Европейско първенство по футбол 1984: Денят на славата дойде*

Домакинството на седмото европейско първенство по футбол отива при Франция. Това е първият шампионат, в който има както групова фаза, така и елиминационна. Групите на шампионата са две от по четири отбора, като победителите в тях играят „на кръст” с вторите отбори.

Отново в квалификациите за първенството отборите са разделени в 7 групи, като този път обаче 4 са от по 5 отбора, а останалите 3 са от по 4 отбора. В първата група победител е действащият вицеевропейски шампион Белгия. Португалия печели втората група и най-после стига до финалната фаза на Европейско първенство по футбол, след като години наред Бенфика е водеща сила на клубно ниво на Стария континент.

В третата група победител става Дания, с една точка пред Англия. Това е същинското раждане на „червения динамит”. Идеолог на пленилият сърцата на толкова много запалянковци датски футбол през 1992 година е германецът Сеп Пионтек. Неговата първа задача е да превърне датския футбол в работа за професионалисти. За Пионтек колективът е над всичко, а продължителните лагери са излишни. „Преди мача е достатъчно да се погледнем в очите”, казва Сеп и тази максима дълги години носи успех на датчаните. Рождената дата на Футболна Дания е 21 септември, 1983 година. В храма на футбола – „Уембли”, датчаните побеждават с 1:0 с гол от дузпа на „датския принц” Алан Симонсен. Другите големи звезди на датчаните от онези години са „Бизонът от Верона” Пребен-Елкер Ларсен, който бележи решаващия за титлата на тима си гол срещу Ювентус през 1985 година, след като губи футболната си обувка по време на решителния си рейд и стреля с босия си крак, както и плеймейкърът Михаел Лаудруп, който играе в края на 80-те заедно с Христо Стоичков в Барселона.

В четвъртата група победител е Югославия. В нея е и България, но тимът ни пак е далеч от класиране – завършваме на третото място от четири отбора, като изпреварваме с 1 точка Норвегия, тъй като бием скандинавците като гост с 2:1 с голове на Стойчо Младенов и Наско Сираков. В петата група първи са румънците, а голямото разочарование е световният шампион Италия – една-единствена победа в 8 мача и то в последната среща, с 3:1 срещу Кипър. ФРГ печели шестата група, с равни точки със Северна Ирландия, но 7 гола по-добра голова разлика и след като два пъти губи с по 0:1 от ирландците.

Най-голяма е драмата в последната група – Испания изпреварва Холандия по голова разлика и заради два вкарани гола повече от лалетата отива на финалите (24:8 срещу 22:6). Всъщност иберийците оформят грандиозния си успех след 12:1 срещу Малта в последния си мач, преди който малтийските футболисти са развеждани с каляски да разглеждат забележителностите в Севиля, а едно от събитията е дегустация на местни вина – по традиция се пие директно от кожени мехове! Малтийските футболисти нямат нито една тренировка преди мача, а по време на самата среща Карлос Сантиляна и Хиполито Ринкон вкарват по 4 гола!

На самите финали първата група е спечелена от Франция – с 3 победи в 3 мача. В тази група са вкарани общо 23 гола във всичките 6 мача, а звездата на французите Мишел Платини бележи два хеттрика – за 5:0 срещу Белгия и за 3:2 срещу Югославия. След французите финишира Дания, като датчаните губят голямата си звезда Алан Симонсен още срещу Франция, когато Ивон Льо Ру чупи крака на „малкия датски принц” и фактически слага край на обещаващата му кариера.

Следете пълна информация за Евро 2020 в Sportlive.bg. 

Следете специалната Фейсбук страница за Евро 2020! 

Във втората група драмата е отпадането на ФРГ. Действащият европейски шампион излита от турнира след гол на Антонио Маседа в 90-тата минута, с който испанците печелят с 1:0. Вторият отбор в групата е Португалия – заедно с Испания и двата отбора събират по 4 точки.

И двата полуфинала се решават след продължения. В първия мач Франция печели с 3:2 срещу Португалия, след като редовното време завършва при 1:1. В 98-та минута Жордао вкарва втория си гол в мача и френската мечта почва да избледнява. Жан-Франсоа Домерк изравнява в 114-тата, а минута преди края Жан Тигана, след невероятен дрибъл, успява да подаде на Мишел Платини и „Футболният Наполеон” вкарва победното попадение, след като преди срещата се шегува с журналисти, че „десетте малки негърчета нямат никакъв шанс”. Победител във втория полуфинал е Испания – след дузпи, с 5:4, като в редовното време резултатът е 1:1. Единственият пропуск от бялата точка е на Пребен-Елкер Ларсен.

ФИНАЛЪТ: Франция – Испания

Съвсем очаквано срещата е спечелена от домакините, но това става благодарение на чудовищна грешка на испанския вратар Луис Арконада. В 57-та минута той буквално хвърля топката във вратата след пряк свободен удар на Мишел Платини. В последната минута Бруно Белон слага край на спора, като сам срещу вратаря бележи с прехвърлящ удар и след като пет минути по-рано Ивон Льо Ру е изгонен с втори жълт картон. Испанците могат да съжаляват, защото при 0:0 френски защитник чисти удар с глава след корнер от голлинията.

Знаменито е заглавието на „Франс футбол” преди финала. На първа страница на френската футболна библия пише: „Нека победи по-добрият ...”, а на втора: „при условие, че това е Франция”.

СТАТИСТИКА

Франция – Испания 2:0

Голмайстори: Мишел Платини (57), Бруно Белон (90)

Франция: Жоел Батс; Жан-Франсоа Домерк, Макс Босис, Патрик Батистон (73’ Мануел Аморос, 80’ Бернар Женгини), Ивон Льо Ру (85’ ЧК), Луис Фернандес, Мишел Платини (к), Ален Жирес, Жан Тигана, Бруно Белон

Треньор: Мишел Идалго

Испания: Луис Арконада; Сантяго Уркуяга, Хосе Антонио Камачо, Рикардо Галего, Салва (85’ Фернандес Бонийо Роберто), Хуан Антонио Сеньор, Виктор Муньос, Хулио Алберто (75’ Мануел Сарабия), Франциско Лопес, Карлос Сантиляна

Треньор: Мигел Муньос

Голмайстор на турнира: Мишел Платини – 9 гола (рекорд за европейски първенства)

Играч на турнира

Кавалерът на почетния легион Мишел Платини заслужено става играч на турнира. За Платини може да се напише много – футболист, треньор, президент на УЕФА. И името му винаги е свързвано както с големия му футболен талант, така и с големите скандали.

Бащата на Платини е учител по математика, но още като малък Мишел като цяло е скаран с учението – той непрекъснато бива гонен от часовете по вероучение. Талантът на Платини с числата обаче явно е наследствен – след като реагира с искрено учудване на факта, че в първия му отбор Нанси му предлагат пари да играе, от тази наивност не остава и следа. Следва период в Сент Етиен, откъдето Платини отива в Ювентус, след като през 1981 година печели титлата във Франция. През 1984 година обаче избухва скандал с черна каса в Сент Етиен – от нея години наред са отделяни крупни суми за футболисти точно по времето, когато Платини е в отбора. Мишел отрича да има нещо общо, макар че подозренията са, че за три години е взел 880 000 франка. В крайна сметка, след продължило четири години дело, Платини плаща данъци върху незаконните пари, както и другите обвиняеми и всичко се забравя.

В Ювентус Платини постига най-големите си успехи – с негов гол от несъществуваща дузпа „Старата госпожа” печели трагичния финал на „Хейзъл” срещу Ливърпул през 1985 година. Той печели три пъти поред „Златната топка” (1983-1985), два пъти печели Серия А – през 1984 и 1986 година, печели и турнира на Купата на носителите на купи (КНК) през 1984 година.

Винаги съм играл за отбора, изтъква Платини, след като Юве губи финала за КЕШ през 1983 година от Хамбургер – главно заради вътрешните конфликти между него и световните шампиони Паоло Роси, Марко Тардели и Клаудио Джентиле, които не могат да се примирят с по-малките си заплати от тази на французина. А съотборникът на Платини от онези години – Збигнев Бониек, разказва интересна случка, показваща много за характера на Платини. През сезон 1983-1984 година Платини води в голмайсторската листа на Серия А с 20:19 гола на бразилеца Артур Антунеш Коимбра-Зико преди последния кръг. Бониек влиза като резерва в последния мач и решава да се пошегува с Платини: „Мишел, знаеш ли, че Зико вкарва вече два гола?” Реакцията на Платини е светкавична – той почва да тича два пъти повече, търси активно топката и непрекъснато повтаря на Бониек трескаво, когато двамата са един до друг: „Зиби, трябва да ми помогнеш да вкарам гол на всяка цена”. След мача Платини разбира какво става, когато репортер му взема интервю и го пита радва ли се на голмайсторския приз: „Знаете ли, аз през цялото време на мача мислех за победата на Ювентус. Класирането на голмайсторите въобще не ме интересуваше!”

Платини приключва футболната си кариера на 32 години – в мач с екипа на торинския гранд срещу Бреша.

* Това е първият куплет от Марсилезата, химна на Франция.

Следете пълна информация за Евро 2020 в Sportlive.bg. 

Следете специалната Фейсбук страница за Евро 2020!