаше да стане по-красива с мен. Нямаше да стана и по-добър, ако бях приел да се състезавам зад Океана. Предложиха ми повече пари, но какво от това?

Семейството ви живее в Америка. Трудно ли ви е без тях?

- Мъчно ми е. Тук има много хора, които ми дават положителна енергия. Не казвам, че запълват празнотата на семейството ми. С ангажиментите, които съм поел, се опитвам да не мисля постоянно за тях.

Нямате ли намерение да се пренесете при тях зад Океана?

- Нещата, които правя за гимнастиката в България, не ми позволяват да отида при семейството ми за постоянно. Трудно ми е да работя от толкова далеч. Трябва да съм тук. Когато имам възможност, отивам при тях за кратко.

Как решихте да спрете с професионалния спорт?

- Можех да се състезавам и още, но ми беше трудно. Пикът на кариерата ми бе преминал и вървях назад. Състезавах ли се още, нямаше да ми е лесно да влизам във финалите. Знаех, че никога повече няма да стигна до златото на голямо състезание. Нямах нужните сили да се представям на ниво. Полагах неимоверни усилия, за да мога бъда активен спортист още няколко години. Възрастта оказа влияние. Започнах да получавам контузии. Реших, че няма смисъл да се мъча.

Минавало ли ви е през ума да се състезавате отново?

- Ще правя уникално гимнастическо шоу следващата година, по подобие на това на бенефиса ми през 2013 г. в "Арена Армеец". То ще бъде съвместно с Ненчо Керязов (световноизвестен цирков акробат и еквилибрист - бел. авт.). Искаме да покажем, че имаме добри кадри. Ще бъде един спектакъл, на който хората да се насладят.