Ако бях малко дете и фен на Левски...

Ако бях малко дете и фен на Левски, щях да... 

- си мечтая поне веднъж да видя моят любим отбор да играе футбол.

- да се надявам баща ми да ме заведе на мач или поне да ми обясни защо не иска да ходим.

- попитам някой от играчите защо други отбори играят толкова добре, а те дори не се опитват.

- се чудя защо по-големите си говорят, че ръководството на любимия ми отбор не става за нищо. Щях да попитам и какво значи това "ръководство" и защо пречи на любимия ми отбор.

- чакам с нетърпение следващия сезон, защото моят отбор отново ще играе и щях да се надявам да стане шампион.

- щях да го подкрепям винаги, защото това е моят идеал, дори когато страда... 

За съжаление, вече не съм малко дете. Вече съм пораснало такова и желанията ми за днешния 1-и юни много се различават от това, което щяха да бъдат преди 15 години. Бих искал...

- поне веднъж да видя моя любим клуб да играе футбол. Не е нужно да е на топ ниво, но поне такова, което няма да ме накара да клатя глава и да се възхищавам всеки път, когато тези на терена вържат 3 поредни паса.

- да отида на стадиона да подкрепям любимия си отбор. Липсва ми. Но и това не е моят отбор, а тези на трибуните (в по-голямата си част) със сигурност не са неговите фенове.

- да попитам ръководството до кога схемата ще бъде една и съща - високи цели, играчи на килограм, провал, гонене на футболисти. Повторение.

- да разбера докога псевдо-феновете на отбора ще държат обикновените такива далеч от стадиона с безкрайните си войни, които нямат нищо общо с футбола.

- да чакам с нетърпение следващия сезон с надеждата, че нещо ще се промени. Но няма да се промени, така че просто чакам следващия сезон, защото трябва да го отразя.

- да го подкрепям от първата до последната минута, независимо от крайния изход. Защото в момента наистина загубих всякакво желание да гледам любимия си отбор - заради футболисти, ръководство и "фенове".

- да имам възможността да направя нещо. Но нямам нито парите, нито контактите, за да помогна този клуб да бъде изчистен от плевелите, които са заровени здраво в земята, върху която някога имаше футбол и емоция.

- да дойде ден, в който ще се върна на стадиона като фен на любимия си отбор. И този ден със сигурност ще дойде. И, може би, един ден с моето малко дете ще отидем на мач на първи юни, за да гледаме този отбор, който с право носи името "отбора на народа".