Левски час по-скоро да престане да мисли колко е зле!

Тази седмица беше кошмарна. Самоуби се един човек, който беше призван да дарява радост. Оказа се обаче, че личното му себеусещане е направило тази мисия не само невъзможна, но го е лишило от основното екзистенциално качество да понася живота. Преди той беше един от най-добрите в това отношение, а с поведението си караше и нас да се чувстваме по-добре. Неусетно обаче нещата са се променили. Битието го е смазало, ежедневието вече не му е носело радости това се е отразило на самочувствието му. Примката на депресията се е стягала около него в пряк и преносен смисъл. Кошмарът се крие в това, че човекът, който сме си мислели, че познаваме, вече е бил друг. той не е намирал радост в това да бъде себе си, нямал е увереност в способностите си и е страдал. А на външен вид е изглеждал същият, пък и качествата му са си били там, само че затрупани под тонове мъка.

Споменаваме кончината на Робин Уилямс съвсем умишлено. Това, което се случва с отделни хора, може да сполети и цели отбори. И за огромно съжаление го наблюдаваме с велик клуб като Левски, на свой ред създаден да дарява радост. Никой не може да ни убеди, че футболистите му са лишени от качества, нито пък, че проблемите му са по-страховити от тези на останалите. Отборът обаче не се забавлява да носи името си, не усеща красотата на призванието да радва. Съществуването му е съпътствано с мъка, под която изнемогва. Депресията, в която е изпаднал, е напълно сравнима с тази на американския актьор. И е точно толкова фатално задушаваща.

Улисани в приказките за поредния месия (в ролята този път е Херо), който да подмени неколцината единици, ние забравяме, че главният мотор за движението на един организъм - независимо дали на личност, или футболен клуб - е неговото самочувствие. При "сините" то е ударило нулата и те са само повод някой друг да си го помпа за тяхна сметка. Измъкването от подобно състояние не става с допълнително напрежение, помага единствено спокойствието. Левски трябва отново да намери себе си, без срокове и изисквания. Френетичната подмяна на кадри е само козметика. "Сините" имат нужда от терапия на самочувствието, от завръщане към истинското си Аз, възобновяване на усещането, че да си част от Левски не е бреме, а удоволствие. При това самият клуб трябва да го излъчва естествено, не да се оправдава и извинява непрекъснато, че е уязвим. Така само влошава състоянието си, увеличава депресията и рискува всичко да завърши с горчиво чувство на горест, или още по-лошо - със самоотнемане на собствения дух, което всъщност е равносилно на физическото самоубийство.

Етикети:

Още по темата

Please select answer!