Лудогорец е срам, а не национална кауза!

Всички, които са имали особено мнение за явлението Лудогорец, със сигурност са били доволни в съботния следобед. Тогава на стадион "Българска армия" лъсна истинското лице на разградския клуб. Дълго прикривано по всевъзможни начини, които успяха да заблудят мнозина. Същите тези бяха готови на всичко за да защитят своите идеи и атакуваха всеки, дръзнал да каже нещо против Лудогорец. В крайна сметка лакмусът за това какъв клуб е Лудогорец бе мачът с ЦСКА от изминалия кръг.

Истинските и интелигентните футболни фенове в България неслучайно не харесват творението на Кирил Домусчиев. И това не е по презумция. Не е защото Лудогорец е успешен клуб и има това, което други нямат. Не е дори защото е създаден изкуствено. Те не го харесват защото Лудогорец е фалшив, той просто се представя за това, което не е.

Най-големият тест пред Кирил Домусчиев бе дали ще успее да избяга от модела Литекс. Огромните съмнения за неговия провал дойдоха след видимото съдийско подпиране в елита през последните години. Досущ като фирмения отбор на Гриша Ганчев. Това, което обаче уби Литекс, е ниското ниво на хората там. Това демонстрира и Лудогорец срещу ЦСКА, маските паднаха, а присъдата е за цял живот.

Да, ЦСКА обяви война на Лудогорец преди мача, но "армейците" са вряли и кипяли в подобни битки и знаят кое е позволено и кое не. За разлика от тези в зелено. Обидно за цяла България е ако националната и кауза са тези футболисти. Които показват средни пръсти, ритат без топка и "грабват" съдията след всяко отсъждане. Достатъчно търпяхме надменното поведение на бързо повярвалия си Кирил Домусчиев, за да подхождаме с толеранс и към футболистите си. Нагли, надменни, арогантни. И то в големи размери. Такива бяха Ешпиньо, Моци, Кайсара, Дяков и останалите. Очевидно самочувствието след късметлийското класиране в Шампионската лига им е дошло в повече. Зоват се европейци, а са си чисти селяни. Типично за тези индивиди е, че като дойдат в София и превъртат. Направиха го и на "Герена", когато Дяков раздаваше плюнки, а Моци се правеше на велик, позволиха си го и на "Армията". В двата български футболни храма нямаш право да богохулстваш.

Даваха на хората Крисия, пакетни билети, орли, концерти и какво ли не. Уж възпитана работа, правеха се на големи хуманисти тези в Разград. Маската с щастливите емоции и позитивните сигнали, които дава този клуб се оказа с развян среден пръст на дясната ръка. Като този на Ешпиньо пред цяла България. Дали някъде в Европа видяха такова нещо тези от Разград? И ще глобят ли половината си отбор за поведението срещу ЦСКА?

Голямото отваряне на очи за българската общественост продължи и в неделя. Тогава доскорошният национален селекционер Любослав Пенев пусна няколко разяснителни изречения за Кирил Домусчиев. Чичовото може да е всичко, но е откровен. И показа на цяла България другото лице на собственика на Лудогорец. Който очевидно е решил, че е хванал Господ за шлифера. А за титли в "А" групата на Марек и Хасково подобни звания не се заслужават. Оказва се, че излизайки в чужбина, нашият футболен гуру бил по-нисък от тревата. Досущ като футболистите си. Който в "А" група ритат, псуват и плюят, а в Шампионската лига се правят на европейци. Ето това е фалша Лудогорец.

Дали Дяков, Моци и Терзиев ще са толкова смели и срещу съдията на мача с Ливърпул? Или Кирил Домусчиев ще казва на УЕФА как да развива футбола, както го прави с БФС? Не, но в сряда Лудогорец отново ще ни изложи. Когато 1000 човека надвикат над 30 000.

Единствената надежда на този клуб са двама от ръководните му фактори. Ако поведението и манталитета на Георги Дерменджиев и Ангел Петричев стане водещо в Разград, то Лудогорец някога може и на практика да влезе в Европа. Ако ли не, съдбата на Литекс е пред очите ни. А Лудогорец се е запътил натам с пълна сила.