Лука "на квадрат": Как е редно да се славят балканските страни

През последните няколко месеца страните на Балканите се прочуха по целия свят благодарение на своите посланици... но онези "посланици", които тръбят името на своята родина чрез историческите подвизи в света на спорта, които се редят един след друг с всяка следваща година.

Името "Лука" успя да преобърне два спорта в рамките на само няколко месеца - футболът и баскетболът. Това са хърватският виртуоз на тревната настилка Лука Модрич и неговият съименник и звезда от НБА - Лука Дончич. А успехите на тези две знаменитости единствено могат да ни бъдат за пример - особено във времена, в които спортните успехи по нашите земи са изместени от други, български "ценности".

Трудно може да се опише с думи това, което стори Лука Модрич през 2018 година, а трофеите (както отборни, така и индивидуални) сами по себе си говорят за успехите на хърватина. Най-ценното постижение на хърватина обаче не е изразено в награди и статуетки - то вече е достигнало до всички краища на света и фигурира с името "Хърватия". Защото едва ли ще откриете привърженик на най-разпространения спорт по света, който да не е чувал за балканската страна.

Същото важи и за тенисиста Марин Чилич, и за дискохвъргачката Сандра Перкович. Двамата спортисти се радват на световни успехи, всеки в своята професия, но същевременно работят за името на Хърватия заедно - така както го прави и носителят на "Златната топка".

Двукратен олимпийски шампион, двукратен световен шампион и петкратен европейски шампион - това е Сандра Перкович. Жената, която предпочита да говори с успехи, а не с думи. И едва ли има почитател на леката атлетика, който да не е запознат с нейните постижения. Същото важи и за Чилич, за когото дори не е нужно да бъде представян.

В последно време обаче Балканите, и в частност Словения, бяха прославени чак отвъд Океана. При това в спорт, за който се смята, че е изключително трудно да се пробие от европеец - баскетболът. Лука Дончич обаче го прави по най-добрия възможен начин, а процентът на хората в Америка, които са чували за Словения, няма как да не се е увеличил.

Гардът на Далас подобри невероятен рекорд на легендата ЛеБрон Джеймс, влизайки в историята на НБА... при това на едва 19-годишна възраст. И докато някои славят името на България с надписи "Локо" и "Берое" по световни забележителности, други постигат това по начина, по който е редно - със спортните си успехи.

И ако Хърватия и Словения ни се струват твърде далеч от нашите земи, за да взимаме пример от тях, то нека тогава погледнем към нашите съседи, дори само в един спорт - тенисът. Симона Халеп (Румъния) е сред най-добрите тенисистки в света, а до скоро оглавяваше и световната ранглиста при жените. 

Стефанос Циципас (Гърция) достигна до полуфиналите на Откритото първенство на Австралия на 20-годишна възраст, а Новак Джокович (Сърбия) пренаписа историята в Мелбърн с рекордната си седма титла от турнира. А ние продължаваме да говорим за провалите на Гришо, от които сякаш изпитваме по-голяма наслада, отколкото при неговите успехи. Типично по български.

Примерите са много, а проблемът е един - и той се корени изцяло в нашата култура. Страни, които са с далеч по-скромни традиции в спорта, постепенно ни задминават, а това е показателно за нашия застой... и дори упадък. И така до следващия "Лука".

Автор: Стефан Йорданов