Историята на българския допинг на Олимпийски игри

България може да няма медал на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016, но пък се забърка в сериозен допинг скандал. Силвия Дънекова твърди, че е невинна, но дори това да бъде доказано (което е малко вероятно), със сигурност тя няма да участва в Рио и единствено ще остане с нанесеното петно по престижа на страната ни.

Естествено, това не е първият случай в историята, когато българин е пипнат с допинг на Олимпийски игри. В атлетиката специално ни се случва за втори път, след като досега единствената провинила се Ива Пранджева (днес треньорка) изгърмя в Атланта през 1996 година.

Хронология на олимпийския български допинг:

Монреал 1976

Щангистът Благой Благоев печели сребърен медал в категория до 82.5 кг, но отличието му е отнето именно заради положителна допинг проба - веществото е анаболен стероид.

Сеул 1988

35 медала печелим в Сеул (10 златни) на най-успешната ни Олимпиада (за сравнение, сега почти толкова са ни спортистите в Рио). Отличията можеше да са повече, но щангистите Митко Гръблев и Ангел Генчев "изгоряха" с фуроземид и титлите им са отнети - Гръблев в категория до 56 кг, Генчев в категория до 67.5 кг.

Атланта 1996

Българската състезателка в тройния скок Ива Пранджева достига до четвъртото място на олимпийските игри в Съединените американски щати. Европейската шампионка от надпреварата в зала в Стокхолм през същата година обаче претърпява провал при допинг пробите на олимпийските игри. Пранджева е уличена в употреба на непозволения стимулант метандиенон (метан).

Сидни 2000

Само четири години след игрите в Атланта името на български спортист отново бива замесено в допинг скандал на олимпийски игри. Този път това е Севдалин Минчев, представител на България във вдигането на тежести в категория до 62 кг.Минчев печели бронзов медал в Сидни (има и бронз от Атланта), с който обаче бързо се сбогува заради положителна допинг проба за фуросемид.

Със същото вещество са хванати съотборниците му Иван Иванов и Изабела Рифатова.

Пранджева е уличена за втори път заради проба, дадена непосредствено преди игрите. Не е допусната до участие в тройния скок и получава доживотно наказание.

Пекин 2008

Спринтьорката Тезджан Наимова е дисквалифицирана след манипулиране на урина при даване на допингпроба през юни 2008 г. Българската федерация по лека атлетика получава на 9 септември от Международната федерация по лека атлетика неопровержими доказателства за непозволените действия на Наимова.

Пламен Константинов е спрян от участие във волейболния ни отбор превантивно заради съмнение в употреба на допинг, като това и до днес остава една от най-големите мистерии в българския спорт - чист ли е бил или не.

Рио 2016

А и Б пробите на българската лекоатлетка в дисциплината 3000 метра с препятствия Силвия Дънекова са положителни за наличие на methoxy polyethylene glycol-epoetin beta (CERA), което е eryrhropoiesis-stimulating agent (ESA) – неспецифична субстанция от групата, забранена по Раздел S 2.1.1 от Списъка на Световната антидопингова агенция.

Дънекова е хваната в нарушение на правилата чрез възможно най-сигурния начин на проверка - вземане на кръвен тест, взет на 1 август 2016 г. При кръвен тест в организма на спортиста могат да бъдат открити вещества, употребявани назад във времето, и които, при употреба на заличаващи медикаменти, никога не биха излезли наяве при рутинен тест с урина.