Голямото търпение можеше да изяде милионите на Лудогорец

Успехът на Лудогорец срещу Стяуа и влизането в груповата фаза на Шампионската лига е може би най-добрата новина за българския футбол през последните години. Клубът от Разград ще заработи минимум 8.6 млн. евро само от участието си в комерсиалния европейски клубен турнир. За сравнително кратко време "проектът Лудогорец" даде резултат, а заслуга за успехите имат всички, които през последните години работиха или продължават да работят за клуба.

Тимът обаче бе напът да изгуби възможността от тръпката да играе сред най-добрите отбори в Европа и да не спечели толкова много пари. "Орлите" отстраниха Стяуа (Б) след изпълнение на дузпи, но от тактическа гледна точка и поведение на терена не изиграха реванша по най-добрия начин.

Лудогорец влезе в двубоя доста спокойно, бе прекалено търпелив през редовните 90 минути и изобщо не рискува в мача на националния стадион "Васил Левски", въпреки че загуби с 0:1 в Букурещ. Явно това бе философията на треньора Георги Дерменджиев в този двубой, която на пръв поглед може би изглеждаше малко неудачна, но в крайна сметка донесе успех. Съвсем различно обаче ще бъде в груповата фаза на Шампионската лига, където съперниците са много по-класни и дори късметът трудно ще наклони везните в полза на българите.

Именно прекалено голямото търпение можеше да се окаже фатално на реванша в София и Лудогорец да продължи участието си в Лига Европа вместо в Шампионската лига.

И този път "орлите" излязоха със система 4-2-3-1. След първия четвърт част стана ясно, че разстоянието между отделните линии бе голямо и защитниците бяха длъжни да преминат 10-15 метра по-напред. Така българите щяха да затворят празните пространства и румънците нямаше да направят няколко опасни атаки благодарение на индивидуалните качества на играчите си.

Прекалената предпазливост да не бъде получен гол също пречеше на отбора да застраши по-сериозно вратата на съперника и да реши по-рано изхода на двубоя.

Лудогорец не се нуждаеше и от двама опорни халфа – Фабио Ешпиньо и Светослав Дяков. Особено през второто полувреме, когато при толкова голям залог и срещу изморен съперник си длъжен да рискуваш повече. Основната задача на българския национал и португалеца бе предимно да стоят пред защитата и така не участваха пълноценно в атаките на тима. С влизането на по-офанзивен халф или включването на Ешпиньо в малко по-предни позиции Лудогорец щеше да изглежда още по-опасен.

Георги Дерменджиев е човекът, който най-добре познава качествата на играчите си и пусна в игра правилните резерви. Като че ли обаче твърде късно бяха направени трите смени през втората част с оглед неблагоприятния развой на мача. Чак в 78-ата минута и при резултат 0:0 на терена се появиха Юнес Хамза и Давид Абало, които заеха съответно местата на Роман Безяк и Михаил Александров. По-късно влезе и Вандерсон, който замени Върджил Мисиджан и отбеляза гола във вратата на Стяуа (Б). Казано на футболен език и трите смени бяха "човек за човек". Излязоха две крила и централен нападател, а на терена влязоха играчи на същите позиции. На практика това означава, че изобщо не бе променена тактическата постройка и схемата на игра на отбора. Впрочем при всеки треньор на Лудогорец (Ивайло Петев, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев) схемата и тактиката никога не се променят преди и по време на срещите. В такъв момент не е грешно отборът да заиграе дори и с двама централни нападатели.

Треньорът на Стяуа (Б) Константин Гълка също допусна грешки в хода на мача. Той бе избрал идентична схема на игра като на Лудогорец, когато обаче отборът се защитаваше – 4-2-3-1. При изнасянето на топката и постепенните атаки обаче тя се превръщаше в 4-1-4-1. Или по-просто казано вътрешните халфове сменяха позициите си.

Доста неудачни се оказаха смените на Гълка. Първата от тях бе принудителна (Николае Станчиу на мястото на контузения Кристиан Танасе), но за другите две румънският треньор не може да има оправдание. С влизането в игра на левия бек Пол Първулеско атаките на Лудогорец по десния фланг станаха по-опасни. Звездата на отбора – левият външен халф Лучиан Сънмартян, се измори, не помагаше в дефанзивен план и бе заменен от Лучан Филип, който обаче напълно се скри на терена.

Направи впечатление слабата физическа подготовка на отбора от Букурещ. След 70-ата минута футболисти на румънците нямаха сили, прибраха се в собствената си половина и просто чакаха последния съдийски сигнал.

Това улесни задачата на Лудогорец. Българският шампион се активизира и търсеше гола до последната минута. Ценното попадение падна в 90-ата минута, а неговият автор бе резервата Вандерсон. 

В продълженията румънците продължиха да играят по същия начин - затворено, а на моменти дори бавеха времето и чакаха дузпите. Лудогорец обаче не искаше крайният победител да бъде решен след изпълнение на 11-метрови наказателни удари и продължи да атакува. Стигна се обаче до червения картон на вратаря Владислав Стоянов и дузпите, в които герой се превърна Козмин Моци.

Лудогорец изпълни голямата си мечта и стана вторият български отбор в групите на Шампионската лига. Отборът от Разград не трябва да забравя, че еуфорията е временна, а сега идват още по-сериозните мачове и изпитания. Играчи, треньори и ръководители могат единствено да спечелят от тях и да натрупат още по-богат опит. А ако си вземат поуки от мача със Стяуа, защо да не спечелят и някоя друга точка в турнира.