Цветан Йончев: Простаци управляват България, никой не знае какво става в ЦСКА

Цветан Йончев е част от славното поколение на ЦСКА, стигнало до полуфинал за КЕШ през 1982 г. Агитката на "червените" още пее песен за него. Йончев има 234 мача и 54 гола за ЦСКА. Пет пъти е шампион и два пъти е носител на Купата на България с този отбор. При европейските походи на "армейците" се разписва във вратите на Нотингам, Реал Сосиедад и Байерн (Мюнхен).

Г-н Йончев, живеете от години в САЩ, но феновете на ЦСКА още пеят една песен за вас в сектор "Г". Спомняте ли си я?

- Разбира се! Как бих могъл да забравя? Пеят: "После Йончев от крилото, стрелна се и на таблото името му заблестя - втори гол за ЦСКА." Няма как да забравя такова нещо!

Песента се ражда след един мач ЦСКА - "Левски" преди 37 години. Вие отдавна вече сте в Америка. Какъв е животът ви сега?

- Като на всеки работещ човек в Америка. През седмицата съм ангажиран с бизнеса си. Събота и неделя си почивам и гледам мачове. Радвам се на спокойствие и нормален живот в нормална държава. Собственик съм на пицария, но ми остава и свободно време. Мисля скоро отново да се занимавам по-сериозно с футбол.

Защо стана така, че в България няма хляб за бивши футболисти, които хората още помнят и обичат?

- В България хората, които са на власт, не обичат личностите. Защото е много трудно да се налагаш над такъв човек. Затова нещата са зле не само във футбола, но и във всяка друга област. България се управлява от простаци!

Следите ли какво става в момента в ЦСКА? Ситуацията е доста драматична...

- Следя какво пише в медиите. Получавам новини от приятели, които са били част от клуба, но не знам и тяхната информация доколко е пълна. Изглежда, никой не е напълно наясно какво става в ЦСКА.

Чувате ли се с вашия бивш съотборник Стойчо Младенов, той преживя много като треньор на отбора...

- Преди две-три години говорих със Стойчо по телефона на няколко пъти. Но не сме обсъждали конкретно ситуацията около ЦСКА. Много неща се говорят за него... Не знам кое е истина и кое не е. Не мога да съдя хората.

Нека пак ви върна и към едни по-добри времена. Кой е най-великият ви мач с червената фланелка?

- Труден въпрос... Победата над "Ливърпул" с 2:0 в четвъртфинала за КЕШ през 1982 г. Независимо че Стойчо Младенов вкара головете, това е двубоят, който за мен е връх в кариерата.

Бихте ли могли да опишете усещането, след като съдията даде последния съдийски сигнал и вече знаехте, че сте елиминирали "Ливърпул"?

- Ще използвам една метафора. Все едно да сте с най-красивата жена в света и да можете да опишете на някой друг как сте се чувствал... Няма как да стане.

Дадохте хубав пример, но бихте ли разказали и кое е най-голямото ви разочарование във футбола?

- Подписах договор с холандския "Грьонинген" през 1986 г., но не получих работна виза.

Спряха ви хора от комунистическата власт ли?

- Не, холандската страна не разреши да играя футбол там. Но и това решение беше свързано с режима в България.

Бяхте поставен в неприятна ситуация, когато трябваше да водите ЦСКА при разгромната загуба от "Левски" с 1:7 през 1994 г. Какво всъщност се случи тогава?

- Предишния ден бях сложен да водя мача, защото ЦСКА вървеше много лошо. Губеше почти всички срещи. Може би не трябваше да се съгласявам, но пак надделя това, че исках да помогна на отбора. Поех целия удар върху себе си. Нищо че най-малко бях виновен за нещата, които се случват. Едно нещо много ме огорчи. Всички бързо забравиха, че бях в щаба на ЦСКА, когато тимът победи "Ювентус" на Марчело Липи с 3:2. Всички говореха само затова, че сме паднали от "Левски". Това е типично за България.

Дали и това е част от причините да напуснете България?

- Конкретно тази ситуация не. Но фактът, че злобата е толкова силно изразена национална черта, със сигурност повлия на решението ми. В Америка, ако направиш нещо хубаво, хората ще гледат да го изтъкнат. Без значение колко пъти преди това си се провалил. Само за да те окуражат да продължиш да се развиваш. В България, ако ще да си направил колкото си щеш прекрасни неща, веднъж, ако сбъркаш, ще намерят начин винаги да ти напомнят. Типичен пример е Христо Стоичков. В целия свят го познават и свързват страната ни с него. Само в България все търсят да намерят нещо, с което да го принизят.

Той също е в САЩ, поддържате ли връзка?

- Да, чуваме се и се срещаме, когато идва в Чикаго.

Какво мислите за сегашния национален отбор?

- Последният мач, който гледах, беше с Италия. Честно да ви кажа, шансовете ни за класиране са минимални. Разликата между класата на нашия отбор и тази на страните от средното ниво на европейския футбол е огромна. Вижте къде играят футболистите на Хърватия и къде играят нашите национали. Нивото на футболистите, които излизат от България, е много ниско. Те са неподготвени във всяко едно отношение. Футболистите не са основните виновници. Ситуацията в България е такава, че страната не може да произведе човешки ресурс, който да бъде конвертируем. Проблясъци като на Григор Димитров са изключения. Това доказва, че талантливите спортисти могат да стигнат високо ниво, но не и в България.

Поговорихме доста за ситуацията в България, но какво ви липсва от нея там, зад океана?

- В Чикаго почти нищо не може да ти липсва от България. Освен прекрасната природа. Имам много приятели сред голямата българска общност в този град.

Къде ходите, когато се връщате тук?

- Обичам да ходя в София, във Враца, на море. Виждам и положителни промени в страната, но мисля, че изграждането на нов манталитет ще отнеме доста време. Поне още една-две генерации.