Зума на 70: Като 17-годишен юноша съм, който иска само да играе

Вчера легендата на Локомотив (Пловдив) и българския футбол Христо Бонев навърши 70 години. Празненствата за юбилея бяха отложени, защото наскоро Зума претърпя инфаркт. В момента той се възстановява в домашни условия и разкри как се чувства пред "Тема спорт”.

Г-н Бонев, как се чувствате на 70?

- Помъдрял (смее се). И с надежди като на 17-годишен юноша, който иска само да играе футбол.

Радваме се, че сте в отлично настроение след инфаркта и тежката операция...

- По природа съм оптимист и в най-тежките моменти винаги съм търсил положителното. Може да прозвучи абсурдно, но след тежкия период, който изкарах в началото на годината, съм оптимист повече от всякога.

Честно да ви кажа, бях загубил надежди за България през последните години. Никога не съм предполагал, че народът ни може да стигне до такава бедност, даже нищета. Обществото да се опорочи до такава степен, че да не остане и помен от чисто българските добродетели. Престоят в болницата ми върна надеждата, че не всичко тук е покварено. Че в България има достойни професионалисти на световно ниво.

Искам да изкажа огромната си благодарност и тази на семейството ми към всички в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ "Свети Георги". Просто нямам думи за техния професионализъм и човешко отношение. И то не само към мен, а към всички пациенти. Поклон пред българския лекар и медицински персонал.

Винаги ще бъда задължен на професор Генчо Начев, който в почивния си ден веднага пристигна в Пловдив и ме оперира. Благодаря на всички от Клиниката по кардиохирургия и началника доцент Въжев. На личната ми лекарка д-р Илина Шалапутова и на младата й колежка от Бърза помощ Снежана Маджарова. Тя изобщо не знаеше кой е пациентът, но веднага ме транспортира до болницата и оказа първа помощ. Искам да спомена и д-р Дееничина, която е действала изключително професионално до идването на професор Начев. Тези хора ми върнаха вярата, че в България все още има професионалисти на световно ниво.

Как ще се промени животът ви оттук нататък?

- Аз едва ли ще се променя.