Ако плувате този стил, дори Фелпс няма да ви стигне (ВИДЕО)

Рибешкото плуване (The fish kick), ако се изпълнява правилно, е най-бързият начин за плуване при хората.

Техниката изисква плувецът да е обърнат настрани и да движи тялото си вълнообразно - като риба или змиорка. На Олимпийските игри през 2000 г. американката Мисти Хайман се добра до златото на 200 м бътърфлай именно с рибешко плуване, побеждавайки двете топ фаворитки от Австралия, пише Слейт. В следващото видео можете да видите как Хайман прилага рибешкото плуване при обръщане. Сузи О`Нийл - австралийката, спечелила си прякора "Мадам Бътърфлай", плува наравно с Хайман през първите 100 м, но след обръщането Хайман дръпва напред с рибешко плуване и О`Нийл не успява да навакса разликата.

В Рио обаче рибешката техника е по-скоро необичайна гледка. Ако това е най-бързият начин за плуване в света, защо плувците не го прилагат по-често? Основно поради една причина - ако плувец обърка рибешкото плуване, рискува дисквалификация.

Според приетите международни правила състезателите в бруст, бътърфлай и в свободния стил на съчетаното плуване, ако опитват рибешко плуване, не трябва да се извъртат във водата по гръб. В плуването по гръб правилото е противоположно - състезателите не трябва да се обръщат по лице, иначе ще бъдат дисквалифицирани. Вторият проблем е, че рибешкото плуване е изключително трудно за усъвършенстване.

Освен че трябва да се притесняват за ротацията на тялото си, спортистите рискуват и лесно да се отклонят от централната си линия. На по-долното видео е Хайман, която прави рибешкото плуване по време на 100-те м бътърфлай през 1996 г. Ясно се вижда, че тя е под вода много по-дълго от останалите - повече от половината дистанция, но успява да задържи централната си линия.

Защо Мисти Хайман използва рибешкото плуване? Защото знае, че трябва да рискува, за да победи. Тя и треньорът й развиват техниката след като прочитат материал за нейната ефективност. В интервю няколко години преди Олимпиадата Хайман разяснява: "Аз не съм 2 метра висока. За плувци като мен вариантите са или да използват стероиди, или мозъка си".

Рибешкото плуване обаче има един недостатък, що се отнася до състезанията. То дава неимоверно предимство. Така през 80-те години по състезания има случаи на плувци, които преплуват цялата дистанция на басейна под вода, изпреварвайки необратимо конкурентите си. Затова през 1988 г. Световната федерация по плуване постановява правило, че при плуването по гръб състезателите трябва да излязат на повърхността до 15 метра след стената. Малко по-късно правилото се налага и при бътърфлая и свободния стил.

Когато Хайман усвоявала рибешкото плуване, тя често излизала на повърхността на около 30 м от стената, което е е в нарушение на 15-метровото правило. Тя обаче успява да усъвършенства техниката си за Олимпиадата, за да се вмести в разстоянието. Това обаче отнема изключително много усилия. Рибешкото плуване може да е вариант за плувци, които не могат да разчитат на грубата сила, но самата Хайман признава, че техниката е трудна и са много малко спортистите днес, които могат да я прилагат ефективно.