Пострада футболът, ще страда и Лудогорец

В трофейната витрина в Разград сложиха още една купа. Да им е честита! За Лудогорец тя е суперкупа, но начинът, по който беше взета в сряда вечерта, хич не бе супер. Направо си беше пагубен. Дето се вика, човек никога не знае какво губи, когато печели. Поредното отличие няма как да не погъделичка егото на разградчани, които вече свикнаха с етикета на най-силния и най-заможния български отбор в момента. Истината обаче е, че този финал с Ботев (3:1) повече оклепа Лудогорец, отколкото да му вдигне още реномето.

Разградчани може и да не са виновни, но е безспорен фактът, че реферът Николай Йорданов оплеска здраво мача. А той така хубаво се завърза, след като Ботев поведе. Незаслуженият червен картон на Алекс Колев обаче драстично наклони везните в полза на Лудогорец и въпреки храбрата си игра до самия край на срещата "канарите" рухнаха с човек по-малко. Жалко.

Шампионите получиха съдийска аванта, от която със сигурност нямат нужда срещу такъв съперник. Оставяме настрана зложелателите, които си навлече Лудогорец през последните три години, издухвайки всички водещи отбори в "А" група.

Тази идиотска история е доста дразнеща дори и за неутралните запалянковци, които са на кеф да гледат всеки път тима от Разград, просто защото играе добър футбол. Част от тези хора, които са от София, биха искали да отидат на "Васил Левски" на мача срещу Стяуа. Шампионска лига е все пак, не си е за изпускане! Само че подобни излишни аванти като в двубоя с Ботев на "Лазур" никак не се нравят на редовите футболни запалянковци, които нямат "сини", "червени" или други по цвят очила.

Гадничко беше да се гледа как реферът Николай Йорданов, който има не е дин и два съдийски гряха в миналото, отряза главата на Ботев. Освен това публична тайна е, че разградският бос Кирил Домусчиев си е постлал добре в БФС. Откакто Лудогорец се наложи на върха в "А" група през последните три сезона, една каруца футболни президенти изпищяха от разградския клуб. В сряда вечер в Бургас авторитетът на Лудогорец отново пострада заради съдийството. Още повече, че срещу себе си разградчани имаха достоен за уважение съперник. Този отбор на Вили Вуцов изглежда адски симпатичен. С 10 българи в отбора, повечето от които лъвчета на по двайсет и малко години. Тичаха, бореха се, опряха се на луксозната команда на Кирил Домусчиев.

И Никито ги прецака! Стигна се дотам, че несправедливо изгоненият Алекс Колев да се заканва как ще се откаже от футбола. Тъпо е. Всъщност не само Ботев е ограбен, а и самият футбол. Йорданов отне емоциите на останалите фенове, за които не е имало значение кой ще вдигне трофея накрая. Важното беше да стане мач. Същите тези, които отиват на стадиона заради самата игра, после с какви очи ще идат на националния стадион да подкрепят недотам заслужилия супершампион Лудогорец?!

Нищо чудно доста от тях да си спестят парите за мача със Стяуа и да останат пред телевизора. А когато става дума за евротурнири, разградчани разчитат най-вече на тях! Именно те напълниха стадиона до дупка срещу Лацио и Валенсия през миналия сезон. Малко са им противниковите агитки, ами си гонят и обективните симпатизанти. Ако има чувствителен отлив на публиката срещу Стяуа, ще е лошо, защото от Букурещ със сигурност ще пристигне солидна агитка на мача. За наситения вече с местни трофеи Лудогорец най-важното нещо остана Шампионска лига. А за нея трябва публика.