"Това не е ЦСКА": Знаменит футболист на Левски от миналото с признание за един от грандовете на България

Това е третата и последна част от интервюто с бившият защитник на Левски и шампион на Първа лига Предраг Пажин. В първите две части босненецът с български паспорт сподели неща от престоя си при "сините" преди повече от 25 г., както и направи анализ на актуалното състояние на отбора.

В тази част Пажин обърна внимание на годините си в чужбина и националния отбор на България. Той отбеляза, че не му е било трудно да облече трикольора и е горд, че го е представлявал. Бранителят използва времето и за да сподели резервите си към президента на БФС Георги Иванов, с когото бе съотборник.

Още: "Не ми беше мечтата да дойда в Левски": Чуждестранна легенда на "сините" с любопитно признание

Предраг Пажин ексклузивно пред Sportlive.bg и Actualno.com

Ти обиколи няколко места по света. Кое беше най-трудното място да се адаптираш - България, Турция, Украйна или Китай?

- Честно казано, в Турция ми беше най-трудно. Въпреки че изкарах две години в Украйна, не би отишъл отново там. Бих казал, че това са три загубени години от футболната ми кариера.

Споделяш, че в Китай се чувстваш у дома. Виждаше ли се още тогава това, което китайския футбол впоследствие стана?

- В Китай се чувства най-разтоварен. Там нямаше напрежение понеже и език не познаваш. Те не ти казват точни думи. Китай като нация, като футболисти - те са талантливи, но няма да напредват много във футбола. Взимат много чужденци, които са качествени, но на национална база не могат да направят нищо. Физически са много добре, но чисто тактически са много зле.

Интересното е, че преди да отидеш в Пекин играеш в Спартак Плевен. Иван Вуцов, лека му пръст, те взима тогава. Как се преминава от нетипичния стил на Вили Вуцов към модерния футбол в Китай?

- Имах проблеми в Турция, разтрогнах договора си с Коджаелиспор. Играех и за националния отбор и трябваше да поддържам форма. Иван, лека му пръст, каза, че няма да се връщам в Левски и да дойда да поддържам форма в Плевен. Така че аз малко, да не казвам, не взех на сериозно отбора и ми беше като ваканция. Преди Плевен пък бях на проби в Дарби Каунти, но не се получиха нещата.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Генерално, къде феновете приличат най-много на българските?

- Темпераментът в Сърбия е същият. На големите мачове това си личи. В Китай са много звучни, но понеже не знам език и не мога да кажа.

Известно време се занимаваше и с треньорство. Подценена ли е в днешно време треньорската професия? В Сърбия например, когато се търси сметка за резултатите, се прави от треньора. Преди две години имаше подобен случаи.

- Много е тегаво тука на Балканите. Всички искат да стават треньори, могат да стават и искат, но не става така. Държавата с най-много ПРО лицензи в Европа е България.

Много ли ти бе трудно да облечеш националната фланелка и да приемеш българското гражданство?

- Не, както ти казах, в момента, в който дойдох се почувствах българин. Когато ми предложиха аз бях вече няколко месеца тук. Направи ми чест. Тогава играх за националния отбор на Югославия и все пак беше предимство. Но проведох един разговор, в който ми бе казано, че трябва да се плаща. 

Когато облече за първи път националната фланелка кой е първият спомен, който ти идва? 

- Представлението (когато е обновен - бел.ред.) на националния стадион, това ми беше първият спомен. Беше много приятно, че се обърна някакво внимание. Аз не му обърнах внимание чак толкова. Първият ми мач е срещу Белгия - 3:1 на "Герена". Много хубаво усещане.

Впоследствие опитвате класиране и за Мондиал 2002, но завършвате трети в групите. В отбора фигурират имена като Гонзо, Здравко Здравков, Красимир Балъков. Какво е чувството да си на един терен с такива велики имена?

- Беше чест да играя с тях.

Каква е най-голямата разлика между отбора, който сглоби Пламен Марков и онзи от САЩ '94, който си наблюдавал като зрител?

- Смяната на поколенията. Футбола е различен, хората са различни. Не мога да кажа. Тогава бяха повече звезди. По моето време нямаше лидери. Всъщност имаше - Балъков още играеше.

Споменахме Гонзо - лидер на терена и човек, който решаваше големите мачове. Успя ли да пренесе същите качества и като ръководител на БФС?

- Честно, не. Ако има някакви успехи, щях да кажа, но към момента няма никакви. 

В отбора, в който играеше, фигурираха имената и на още двама чужденци - Златомир Загорчич и Зоран Янкович. Беше ли полезно за теб, като ги имаше двамата до теб?

- Не, това е национален отбор и сме в България. Нямаше нищо специално, нищо по-тежко. Единственото тежко беше, че трябваше да представляваме България на по-високо ниво. Като си чужденец, в кавички, обикновено се опитваш да достигнеш нивото, на което са хората от държавата. Иначе какъв е смисълът. Но очевидно ние бяхме онези 10%, които бяха по-добри от българските футболисти.

Какви бяха емоциите от класирането за Евро 2004 и впоследствие тежкото отпадане? Можеш ли да кажеш с няколко думи какво е да се играе на Европейско първенство?

- Голямо щастие беше. Но подготовката за първенството беше объркана. Това не ни позволи да покажем това, на което сме способни. Всичко се случва след приключване на първенствата. Приключих в Украйна и се върнах в България. Треньорът (Пламен Марков - бел.ред.) ми каза да почивам няколко дни, което беше абсурд. Европейското беше след 2-3 седмици. Направиха ми програма, която не харесах.

На онази прословута тренировка ми паднаха бушоните и не можах да се оправя до Европейското първенство.

Играхте срещу хора като Ибрахимович и Дел Пиеро. Нека избяга от клишираните въпроси кой е бил най-труден за опазване - успяхме ли да отговорим на темпото им на игра?

- Като физически, да, но имаше момент, в който силите ни не издържаха. В Швеция второто полувреме загубихме - през първото бяхме равностойни и имахме положения. Силите ни свършваха 60-та минута. Сравнявайки, имах един треньор, с когото работих в Китай и Партизан - Любиша Тумбакович. Всеки негов отбор, който тренираше, мачкаше след 60-та минута. Когато друите отбори се изморяват, неговия се вдига физически.

Един по-генерален въпрос - какво липсва на българския футбол в момента? Могат ли школите собственоръчно да изваждат таланти или трябва да се увеличава бройката на чужденците, за да се вдига конкуренцията за българите?

- Според мен, всичко започва от стабилна държава. След това и финансово обезпечение за отборите. Неприятно е да гледаш дербито и да видиш двама българи да играят. За жалост, такова е законодателството. За мен, това е убийство на футбола. В момента нямаме топ качество футболисти, без да обиждаш никого. Видяхме в последните две контроли какво стана.

Видя ли като позитив въвеждането на правилото за българите от следващия сезон?

- Това нищо не променя. След 5-та минута ще извадят двама, един ще остане. И по моето време го имаше това - двама ги вадят, един остава до края. Финансов е проблемът. Повечето отбори в Първа лига нямат финансовите условия за сериозна конкуренция с европейските отбори. Да не кажа, че е мизерия.

ЦСКА с новия си собственик могат ли да объркат сметките на Левски. В момента, да си кажем честно, Левски влиза като претендент за втора поредна титла.

- Без ЦСКА няма Левски и обратното. Сега този отбор, за който говорим - това не е отбор - но един без друг не могат да съществуват. Подобно на Партизан и Звезда в Сърбия. 

Последен въпрос - кой ти е фаворитът за Световното първенство. Кой мое да поднесе изненадата?

- Изненадата ще е до осминафиналите и до четвъртфиналите. Според мен, фаворитът е Бразилия. Най-силните отбори са Бразилия, Франция, Португалия и Германия. Може и Аржентина, но те вече станаха и трябва някой друг сега.

Автор: Кристиян Недев

Още: Ексклузивно пред SportLive: Босненецът с българско сърце, който накара синята общност да скандира името му: Нужна е още много работа в Левски