Европейско първенство по футбол 1968: турнирът, който беше решен от... ези или тура

Евро 1968 година е първото първенство на Стария континент, в което има групова фаза в квалификациите. Сформирани са осем групи, като само група номер 4 е от три отбора – Югославия, ФРГ (Западна Германия) и Албания, а победител в тази група е Югославия, която се възползва от крайно неочакваното 0:0 като гост на Албания на вицесветовния шампион ФРГ.

Първата група е спечелена от действащия европейски шампион Испания (и на Европейското първенство по футбол през 2016 Испания е действащ еврошампион), който допуска една загуба – 0:1 от Чехословакия като гост. България печели втората група – нашият национален отбор не допуска нито една загуба в шест мача, като в решителен мач се справяме с Португалия на Еузебио благодарение на гол на Динко Дерменджиев в 63-тата минута на стадион „Васил Левски”. СССР е безспорен победител в третата група – 5 победи и 1 загуба като гост на Австрия с 0:1. Унгария печели група номер пет, където са Източна Германия, Холандия и Дания. Италия записва само едно равенство в група номер шест и допуска едва 3 гола, 2 от които при 2:2 с Швейцария. Франция е лидер в група номер седем, а световният шампион Англия печели последната група, която е чисто британска – в компанията на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Груповата фаза преминава в четвъртфинали на разменено гостуване. Победители са Италия, която отстранява България след 2:3 и 2:0, СССР прави страхотен обрат срещу Унгария, след като губи с 0:2 първия мач, но в Москва печели с 3:0. Европейският шампион Испания излиза срещу световния шампион Англия и англичаните отиват на финалите след две победи с 1:0 и 2:1, а Югославия се справя с Франция – 1:1 и 5:1.

Следете пълна информация за Евро 2020 в Sportlive.bg. 

Следете специалната Фейсбук страница за Евро 2020! 

Финалната фаза се провежда в Италия, като безспорно това е първенството, в което късметът и съдията играят най-голяма роля. Домакините печелят срещу СССР след нулево равенство и ... хвърляне на монета! По онова време все още не е въведено правилото за дузпи при равен резултат в редовното време и продълженията. Късметът се усмихва на Италия, след като капитанът им Джачинто Факети избира ези. Факети е майстор на игра ези-тура, тъй като дете играе на тази игра в родния си Тревильо. Той вижда, че монетата е леко изпъкнала нагоре откъм страната на ези и затова избира ези, тъй като шансът хвърлянето да иде натам е по-голям.

В другия полуфинал Югославия потопява арогантния световен шампион Англия с 1:0. Голът три минути преди края вкарва голямата звезда на югославския отбор Драган Джаич, който заедно с великолепния техничар Ивица Осим води напред своите. За Джаич запалянковците казват, че има най-доброто центриране в света, след като успява редовно да намери централния нападател на Цървена звезда Лазаревич, който е дарен от Майката Природа с доста малка глава. А Осим е известен с много популярен анекдот – на мач в Сараево коментаторът на Радио Белград казва следното за него: „Уважаеми слушатели, топката е отново в Осим. Докато я загуби, предлагам да послушаме забавна музика”. Всъщност в този полуфинал Югославия играе с десет души, защото Осим е контузен рано-рано, а тогава все още смени не са разрешени. Още преди финалната фаза треньорът на англичаните Алф Рамзи на всеослушание заявява, че Югославия, СССР и Италия няма защо да излизат на терена – огромна грешка и типична за англичаните надменност през годините, която винаги им излиза през носа. Малка утеха за англичаните е третото място, спечелено с 2:0 срещу СССР с голове на Боби Чарлтън и героят от финала с ФРГ на Мондиал’1966 Джеф Хърст.

ФИНАЛ: Италия – Югославия

Това е единственият финал, който се играе ... в два мача! Първата среща завършва 1:1 след продължения, като се решава да има преиграване. Точно този мач става повод за страхотни полемики поради явната съдийска подкрепа за скуадра адзура от страна на швейцарския съдия Годфрид Динст. За мача френският „Л’Екип” пише следното: Италия беше обслужена отлично, визирайки, че на немски „динст” значи услуга. Югославия повежда с 1:0 с гол на Драган Джаич, който се възползва от центриране отдясно и разбъркване в наказателното поле на Италия и груба грешка на защитата в синьо. Малко по-късно Арстиде Гуарнери фаулира явно Джаич в наказателното поле, но дузпа няма. Десет минути преди края Анджело Доменгини изравнява от пряк свободен удар, след като през първото полувреме Италия удря греда отново от фаул. И двата отбора правят невероятни пропуски, включително на по метър от голлинията.

48 часа по-късно двата отбора отново са на терена, като Италия прави пет смени спрямо първия мач и това накланя решително везните. Още в 12-тата минута Луиджи Рива открива, след като благодарение на рикошет излиза сам срещу вратаря. В 31-вата минута Пиетро Анастази с великолепно воле решава всичко.

СТАТИСТИКА

Италия – Югославия 1:1/2:0

Голмайстори: Анджело Доменгини (80); Драган Джаич (32)/ Луиджи Рива (12), Пиетро Анастази (31)

Италия: Дино Дзоф; Пиетро Анастази, Танасио Бургнич, Ернесто Кастано (смяна за втория мач – Пикио), Анджело Доменгини, Джачинто Факети (к), Джорджо Ферини (смяна за втория мач – Сандро Мацола), Аристиде Гуарнери, Антонио Джулиано (смяна за втория мач – Луиджи Рива), Джовани Лодети (смяна за втория мач – Роберто Росато), Пиетро Фрати (смяна за втория мач – Алесандро Салвадоре)

Треньор: Феручо Валкареджи

Югославия: Илия Пантелич; Мирсад Фазлагич (к), Милан Дамянович, Благое Паунович, Драган Холсер, Илия Петкович (смяна за втория мач – Идриз Хошич), Вахидин Мусемич, Драган Джаич, Мирослав Павлович, Йован Асимович, Добривое Тривич

Треньор: Райко Митич

Голмайстор на турнира: Драган Джаич – 2 гола

Играч на турнира

Вратарят на Италия Дино Дзоф печели приза. Много може да се изпише за него, но всички запалянковци знаят – върхът в кариерата му е 1982 година, когато е на 40 години и 4 месеца и когато скуадра адзура става световен шампион за трети път. Той е единственият италианец, който е бил и световен, и европейски шампион по футбол на национално ниво.

С националния отбор на Италия Дзоф регистрира рекордното постижение от 1142 минути без допуснат гол във вратата си. Вратарят е поставен на трето място в класацията за поста си за XX век – след Лев Яшин и Гордън Банкс. Всъщност в кампанията за Евро 1968 година Дзоф инкасира най-много голове срещу ... България. Нашият национален отбор успява да му вкара три гола в първия мач от четвъртфиналите на „Васил Левски”. Никола Котков от дузпа, Динко Дерменджиев и Петър Жеков поставят на колене големия вратар.

Всички постижения на Дзоф можеха и да не са факт, след като на 14-годишна възраст той е върнат като безперспективен от Интер и Ювентус, защото не е достатъчно висок. За пет години обаче той пораства с цели 33 сантиметра и стартира кариерата си в Удинезе. А през 1972 година вратарят преминава в Ювентус, след като преди това играе за Мантова и Наполи. В Юве той преживява най-добрите си години – шест титли на Серия А, два финала за КЕШ, печели Купата на УЕФА и два пъти Купата на Италия. През 1973 година Дзоф е номер две в класацията за „Златната топка”.

Следете пълна информация за Евро 2020 в Sportlive.bg. 

Следете специалната Фейсбук страница за Евро 2020!