Стойчо Стоев: Никога не бих напуснал отбора си 2 часа преди мач

Стойчо Стоев коментира ситуацията около Левски, българския футбол и своето бъдеще, което се надява да бъде в Западна Европа, пред "Меридиан мач".

Г-н Стоев, разкажете как минава ежедневието ви сега, когато сте извън футбола?

- Почивам в момента. Отделям грижи и внимание на семейството си, тъй като малко или много като работя тази част е пренебрегната. И, разбира се, чакам някакво развитие на кариерата си.

Има ли някакви конкретни оферти към вас?

- От България да, имах някои оферти, не искам да ги коментирам. Приоритетът сега, поне докато има шанс, е да отида в чужбина. Надявам се на развитие. Докато имам тази възможност все още не искам да се ангажирам с български отбор.

Това ли е правилният подход за треньор с добра визитка - да изчаква по-дълго подходящата оферта, или пък да работи постоянно и да не губи ритъм, дори и в по-малки клубове?

- В това отношение не прибързвам. Поне за себе си съм си казал, че ще опитам да работя в чужбина. Докато има такава възможност, а мениджърите, с които работя, казват, че може да се осъществи, не искам да прибързвам и после да съжалявам.

В каква дестинация очаквате да потеглите - Западна Европа или из нашите географски ширини?

- По принцип при нас за съжаление Западна Европа е мираж. Дестинациите са такива, където обикновено не е лесно, тъй като доста чужди треньори се пробват, защото има финансови ресурси. Но не е от Западна Европа.

Да преминем на темата "Левски". Гордеете ли се, че едва ли има в последните години друг треньор, който каквото и да е постигнал, да е изпращан с овации от фенове и собствените си играчи?

- Не е лесно да постигнеш това уважение от феновете. То винаги ще остане дълбоко закодирано в сърцето и душата ми. Признателността на публиката е много по-голямо нещо от всичко друго. Тя показва всеотдайността, с която съм работил, макар че всички ние, и в частност аз, не успяхме в Левски. Не успяхме да донесем онази Купа на България. За шампионска титла нещата са по-сериозни и комплицирани. Работата на един треньор е свързана и с това какво оставя като наследство - и като потенциал, и като игрови стил. Това са много важни неща, но най-важни са резултатите, няма какво да се лъжем. Бих добавил обаче, че за клуб като Левски е много важно и как се постигат резултатите - това трябва да става с красив и атакуващ футбол.

Сам споменахте този финал. От дистанцията на времето какво си мислите - бихте Лудогорец, направихте по-трудното и накрая...

- Доста съм го мислил, доста съм гледал този финал. Човек съжалява в такива ситуации. Два финала имам - един спечелих с Лудогорец, другия го загубих. Винаги като гледаш можеш да намериш грешки и аз виждам неща, които е можело да направя по-добре. Но като цяло трудно бе пролетта, а после и есента, защото почнахме да правим нов отбор с редуциран бюджет. В него имаше много юноши и целта беше тимът постепенно да се развива. В никакъв случай нямаше цел „титла", а само ако можем да се класираме в Лига Европа. Успяхме, но беше много тежка година, тъй като трудно взимахме качествени футболисти, които да вдигат нивото на отбора. Този тим обаче виждаме, че и сега е лидер, заедно с Лудогорец. Това значи, че вече има една солидна основа за развитие. За да продължи този процес, трябва подсилване, защото за мен има дефицит на качествени играчи.

Георги Иванов каза като си тръгна, че е уморен от интриги и обиден. Люпко Петрович също се оплака, че хора вътре в клуба са работили срещу него. Вие усетихте ли нещо подобно и кои са тези прословути гнили ябълки на „Герена"?

- В Левски се работи трудно по простата причина, че има доста сериозен медиен интерес. Всеки се интересува какво става в клуба. Доста хора дават мнение и по този начин се нарушава нормалното функциониране на клуба. Вкарва се доста напрежение. Това обаче няма как да се избегне и всеки в Левски трябва да свиква. Разни хора, разни интереси. Всеки иска да покаже по какъв начин трябва да се управлява и да върви клуба. Затова посоката трябва да се задава само от тези, които в момента управляват.

И все пак, каквато и да е обстановката в даден клуб, вие бихте ли си тръгнали 2 часа преди мач?

- Различни треньори, различни мнения. Аз лично не бих постъпил така. Най-нормално е няколко дни преди това да се направи, понеже такова решение не се взима изведнъж.

Работихте доста с Елин Топузаков. Хората го познават като футболист, дори като човек, но не и като треньор. Ще успее ли в Левски?

- Много е важно да има подкрепата на собственика Спас Русев. Когато той стои зад треньора и покаже ясно, че ще се разчита на него дългосрочно, ще е спокоен. Елин Топузаков достатъчно дълго е в този клуб, през доста треньори е минал. Видял е хубаво и лошо от тях. Ще си изгради стил на игра и ще иска да се развива. Той заслужава шанса да покаже, че е добър треньор. Стига обаче да не са припряни в изискванията си към него. Реално знаем къде е Лудогорец. Ако му се постави задължителна титла, може в един момент и феновете, и футболистите да се разочароват, а това е предпоставка за провал на един иначе добър треньор. Аз осъзнавам, че Левски страда от липса на трофеи в последните години и това ражда припряност във всички, но трябва и да сме реалисти. За да успееш в скъп спорт като футбола, трябва да имаш необходимите финансови средства, за да бъде той стабилен. Трябват пари и време. Не става понякога дори за година или две. Ако се намери вярната политика, рано или късно ще си дойде.

Собственикът Спас Русев търси „БГ Фъргюсън", треньор без директор, който да ръководи клуба. Този модел приложим ли е у нас?

- Не съм убеден дали ще стане в България. Общо взето само в Англия този модел успява. В Германия, Италия и Испания не се практикува така. Моделът с мениджър значи той да има страшно голям екип - поне от 7-8 човека, ако не и повече. Тук не включвам лекари, рехабилитатори и т.н. Мениджърството не може да успее у нас.

За разлика от Левски, Лудогорец продължава да се развива възходящо. Там има едно наложено мнение, че футболистите са толкова добри, че може да върви отборът дори и без треньор. Какви са трудностите в такъв клуб?

- По тази логика и Барселона може да е без треньор... В Разград има спокойствие, няма медиен интерес, няма легенди, които постоянно да учат какво трябва да се прави. Създадена е изключителна организация, силно скаутско звено. Основното нещо в Лудогорец, което носи успех обаче, са парите, които има собственикът. Когато той има средства и треньорът посочи даден играч, а той му се взима без проблеми, нормално и резултатите са по-добри.

Защо в България, като че ли не се уважава особено треньорската професия? Наемат се хора без лиценз, после за 11-12 кръга са останали само 4-5 отбора без треньорска смяна...

- Всичко, което казвате, е така. Затова се работи усилено в тази треньорска комисия. Основната мисия е българският треньор да е под егидата на УЕФА и ФИФА и да бъдем признати в тяхната асоциация.Това ще значи, че всеки треньор, който сключи договор, ще се чувства спокоен, че ще си получи всичко по контракта. Сега сме по Кодекса на труда.

Какво мислите за случващото се в националния отбор - кой е големият проблем - слабите играчи, селекционерите, БФС?

- Проблемът не са селекционерите, а развитието на детско-юношеския футбол, което просто го няма. Всичко затъна. Трудно излизат тези деца, които да са на едно добро европейско ниво. Вина имат всички. От държавата, през ръководителите, до всички нас. И това важи за целия спорт. Няма масов спорт, от който да излязат професионални спортисти. Илюзия е, че в мъжкия футбол се изграждат играчи. Те се правят в ДЮШ.

Тогава излиза, че вместо да е най-голямата чест да си национален селекционер, се оказва, че той отива на предизвестена смърт...

- Ами така се оказва. Всеки отива с лична амбиция да се представи максимално добре, но реалностите са други и вероятността да не го направи хич не е малка. Пожелавам успех на Петър Хубчев за следващия цикъл, този е загубен почти. Но не трябва да се работи на парче, за да може след години да имаме солиден отбор.

Вашето име се спрягаше, когато Ивайло Петев напусна. Имаше ли контакт с вас?

- Не само като се назначаваше Ивайло Петев, но и като напускаше не е имало контакт с мен.