Горчивите две точки, които поставиха началото на пътя ни към Евро 2020

Има ли шанс националният отбор по футбол да се класира за Европейското първенство следващата година? На този въпрос трябваше да получим някакъв отговор или поне подсказка от първите две срещи от квалификациите. Погледнато откъм цифрите – България спечели 2 точки, с които е на второ място в групата си, но Черна гора и Косово са изиграли едва един мач досега. Тук обаче може да зададем въпроса дали тези две точки са достатъчно удовлетворение за играчите, щаба на националния отбор и феновете. Дали това, което показа селекцията на Петър Хубчев е максимумът на техните възможности и с подобна игра ли ще се борят за място сред 24-те отбора. Защото, ако е така , то класиране на Евро 2020 би било изключително трудно.

И причините са няколко. В първите си две срещи се изправихме срещу двата отбора, които са считани за отбори от нашето или близко до него ниво и най-трудно биха се добрали първите две места. И срещу двата отбора нашият тим изпитваше затруднения и бе в глуха защита, показвайки, че няма намерение да „натисне“ съперника и да погледне смело в атака. Ако не бе подарената дузпа срещу Черна гора в София, то началото на тези квалификации можеше да бъде още по-неприятно и да се простим дори и с точката на старта. В срещата срещу Косово се доказа, че отборът ще разчита изцяло на защитната игра с отделни проблясъци в нападение, ако ни се отвори подобен шанс. Не само, че липсва креативността в предни позиции, но и липсва желание за игра в атака.

През първата част от двубоя на стадиона в „Прищина“ националите няколко пъти имаха възможност да действат по-смело в атака и да се възползват от напрежението, което имаше в съперника. Играчите на Косово видимо показваха, че прегарят в този мач и искат да се докажат пред пълните трибуни с около 13 хиляди зрители, но „лъвовете“ не успяха да превърнат това в свое предимство. Дори напротив. Въпреки видимо изнервената игра на домакините, нашият отбор бе този, който се хвана на тяхното темпо и успя да си изкара три жълти картона. През втората част играта на домакините се успокои и логично атаките към нашата врата не спираха, като късметът и Николай Михайлов спасиха отбора от това да си тръгне и без точка. Несъмнено на индивидуално ниво някои от играчите на Косово превъзхождат нашите национали, играят в сериозни отбори и се изграждат като футболисти в едни от най-добрите академии. Това обаче по никакъв начин не може да служи за оправдание, че си успял да създадеш само 1 или 2 опасни атаки, и да не опиташ срещу Косово да се надиграеш и да спечелиш мача.

Ако смятаме, че това са двата ни преки конкурента в групата и успяваме да вземем две точки от срещите от тях, то за следващите мачове победата ще бъде „Мисия невъзможна“. След изиграните двубои в Лигата на нациите остана впечатление, че тепърва този отбор ще се развива и ще бъде подготвен да се бори да прекъсне вече 16-годишната суша без голям форум. Развитие в отбора обаче не бе видно, а показаната игра накара тези две спечелени точки да са леко горчиви.

Като оправдание трудно би се използвало и контузените играчи, тъй като към този момент няма футболист, който да е голямата звезда на отбора и би било трудно да е заменен. Трудни обаче ще са следващите двубои на националния отбор, особено ако искат да изпълнят зададена цел от ръководните фактори в Българския футболен съюз, а именно класиране на европейския форум. Само че за тази цел възможностите трябва да са ясно осъзнати и премерени, за да не се окаже, че до този момент надуват един изкуствен балон с амбиции и качества, който много лесно, но гръмко ще бъде спукан още в следващите евроквалификации.